'Законопроектът за подземните богатства оставя вратите широко отворени за съмнителни инвеститори в добива'

OFFNews
27 май 2020 в 13:40 | 2460 |0

Законопроектът за подземните богатства оставя вратите широко отворени за навлизане на съмнителни инвеститори в добива, смятат от инициативата "Зелени закони". 

Оттам смятат, че през изключенията за допускане на офшорки и свързани с тях лица, както и през така наречените "трети лица", предоставящи финансови, технически и професионални ресурси на основния инвеститор ще навлязат други съмнителни инвеститори в добива на подземни богатства.

В средата на този месец парламентът прие на първо четене проект на Закона за подземните богатства, който беше внесен от Министерския съвет след 2 години работа по него. Измененията са свързани с влизането в сила на новия Закон за концесиите приз януари 2018 г. От него са изключени концесиите за добив на подземни богатства, което е довело до празнота в нормативната уредба по отношение на осъществявания от министъра на енергетиката контрол по изпълнение на концесионните договори, както и по отношение на изменението на действащи концесионни договори, пишат "Зелени закони".

В законопроекта се запазва досегашната разпоредба, според която разрешенията за търсене на нефт и природен газ ще важат до 5 години, а за метални и неметални полезни изкопаеми, и за твърди горива – до 3 години. Тези срокове могат да бъдат удължени два пъти до 2 г. всяко – според условията в сключения договор между държавата и компанията, която търси залежи. Допълва се, че дори отвъд тези срокове, може да се добива още две години. Мотивите за това са, че оценката за перспективността на даден проучвателен блок в Черно море е процес, отнемащ 36 и 48 месеца. Условието да се получи такова удължение е компанията да е изпълнила работната програма по договора и да подаде предложение, в което да се обясни каква работа възнамерява да свърши, ако има ново удължаване на срока. Срокът на концесията остава 35 години, както беше и досега. Общият срок на концесията, заедно с удължението, не може да надхвърля 50 години. Това обаче е принципното положение, като има и изключение, което позволява продължение на концесията с още до 10 години след изтичането на максималния срок – тоест, общо до 60 години. Този срок е възможен, ако находището не е изчерпано и в същото време в него няма достатъчно запаси, за да бъде предоставено на нова концесия на друг търговец.

Според инициативата предлаганите от правителството изменения на Закона за подземните богатства съдържат редица проблеми и следва да бъдат преработени. "Зелени закони" внесе в парламента и становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.

Оттам смятат, че основният проблем, който законопроектът не решава, е отделянето на изкопаемите горива в друг закон, по който компетентен орган да бъде министърът на енергетиката, а за всички останали подземни богатства компетентен орган да бъде друг министър например на икономиката.

Те смятат, че е необходим специален закон за изкопаемите горива заради промяната в отношението към използването им. "Той трябва да определи по-специално предполагаемия хоризонт на добив на въглища, както и отговорностите и задълженията на съответните органи за закриване на въгледобива в България и ликвидиране на негативните последици за населението и работещите в отрасъла, както и пълната рекултивация на терените (до "зелена поляна") и природата", обясняват от "Зелени закони". 

Според тях не е логично министърът на енергетика да отговаря за всички изкопаеми горива, нямащи нищо общо с енергетиката.

Промените предвиждат едва, след като е получил концесия за добив, концесионерът да иска одобряване на инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда. 

От инициативата обясняват, че според тях оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологичната оценка и оценка за съвместимостта трябва да се правят на най-ранен етап. По този начин всеки кандидат ще има яснота, която ще му спести разходи, в случай на негативна оценка.

Вместо такива оценки, законопроектът предвижда на предварителен етап да се прави анонимен екологичен анализ, който няма как да замени Оценката за въздействие върху околната среда, добавят от "Зелени закони". 

Те посочват, че ако резултатите му се различават с последващата ОВОС, това би опорочило сериозно процедурата и би могло да доведе до съдебни искове от страна на инвеститори срещу държавата.

Инициативата "Зелени закони" казва, че се противопоставят и на предложението, проучванията по открит способ да се извършват в земеделски земи, без да се променя предназначението.

"Върху една кариера, открита мина, а в някои случаи – и подземен рудодобив, не може да съществува гора или да се садят земеделски култури. Затова задължително трябва да се прилага процедура по изключване на подобни имоти от земеделските и горските земи и включването им в нарушените територии", категорични са те. 

От инициативата откриват и положителен момент в законопроекта относно предвидената забрана за откриване на производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, когато съществува опасност за околната среда, или за водите.

Другото положително е и въведеното задължение при проучване за подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на България в Черно море да се предоставя и финансово обезпечение за предотвратяване и отстраняване на непосредствена заплаха от възникване на екологични щети.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !