Перифериите на големите градове се превръщат в двигател на икономиката

Монтана е примерът за най-негативните процеси през последните една-две години, показва анализът за регионалните профили на Института за пазарна икономика

Александра Маркарян
30 януари 2020 в 15:49 | 4021 |1

Периферията на големите центрове у нас се развива бурно през последните години. В София област произведената продукция на човек от населението е почти равна на тази в столицата. Подобни положителни процеси се наблюдават и в Перник, който също печели от близостта си до София. Такива са налице в Пловдив и Варна, показват данните от доклада "Регионални профили: показатели за развитие" за 2019 година на Института за пазарна икономика, представен днес от икономистите от ИПИ Петър Ганев, Лъчезар Богданов и Адриан Николов.

"Периферията на големите центрове - София, Пловдив и Варна - се развива доста бурно през последните години. Натоварването на пазара на труда, постигането почти на потенциала на центровете на практика ги принуждава да се разширяват и да оказват все по-голямо влияние на периферията", обясни Петър Ганев.

Голямата разлика идва от чуждия капитал. Големите центрове, които дърпат напред, и тяхната периферия са тези, които успяват да привлекат чужд капитал и да усвояват европейски средства и да създават публично-частни партньорства, посочи Ганев.

Най-богатата област категорично остава София с брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в размер на 30 295 лв. (2017). Втората Стара Загора е далеч назад със 17 550 лева. Трета е София област (15 527 лв.), която печели именно като периферия на големия център, приютявайки индустриалните зони на столицата и е една от най-бързо развиващите се области в страната през последните години.

Във втората група по БВП (между 15 и 10 хил. лева на човек) са Варна, Бургас, Пловдив, Русе, както и областите с по-силно изразен индустриален профил, каквито са Габрово и Враца.

Последни по БВП в страната са областите Силистра (6687 лв.) и Сливен (7046 лв.). Малко над тях са Видин и Кърджали - под 7,5 хил. лв. всяка.

Областите с най-слаби икономики изостават два пъти спрямо по-големите центрове и над четири пъти в сравнение със столицата, а различията са видими не само при преглед на данните за реализирания БВП, но и от тези за пазара на труда (за 2018 г.). При над 75% работещо население в трудоспособна възраст в София процентът в Монтана е около 52%, с други думи разликата е близо 25%. Този показател показва изоставането и на Северозапада - във Видин и Враца коефициентът на заетост също е под 60%. В региона е и най-голямото струпване на малки обезлюдяващи се общини с твърде високи нива на безработица - над 25% по данни на Агенцията по заетостта. Влошена структура на работната сила имат още Разград, Кърджали, Търговище, Сливен, Силистра, където над 30% от населението е с основна и по-ниска степен на образование. Там на 1 висшист се падат по двама с основно или по-ниско образование. За сравнение - в столицата на 12 висшисти има 1 с основно и по-ниско образование.

Инвестиции

Половината от преките чуждестранни инвестиции с натрупване до 2017 г. са концентрирани в столицата - 12,3 млрд. евро. Близо 1,5 млрд. са те в София област. Другите притегателни центрове са Бургас, Варна и Пловдив с по 1,9 милиарда евро. Следва ги Стара Загора с 900 млн. евро.

На практика почти всички от споменатите центрове са на юг и са свързани с автомагистрала "Тракия" по оста София - Пловдив - Стара Загора - Бургас. Единствено Варна е на север от Стара планина.

Друг положителен пример в инвестициите на север е Габрово. Областта се нарежда на пето място в страната - веднага след столицата, София област, Бургас и Варна - с 2932 евро привлечени преки чуждестранни инвестиции с натрупване към 2017 г. на човек. Но трябва да се има предвид, че Габрово е една от най-малките области в страната и по тази причина няма как да повлияе на растежа на национално ниво.

Водещите експортни индустрии са различни от преди 10-15 г.: електроника, машини, превозни средства, компоненти за автомобили.

Какво произвеждаме и изнасяме?

Голямата индустрия у нас е концентрирана в: електрически съоръжения, горива, мед, машини, показват данните на ИПИ.

Ето как се е променил износът през последните 10 години:

Данните за индустриалните профили по области показват, че столица, Бургас и Варна са доминирани от услугите. В София говорим за бума на информационните технологии, в Бургас и Варна – за туристическия бранш, но там заплатите са по-ниски, част от сектора е сив. Варна и Пловдив успяват да се закачат за ръста на заетите в информационните технологии - допълни Ганев.

Докато столицата е безспорният лидер по ниво на заплащане, ръстът там се задържа, показват данните, цитирани от ИПИ.

Производства с необходимост от по-ниско платена работна ръка се ориентират към по-бедните региони - Хасково и Кърджали, посочи Петър Ганев.

"Знаем една от най-популярните инвестиции в автомобилната индустрия, но ниско платената, каквато има в Ямбол, вместо да отиде в Пловдив, втората фабрика отиде в Хасково, тъй като там е свободният трудов ресурс и ниско платеният. Заради тази фабрика, между другото, за първи път беше построено кръгово движение между Хасково и Димитровград - на практика се променя и това, което никога не е било досега - специално кръгово само заради една фабрика", отбеляза той и допълни, че подобни процеси се наблюдават в Плевен и Враца.

Тревожният пример: Монтана

Монтана е примерът за най-негативните процеси през последните една-две години, обръщат внимание икономистите. Областта е може би най-лошият пример у нас в момента. Заетостта, при която имаше покачване, притеснително върви надолу.

Коефициентът на безработица в страната е най-висок там: 15.3%, на заетостта е 52%, за което вероятно една от причините е образователната структура на работната сила. В най-големия бум на заетостта там тя пада, което е притеснително, посочи Ганев. 

Делът на населението с висше образование от 25 г. нагоре е едва 12,6% при 51,4 за столицата. По преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) областта също е последна - 286 евро на човек ПЧИ с натрупване към края на 2017 г. при 9294 евро за лидера - София (столица).

След 2013 г. Монтана и Стара Загора бяха горе-долу на едно място, но оттогава насам Стара Загора тръгва нагоре, а Монтана изостава.

Социално развитие

През 2018 г. хората над 65 г. са точно 1/3 от трудоспособното население на страната, за каквото се счита възрастовата група между 15 и 64 г. Възрастните над 65 г. варират от 25% от работоспособното население (в столицата) до 50% (във Видин).

Тревожно е, че коефициентът на заетостта във възрастовата група 55-64 г. се е удвоил от 30 на 60. В Европа също има такава тенденция, но ръстът съвсем не е толкова рязък.

Почти всички области устойчиво губят население в резултат на отрицателния естествен прираст и механичния отлив на население. Жителите на страната са намалели с 51 хил. души през 2018 г. Само София ги увеличава, макар и само с 3 хил. души (през 2017-2018).

Що се касае до механичния прираст, има няколко области с положителен: традиционно повече хора се заселват в София (столица) и областите Пловдив, Бургас и Варна, отколкото се изселват. Стара Загора и Шумен вече успяват да поддържат баланс между заселванията и изселванията.

Безспорният лидер по положителен механичен прираст е Кърджали - 15.3‰ при 4,1‰ за втората област - Шумен и 3,9‰ за третата - София.

"Този процес в Кърджали е обвързван с избори, с мигранти, но всъщност той е и икономически обоснован - коментира Петър Ганев. - Реално връзката на икономиката на Кърджали с Турция, с турското население дава своя резултат не само в областния център, но и някои от по-малките населени места. В Ардино на практика се появи нов квартал."

Смолян е областта, която най-много хора напускат и в която най-малко се заселват - коефициентът на механичния прираст там е минус 8,1‰.

"В Смолян въздухът е чист, образованието е добро, престъпността е малка, но отливът е най-голям, което показва, че миграцията е икономическа. Колкото и да си добър в някои социални индикатори, ако икономиката не дърпа областта напред, хората я напускат", коментира Богданов.

Образование

"Докато София доминира почти всички икономически и социални показатели, в образованието имаме различни лидери по различните теми", коментира Ганев.

Например по нетен коефициент на записване (т.е. колко деца са обхванати от училищната система) - върху което държавата поставя огромен акцент през последните години и създаде механизъм за обхват - се вижда, че Габрово е №1. В Габрово се регистрира най-високият коефициент на записване между пети и осми клас - над 95% (2018 г.) от общия брой на децата и тийнейджърите в областта. Притеснително нисък - под 80% е обхватът в Търговище и Добрич (около 76%).

"Механизмът беше критикуван, бяха изтъквани негови различни положителни и отрицателни черти, но всъщност се вижда, че работи. На някои места - по-добре, на други - по-слабо, зависи от местните власти, координацията и активността, но има резултати. Има върнати деца в училище. Друг е въпросът колко дълго се задържат там, какви резултати показват, но все пак разликата в обхващането е около 20 процентни пункта между Габрово, която е на първо място, и Търговище и Добрич, където обхватът е под 80% - около 76%", допълни той.

Област Смолян впечатлява с ниския си процент на отпаднали от училище - под 1 на сто - и на повтарящи учебна година - едва 0,1%. Учениците там се представят силно на матурата по български език и литература (4,19 средна оценка за 2019 г.). Все пак лидерът в това отношение е столицата със среден резултат на зрелостниците 4,53. Следват Варна (4,26) и Пловдив (4,25).

В противоположния край е Кърджали с най-висок процент слаби оценки.

"Преди години там имаше много добри показатели, но след много настойчиви проверки и пращане на инспектори нещата се оказаха различни. Отпаднаха и училищата, които бяха в Топ 10 - имаше две такива", отбеляза Ганев.

От гледна точка на висшето образование фокусът е в София, но всъщност по брой студенти на човек от населението Велико Търново стои доста добре, почти наравно със София. Варна - също.

"В един момент се възприемаха, едва ли не, еднозначно Варна и Бургас - и в двата града има университети, но разликата е драматична по броя на студентите, като Варна се представя доста добре, за разлика от Бургас. Велико Търново и Варна - две области на север - стоят доста добре по броя на студентите", коментира Ганев.

Престъпност

Големите центрове са тези, в които има повече престъпност и по-малка разкриваемост. София, Бургас, Варна са места, където има около три пъти по-голяма престъпност от Смолян и Кърджали например.

В случай под "престъпност" се имат предвид престъпленията срещу личността и собствеността.

Прогнози

В периода 2017-2019 г. икономическият подем на страната е осезаем. Реалният ръст на БВП е над 3% за всяка от трите години, коефициентът на икономическата активност на населението се повишава, а през 2019 г. коефициентът на безработица е отчетливо под 5%.

На този фон обаче новините отвъд границите ни са тревожни за икономиката и на този фон големият въпрос е може ли България да продължи да расте при забавена икономика в еврозоната.

Последната година мина в разговори идва ли нова криза, как би се отразила тя на България, налице е търговското напрежение между САЩ и Китай, стои и въпросът какво се случва в автоиндустрията - най-вече в Германия и Франция, въпросът с Брекзит - отбеляза Лъчезар Богданов и допълни, че има твърде голямо натрупано очакване за "катастрофа" или "голяма промяна".

Факт е, че големите икономики през последните една-две години забавят растежа си, а България го поддържа, но е много трудно тя да остане независима от основния си търговски партньор - Европейския съюз - предупреди икономистът.

Кога ще ги стигнем...

По станалия традиционен въпрос кога ще достигнем средноевропейските икономически показатели икономистите са оптимисти, но не толкова заради очакванията за България.

"Кога ще догоним средноевропейското ниво? Утре, буквално утре, когато една много богата страна - Великобритания - излезе от Европейския съюз, то ще падне рязко" - посочи Адриан Николов и посъветва да се сравняваме най-вече със себе си - с това, което е било вчера, и това, което е днес.

zuljin

Рейтинг : 3343

30.01 2020 в 16:55 1
+ 2
- 1
Коя икономика бе? Тая дето ГРОБ я съсипа тотално ли?