Слагаме ЦАИС-ите!

Ирена Георгиева | 09 април 2019 в 07:01 | 3819 |0

Централизираната автоматизирана информационна система ("ЦАИС") за провеждане на електронни обществени поръчки е готова от миналата година.

С част от последните промени в ЗОП от този месец законодателят довърши и нормотворческата си работа по е-поръчките. Очаква се преминаването към изцяло електронно възлагане да стартира през ноември тази година. Някои организации дори вече провеждат обучения по темата, така че да запознаят възложителите с новата платформа и нейното използване. Бизнесът обаче сякаш отново остава по-скоро извън фокуса на тази предварителна подготовка, което може да се окаже проблем пред успешното начало на е-възлагането. 

Въпреки това, добре е, преди за пореден път да наблюдаваме типичното за всеки старт на електронна платформа у нас "кресчендо" по отношение евентуални технически проблеми или неразбиране на отделните елементи на ЦАИС, да поговорим спокойно за плюсовете и минусите на това нововъведение.

Разбира се, електронното възлагане отдавна не е чуждо на голяма част от другите европейски държави, които прилагат както централизиран, така и децентрализиран модел на е-обществени поръчки. В крайна сметка държавата е най-големият купувач и е нормално да се търсят начини за по-ефикасен и бърз начин за осъществяване на тези покупки.

За да коментираме електронното възлагане обаче първо трябва да е ясно какво представлява понятието "обществена поръчка". Легалното определение в Закона за обществените поръчки ("ЗОП") не е достатъчно, за да се разбере разликата между обикновената търговска сделка и обществената поръчка. Накратко, обществените поръчки представляват един изкуствен механизъм на взаимодействие между бизнеса и държавата (business-to-government) и в него свободата на договаряне между независими търговци (business-to-business) по правило липсва. Този механизъм е създаден с цел данъкоплатците да могат да проследяват за какво се изразходват сериозни суми от техните пари. Тъй като той е изкуствен (противоречи на нормалните търговски практики), той, разбира се, е и несъвършен. Като основен недостатък на този механизъм се сочи корупцията, защото много по-лесно се харчат чужди (държавни) средства, от колкото приходи от собствен бизнес. Обществените поръчки освен това не целят печалба или друг тип изгода и за двете страни по договора. Тук фокусът е върху удовлетворяването на нуждите на държавния апарат. А обемът и действителната необходимост от тези нужди често остават непроследими за хората, независимо от строгите правила за прозрачност.

И тук на помощ идва електронното възлагане.

Казано по-просто, това е възлагане, което се извършва по електронен път, на цифрова платформа, и до голяма степен замества човешката намеса в провеждането на процедурата. От публикуването на обявление за обществена поръчка през процедурата и евентуалното сключване на договор, всичко се случва по електронен път, по напълно проследим начин. Времето и средствата, които един такъв ефикасен процес спестява са безпрецедентни. Въпреки това, като се има предвид състоянието на държавните институции в страната и обичайната съпротива срещу промените, това може да се окаже по-лесно на теория, отколкото на практика.

Преимуществата

Сред по-очевидните предимства на електронните обществени поръчки, са повишената производителност, по-кратко време за избор на изпълнител, централизираната информация и спестените средства, както за държавния апарат, така и за частния сектор. Освен това по този начин значително намалява административната тежест на процедурите. Начинът на провеждане на поръчки става много по-хармоничен и достъпен за всички видове кандидати и участници, тъй като не зависи от различното тълкуване на приложимите норми от страна на отделните възложители.

Практиката по използването на електронни обществени поръчки свидетелства и за увеличаване на справедливостта и прозрачността в тяхното провеждане в различни части на света, дори и извън ЕС.

В допълнение, броят на договорите, възложени на малки и средни предприятия (МСП) нараства значително, а тръжните манипулации от всякакво естество намаляват.

И в действителност, основният потенциал на е-възлагането се състои именно в премахването в значителна степен на човешкия фактор при избора на изпълнител, което автоматично води до наличието на силен антикорупционен ефект върху обществените поръчки в цялост. Това показват анализите на държави-членки на ЕС като Германия, Холандия, Австрия, които отдавна са запознати с преимуществата на електронното възлагане.

Слабостите

Към днешна дата над 100 държави по света имат платформи за електронни обществени поръчки. Съществуват, разбира се и пречки пред използването на такива платформи, пред които и ЦАИС ще се изправи най-вероятно.
На първо място, в публичния сектор въвеждането на платформата може да се окаже особено трудно на административно ниво. Независимо от факта, че последните няколко промени в ЗОП и правилника по прилагането му включиха всички правила за електронно възлагане, техническото осъществяване и използването на платформата от служителите на възложителите, особено в по-малките населени места, би било сериозно предизвикателство.

Освен това, други държави-членки системно съобщават за опити (не рядко и успешни) за пробив в киберсигурността на платформите си и манипулиране на оферти и търгове по електронен път. От тази гледна точка поддържането на сигурността на ЦАИС със сигурност ще изисква внимание и средства не само при стартирането й, а и по принцип – с натежаване на софтуера с информация и обема на използващите нейните функционалности.

Въвеждането на ЦАИС може да доведе и до качествено нови промени в организацията на подаване на оферти, обжалване на процедури и преразпределяне на конкуренти, като за момента е още рано да се прогнозира дали това ще се отрази положително или отрицателно на процеса по възлагане на поръчки.

Изводи

Макар преминаването към електронно възлагане от сега да загатва, че вероятно няма да е безоблачно, изглежда очевидно, че въвеждането на платформа за електронни обществени поръчки може значително да подобри прозрачността, справедливостта и ефективността на пазара на обществените поръчки в страната. И ако нивото на корупционни манипулации спадне, както в повечето европейски държави, то тогава всички останали трудности и тяхното преодоляване ще са си стрували. Така че не остава друго освен да слагаме ЦАИС-ите и да се надяваме да прогледнем към светлото бъдеще на обществените поръчки у нас!

Б. ред. - Адвокат д-р Ирена Георгиева е управляващ съдружник в PPG Lawyers.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !