Политиката срещу Русия в енергетиката води до по-скъп газ за европейците

Зам.-директорът на руския Фонд за Национална енергийна сигурност Алексей Гривач пред OFFNews

Вероника Шербанова | 25 април 2019 в 16:53 | 2828 |0

Алексей Гривач е зам.-директорът на руския Фонд за Национална енергийна сигурност. Занимава се с изследванията и анализите, свързани с газовата и енергийната политика, най-вече в контекста на газовите взаимоотношения между Русия и Европейския съюз. Преди да се присъедини към организацията през 2013 г., е работил над 10 години като икономически журналист, отразяващ газовата индустрия в редица делови руски всекидневници. Гривач беше един от участниците в кръглата маса "Развитието на газовите проекти на Балканите", която се проведе в София.

На кръглата маса казахте, че Русия е дискриминирана в Европа по отношение на енергийната политика. Бихте ли разяснили твърдението си?

По принцип това е общата линия на европейската енергийна политика и тя, разбира се, не влиза в нормите на европейската правна практика - когато наобратно, се декларира необходимост от увеличение на честната конкуренция, създаване на равни правила на играта, при това се вижда, че регулярно проектите, които реализира Русия, не получават никаква подкрепа, независимо от това, че са насочени към увеличаване на конкуренцията и още повече се създават изкуствени препятствия - така беше с проекта "Южен поток", който беше много важен за Балканския регион - не само за енергийната безопасност, но и като цяло да му предаде импулс на икономическо развитие. Това се случва и, макар и в малко по-малка степен, с "Турски поток", със "Северен поток 2", където въобще ситуацията е такава, че се прави всичко възможно строителството да се усложни. При това явно има свръхрегулиране, защото опитът регулацията на вътрешния пазар да обхваща и морето е абсурден. В морето няма пазар и това противоречи на организацията на газовата инфраструктура, организирането на точката на предаване в морето. На теория това е възможно, но това ще е виртуална точка, която няма да има нищо общо с подобряване на конкуренцията и на работата на пазара. Напротив, това създава неопределеност за инвеститорите на проекта. В крайна сметка нали не е в това ролята на регулатора - да създава неопределеност за инвеститорите, които влагат свои средства - не държавни, не пари на данъкоплатците. 

А какви са пречките конкретно пред "Турски поток"?

Става въпрос за това, че за строителството на инфраструктурата на територията на европейските страни, в частност в България, трябва да бъде реализирано в рамките на Третия енергиен пакет. Компанията оператор на газопреносната система в България "Булгартрансгаз" направи т.нар. open season - искане към играчите на пазара дали имат нужда от увеличение на мощността на транспорта през територията на България. Това официално не се нарича транзит, макар че на практика е това. И това също е странно. И естествено, това искане го има, защото на територията на България може да дойде газ от втората линия на "Турски поток" и има нужда той да бъде транспортиран към Сърбия и по-нататък в ликвидния централен европейски хъб в австрийския Баумгартен. 

Обявеният open season потвърди това, след него беше сключено споразумение за използване на мощности и на това основание "Булгартрансгаз" вече организира строителството на газопровода. Това всичко е в рамките на Третия енергиен пакет. Но въпреки това се казва, че това е руски газ и върви политическо обсъждане по въпроса. Каква е разликата дали е руски газ, или не. По същия начин може и друг газ да дойде, да участва в този отворен сезон, да запази мощности, да финансира строителството и да осъществи доставките на пазара. Още повече за такива алтернативни доставчици са създадени специални условия на европейския пазар - ЕК финансира строителството на интерконектори или газопроводи. Очевидно е, че това е дискриминация - когато помагаш на един проект, а пропускаш друг, това няма как да се нарече по друг начин. Те казват, че имат такива приоритети, но, за съжаление, тези приоритети не се съотнасят с правилата на свободния пазар. 

Има ли начин за преодоляване на тези пречки?

Парадоксът е в това, че тази политика от страна на Брюксел не е отсега, а е от много години. Парадоксът е, че независимо от тези дискриминационни мерки ролята на руския газ на европейски пазар се увеличи през последните години. През 2010 г. руският газ в Европа беше 23%, сега е 36%. Физическите обеми са пораснали с 50-60 млрд. кубически метра на година. Това е голям обем. Какво означава той - че независимо от тези препятствия потребителите избират руския газ - или нямат друга алтернатива, но пазарът е отворен, нека дойде друг, за другите доставчици са създадени всички условия, така че или няма други, или те не успяват да преборят конкуренцията. Или си тръгват някакви други доставчици - например има проблем в Северна Африка, от време на време Норвегия намалява доставките и така нататък, а руският газ винаги остава. И потребителите гласуват с парите си, независимо от действията на политиците. При това руският газ е надежден, конкурентоспособен, достъпен и това се оказва нашият отговор на тези действия. Тъжно е, че за тази политика плащат европейските потребители, защото ако ги нямаше тези действия, газът за тях щеше да е по-евтин, защото всяко ограничаване на конкуренцията, дори да е защитено с постигане на някакви велики цели като диверсификация например, води до това, че върху потребителя падат повече разходи. Защото вие създавате инфраструктура, направили сте интерконектор, който не се използва, който може би на теория наистина повишава устойчивостта на пазара или е в случай че се случи някое страшно събитие, но докато това не се случи, вие задържате тези мощности. 

Факт е, че политиката играе голяма роля в енергетиката. И това няма как да се промени. Но има ли начин да се постигне някаква промяна? 

Естествено е, когато става въпрос за големи инфраструктурни проекти в енергийната сфера, това да опира до политиката. Големият бизнес също е политика. Но може да е политика в позитивен или негативен смисъл. За съжаление, много често тези политически въпроси се използват именно за нечестна конкуренция, не за това да се подобри ситуацията - примерно да се намали рискът и т.н., а се стига до увеличаване на риска и на влошаване на ситуацията на пазара. Едно е да се опитваш да направиш пазара по-прозрачен - това е добре, много беше направено в Европа, за да стане пазарът по-прозрачен, за да може газът да тече от една точка в друга. Това са естествени процеси, но когато след това казваш, че от този източник газът трябва да се ограничи, се получава ограничение на конкуренцията и тези постижения, които са оформени благодарение на реформата. Все пак това се прави, за да се почувства потребителят по-добре, а той започва да се чувства по-зле. Струва ми се, че това е негативен момент, който налага да се намали идеологията. Трудно е, защото го използват за своите интереси. В последно време се говори много за американски втечнен газ, който ще дойде в Европа и ще направи всичко хубаво. Но за да може газопроводът с американски газ да носи пари на всички участници, цените в Европа трябва да са много по-високи. При сегашните цени доставчиците на втечнен газ губят пари. Какво означава това - че те са заинтересовани от това да се намали конкуренцията и цените да пораснат. В интересите ли е това на европейските потребители - ако цените пораснат за сметка например на ограничение на доставките, на създаване на изкуствени пречки пред Северен поток, при спиране на украинския транзит ще възникне дефицит от руски газ и цените ще се увеличат. Кой ще спечели от това? Ще спечелят всички доставчици, в това число Русия, защото ще продава газ на по-висока цена. Ще загубят само потребителите. И ми се струва, че не трябва да е това целта на политическите битки на европейските политици. А част от тях водят битки, за съжаление, не в интерес на европейските потребители. 

По време на кръглата маса беше изказано мнението, че балканските държави е добре да се обединят, за да се справят по-успешно с пречките пред различни големи проекти. Такова ли е и вашето мнение?

Безусловно е, че въпросът за продължението на "Турски поток" например иска усилия от няколко страни. За разлика от проекта "Южен поток", тук самите страни трябва да развиват инфраструктурата. Разбира се, те след това ще бъдат компенсирани чрез приходите от транзита и т.н., но сега, както се казва, топката е в тяхното поле. Те трябва да действат и, естествено, когато има външен натиск, ако са заедно, ще е по-добре, отколкото всеки да е сам за себе си и да си мисли, че няма да стигнат до него, а ще оказват натиск на съседа. В този случай такава тактика не върши работа, защото кооперирането така или иначе е необходимо на държавите и виждаме, че тя не достига, например между Сърбия и България има недостатъчно взаимодействие за реализирането на този проект, което ще вреди и на двете страни. 

Има голяма вероятност втората част на "Турски поток" да не е готова до началото на 2020 г., както е планувано. 

Има такава вероятност, вие не бързахте много, за съжаление. Би било по-добре, ако работата беше започнала по-рано. Въпреки това ми се струва, че все още има време, за да се решат най-големите политически проблеми, свързани с транспортирането на газа. Все пак това не е празно поле, има действаща инфраструктура в България. Има остра необходимост инфраструктурата да е готова до началото на 2020 г., защото имаме и политически договорки с европейските партньори, че транзитът на газ през Украйна ще продължава. Сега се водят преговори, но те бяха стопирани временно по обективни причини заради изборите в Украйна. Проблемът е, че опитите да се забави строителството сякаш са насочени към това да засилят позицията на Украйна. В крайна сметка това означава, че Украйна може да шантажира Европа и Русия със своето ексклузивно положение тази зима. Ако инфраструктурата беше готова, то Украйна щеше да е принудена да се държи малко по-отговорно. Задачата им е Русия да бъде задължена да заплаща някаква висока цена за транзит - струва ми се, че това не е от полза за потребителите, защото създава риск, а разумни договорености трябва и могат да бъдат достигнати, но когато Украйна се чувства безнаказана и няма гаранции за това, че без нея ще има доставка на руски газ на европейските потребители, това създава предпоставки за неадекватно поведение на Украйна или може би даже за специален срив на транзита, защото, както казах, има сили, които са заинтересовани от това да намалят конкуренцията, но спирането на транзита е точно този инструмент, който може да бъде използван за подкопаване на репутацията на руския газ в Европа и едновременно с това да увеличи цените за доставка на втечнен газ. Както казах, това явно не е в интересите на Европа. 

Тази динамика - за ръст на руския газ в последните години, тя показва, че може да има нужда от транзита през Украйна, но това трябва да е на базата на приемливи икономически условия и с гаранции. Да се ползва Украйна в качеството на дестабилизиращ елемент - за създаване на риск за доставките, е съвсем друга история, която не се вписва в нормалните отношения, но не е невероятно. За България този риск намалява с построяването на "Турски поток", защото така доставките могат да започнат от началото на 2020 г. Наистина трябва да има договорка с Турция, но идеята е да не се стига до ситуацията от 2009 г., когато България много силно пострада. 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !