Невероятно краткият срок от 24 часа от момента на подновяването на обществената поръчка за изграждане на тол системата до края на приемането на оферти се оказа напълно достатъчен, за да постъпят цели 6 предложения и още три жалби срещу процедурата в Комисията за защита на конкуренцията.

Това обаче на практика не означава почти нищо. Процедурата в момента отново е спряна. Тъй като по обществената поръчка не е допуснато предварително изпълнение, дори и антимонополното ведомство да се произнесе бързо и да отхвърли възраженията срещу търга, в който се разиграват 200 милиона лева, то естественото продължение е в залите на Върховния административен съд.

Това на практика гарантира допълнително забавяне с още неизвестен брой месеци на плановете на регионалното министерство да накарат тежкотоварните возила да плащат за използването на пътищата ни според пропътуваното разстояние и да се събират в пъти повече пари, отколкото при сегашната винетна система.

Трите жалби срещу условията на обществената поръчка за тол системата са от чуждестранни компании. Две от тях и преди са подавали жалби при предишни спирания на процедурата. Това важи за чешката "ТоллНет" и за унгарската "Ерба 96". И двете компании имат впечатляващи визитки за внедрени тол системи. Третата жалба е от "Алтима България", дъщерно дружество на хърватската технологична компания "Мрезне Технология Версо", предлагаща IT решения в много сектори.

Едва след края на съдебните процедури, ако решението е в полза на Агенция "Пътна инфраструктура", ще бъде назначена комисия за разглеждане на офертите.

Според министъра на регионалното развитие Николай Нанков процесът по въвеждане на тол-таксите се саботира умишлено от заинтересовани страни, които имат материален интерес да не бъде въвеждана такава такса.

Така че светлината в тунела, в който попадна процедурата за тол системата, която стартира през април миналата година, все още е доста далеч.

Безспорно е, че принципът за заплащане според пропътуваното разстояние е много по-справедлив от сегашната винетна система, която събира много критики при всяко увеличение на цените, а събираните приходи са крайно недостатъчни за нормална поддръжка дори на магистралите и първокласните шосета, а за по-нискокатегорийните ремонтите се отлагат с петилетки. Според изчисленията на МРРБ още през първата година след въвеждане на системата за пътните такси ще бъдат събрани 800 милиона лева, което е почти три пъти повече от приходите от винетки в момента.

Съвсем отделен е и въпросът, че е добре да се поограничи трафика на тежкотоварните автомобили, които рушат най-много пътищата, а в момента плащат символични суми. Транзитно преминаващите чуждестранни тирове, които често стават причина за пътни инциденти, сега прекосяват цялата страна срещу еднодневна винетка от 22 лева (11 евро). Няма как те да бъдат накарани да дават повече от цената, която е валидна за българските превозвачи. Така турският тираджия у нас плаща най-малко, прекосявайки България от Капитан Андреево до Дунав-мост 2, от всички държави по пътя си до Холандия или Германия. Само в Унгария таксата за преминаване на камион е 170 евро.

Анализът за внедряването на тол система у нас бе направен от екип на Световната банка, но обхватът ѝ все още е твърде спорна тема. Замисълът да се въведат пътни такси за превозните средства над 3,5 тона освен транзитните тирове ще удари и българските товарни превозвачи и автобусните фирми. Те ще трябва да плащат в пъти повече за пътищата, които ползват, което вероятно ще доведе ръст в цените на потребителските стоки и билетите за междуселищните бусове. Друг дискусионен момент е замисълът тол системата да е валидна както за магистралите и първокланите пътища, така и за второкласните и третокласните отсечки, по които често движението е като по минно поле.

Индиректно от тол системата може да се очаква положителен ефект върху пренебрегвания през последните години жп транспорт в България. Досега таксите за ползване на релсите на Национална компания "Железопътна инфраструктура", бяха много по-високи от тези за ползване на магистралите, въпреки че железницата е много по-екологичен транспорт. Логично е да се очаква преливане на товари към жп превозвачите и особено на качване тирове на влакове при висока цена за преминаване тежките камиони по пътищата след въвеждането на тол системата.

Какво се променя за шофьорите на леки коли?

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков успокоява, че хората ще продължат да плащат винетки, но електронни, а не хартиени. Обещава и че ще има възможност както за еднодневна, така и за т.нар. „уикенд-винетка“. Освен това цените няма да превишават стойностите на сегашните стикери, обещава Нанков.

В момента годишната винетка за лек автомобил е 96 лева. След като стикерът стане електронен, той няма да важи от 1 януари до края на годината, както е в момента, а ще е с валидност 365 дни - от дата до дата.

Реално от премахването на хартията ще спечели и държавата, тъй като ще се спестяват разходите за разпечатване, съхранение и разпространение на сегашните стикери.

Още по темата

22/05/2017

Икономика

Жалби спряха мегапоръчката за тол системата

19/05/2017

Икономика

6 оферти и 3 жалби в търга за 200 милиона за тол системата

19/05/2017

Икономика

24 часа били съвсем нормален срок за подаване на оферти за тол системата

18/05/2017

Икономика

Пуснаха търга за тол системата. Срокът за оферти е до утре