"На този фон, никак не е изненадващо, че едва 3,9% от българите възнамеряват да стартират бизнес през следващите три години, при средно 26% за останалите държави от групата на т.нар. инвестиционно-обусловени икономики (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония)“, заяви председателя на Българска стопанска камара Радосвет Радев пред Българския икономически форум 2019 г. 

Според председателя на БСК, необходимо е държавата да създаде благоприятстваща иновациите и бизнеса екосистема, която да стимулира и да дава възможност на предприемачите да създават нови компании.

"Трябва да се работи за изграждане на мостове за предаване на опита от вече реализирани предприемачи на младото поколение. Нужни са и схеми за финансиране на предстартовата фаза от създаване на стартъпи, както и набиране на дялов капитал за развитие на различните стадии на предприемаческите идеи", подчерта Радев.

Според него бизнесът в България очаква предвидима правна среда, ограничено взаимодействие с администрацията, облекчени административни процедури, по-добър достъп до финансови инструменти и, най-вече – необходимото количество и качество човешки ресурси.

Радев добави, че при оценката на бизнес средата трябва да бъдат отчитани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски конфликт между САЩ и Китай и Брекзит, както и рискът от глобална рецесия. Вътрешните фактори са основно административно-правни (липсата на електронно правителство, нереформирани здравна и осигурителна системи, често променяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и необходимост от внос на квалифицирани работници) и образователни.

Като пример за нормативна нестабилност Радосвет Радев посочи, че само през последните 11 месеца Кодексът на труда е бил променян 10 пъти, а Кодексът за социално осигуряване – 4 пъти. По три пъти са били променяни Данъчно-осигурителният и процесуален кодекс, Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за концесиите, а Законът за устройство на територията е изменен шест пъти.

Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП, представи финансовите стимули, с които подпомагат компаниите да стъпят на чуждия пазар, както и ваучерни стимули, с които да се подпомогне на компаниите да излязат на българската фондова борса.

"За съжаление интерес нямаше - относно ваучерите на стойност 50 хил. лева, като сега се реорганизира тази програма, тя се финансира от Оперативната програма по иновации и конкурентоспособност“, добави Таков.

Таков заяви, че сега стартира и нова ваучерна програма на стойност от 5000 до 20 хиляди лева, те ще бъдат за информационни и комуникационни услуги ресурса е над 9 млн. лева, а целта е да се подкрепят 450 компании. 

Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България заяви, че " Комисията ще предложи мерки, с които да подкрепи малките и средните предприятия с две конкретни мерки – планира се създаването на фонд за подпомагане на предприятията, за да имат достъп до капиталовите пазари или да се листват на платформа за набиране на капитали. Освен това ще има нова стратегия за малките и средни фирми, насочена към намаляване на административната тежест. Малките и средните предприятия са тези, които най-лесно могат да се възползват от нови инвестиционни възможности за въвеждането на нови технологии и проучване на нови пазари и индустрии“, добави Кюланов .

"Малките и средните предприятия са тези, които най-лесно могат да се възползват от нови инвестиционни възможности от това да изпробват нови технологии, и изпробване на нови пазари и индустрии“, добави Кюланов.

Според анкетно проучване на БСК, представено от председателя на Радосвет Радев, пречките пред бизнеса са основно: липсата на квалифицирана работна ръка - за 72%, 61% корупция - 61%, бюрокрация - 61%, некачествено образование - 47%, липса на доверие и негативизъм спрямо бизнеса - според 17%, 12% посочват лоша инфраструктура и 5% - граждански натиск върху инвестиционни проекти.