Айлин Юмерова е правен консултант в Български център за нестопанско право. Работи в организацията от юли 2013 г. до момента. Айлин е юрист с магистърска степен по специалност „Право” от Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В ежедневната си работа Айлин оказва подкрепа на граждани и граждански организации чрез консултации, свързани с правната рамка и процедурите за регистрация, пререгистрация и вписване на промени на юридическите лица с нестопанска цел, изготвя правни документи и становища, води обучения. Айлин участва в провеждането на разнообразни проучвания и помага при разработването на сравнителни анализи, публикации и статии в сферите на социалното предприемачество, правото на сдружаване и на мирни събрания, социалните услуги и правата на хората с увреждания.

С Айлин разговаряме за гражданското общество, правата по време на пандемия и събуждането през изкуството.

Как би изглеждало едно демократично общество без своя основен двигател – гражданските организации?

Като организъм без черен дроб, казано метафорично. Гражданските организации, де факто, сме всички ние, които държим сметка към случващото се с управлението в страната и когато има проблем – алармираме, запълваме ниши и кратери, помагаме със своята тясна експертиза в различните обществени сфери и допълваме държавата там, където има пробойни, работим със самите общности на терен и затова познаваме отблизо техните болежки и трудности, пазим със зъби и нокти природата, уязвимите членове на общността, правата и свободите си, непогазването на закона, достойнството си на граждани ... и какво ли още не! Защото ние, гражданските организации, сме свободни от институционалната униформа да работим по норматив, от понеделник до петък, от 09.00 до 18.00 часа. Ние живеем и горим за каузата. Гледаме на света как, обединени, можем да го направим онова мечтано, по-добро място за живеене. Повярвайте ми – хич не ни е лесно. Но продължаваме да се борим за всичко това, за да може държавният организъм да функционира нормално.

Честно казано, ако лишим демократичното си общество от гражданските му организации, си представям апокалиптичната картина на живот в перманентен лунен пейзаж. Това ще означава, че управлението няма да има никакъв коректор, никакъв стабилизатор, без пазители на гражданските права и свободи, абсолютен диктат – нещо, което силно се надявам, че никога няма да си го причиним.

На какво се дължи кризата на доверие в сектора, въпреки огромния мащаб на работа и успехи?

Вярвам, че до голям степен, в резултат на цунамито от черен пи ар, който преднамерено се генерира от медии с нееднозначна репутация и от политически трибуни, през последните години името на гражданските организации сериозно пострада. И то е лесно да се случи, защото, за нас е невъзможно да отвръщаме на ударите със същата доза агресия и арогантност, и не ни е това работата. Ние се доказваме с работата си. Хората, които ни познават от мизансцена, виждали сме се очи в очи, знаят колко труд и пот хвърляме, виждали са ни как работим на терен - убедена съм, че имаме тяхното доверие.

Хората, примерно, от социалните организации не спряха – създаде се инициатива #ЩеСеСправимЗаедно, която търсеше решение на всеки изпаднал в беда, обучаваха се доброволци, помагаше се на общини и на най-уязвимите, обменяше се информация, кипеше стремеж кой къде как може да бъде полезен, на живо и дистанционно. Затова не мога да се съглася, че по принцип е спаднало доверието – просто и по тази тема има противопоставяне, и то агресивно. Както, за съжаление, по много актуални теми – повече пропасти и разделение се създават, отколкото да се търсят мостове и общи решения. Така, че простичко казано – ние сме част от общия пейзаж в България, именно защото това са организациите на гражданите тук.

На нас съвестта ни е чиста. Ние не искаме да сме във война с управлението, но когато му показваме къде греши и се прекрачват права и свободи – ставаме трън в очите. Защото сме призвани да бодем и да будим. Грешка е да се отметне с лека ръка трудът и успехите градени от гражданския сектор през всичките тези години. Още повече сега – когато всички трябва да положим усилия да се справим с последиците от кризата на терен.

Пандемията успя ли да покаже незаменимата роля на доброволчеството и добротворството?

Доброволчеството беше едно от нещата, на които нашите познати и непознати баби, дядовци, хора в уязвимо положение, хора със здравословни проблеми, разчитаха. Феноменална беше реакцията на обединения като Доброволно формирование „Пловдив 112“, които светкавично създадоха организация за приемане и носене на адрес на поръчки за храна от първа необходимост, лекарства, дори плащане на сметки за ток и вода; водеха онлайн обучения, за да разпръснат опита и знанието сред гражданските организациите от другите населени места; приемаха нощни дежурства в болниците. Часове наред доброволно се шиеха маски за хората от социалните услуги и на терен помагаха само специално обучени доброволци. В платформи като TimeHeroes излизаха обяви за подкрепа с професионални умения, инициативи като „Съсед на помощ“, Телефон на доброволеца.

Най-голямата доброволческа организация – БЧК - мобилизира целия си потенциал. В цифри той изглежда така: 3 240 доброволци и служители на БЧК, участвали в дейностите по време на пандемията от COVID-19, 73 518 лица в затруднение, на които са предоставени хранителни продукти, 1 142 лица в изолация, на които са закупени храни и лекарства. Целият март на практика беше посветен на това да се намерят достатъчно хора, за да не позволим някой да остане без подкрепа. Между другото, общините първи се обадиха на гражданските организации с молба заедно да набират, обучават и управляват доброволците, именно защото знаеха, че те ще свършат най-добре тази работа. Ако човек няма паметта и съзнанието да оцени всичките тези доброволчески чудеса от храброст, лесно се зачеркнат и останат под перманентна карантина - това ще бъде много тъжно за всички ни.

Активни или пасивни са младите хора днес?

Зависи от гледната точка. Мисля, че пандемичното време до голяма степен успа гражданския активизъм на хората като цяло. Вглъбихме се повече в собствените тревоги и в собствения свят. А от вкъщи проблемите навън не се виждаха. Смутният период беше време и за прокарване на съмнителни законодателни промени. Затова, сега наблюдаваме съживяване на този активизъм като бунт срещу случилите се законодателни и политически недоразумения. С падането на ограничителните мерки вече се възобновиха и протестите, а складираната гражданска енергия започна да набира все по-голяма скорост. Надявам се, че това ще продължи и младите ще излязат от кризата още по-будни за правата си и още по-чувствителни към гражданските си свободи и посегателствата върху законността.

Как творчеството променя обществото?

Културата възпитава чувствителност, която не се учи нито вкъщи, нито в училище. Самото изкуство има универсалната сила да говори на всякакви езици, да провокира общественото внимание и да те прави съпричастен по теми – експертни или абстрактни - които да ти е трудно да обясниш с думи. Затова чрез творчеството по много достъпен начин можеш да изразиш позиция по нещо, което подкрепяш или с което не си съгласен.

Една визуална творба – фотография или илюстрация - уловила действие в точния момент на точното място, може еднакво силно да те шокира, да те замисли, да те накара да се припознаеш, да разтърси всичките ти сетива. Всеки ще я възприеме по различен начин, но ако авторът е вплел конкретни социални послания - те ще докоснат всеки. Градското изкуство е най-видимият пример за това как чрез арт инсталации, графити или намеси в града можеш да променяш облика на града. Но това, което истински му вдъхва живот и стойност, са посланията зад творбите.

Създаването на такъв тип социално ангажирано изкуство се опитваме да насърчаваме чрез ежегодния си конкурс „Граждански будилник“. Защото истински вярваме в силата на изкуството да променя, а творците са тези, които са призвани чрез универсалния език на изкуството си да говорят за права и да будят към тази промяна. Защото те носят този неподправен, свободолюбив артистичен почерк, който не се рамкира в правила и изпъква със своята оригиналност и различност.

Конкурсът „Граждански будилник“ се провежда за трета поредна година. Кои са основните тревоги и послания на младите хора?

Ще видим с изпратените творби! Миналата година имахме 85 участници. Сега очакваме и повече, защото сме вярваме, че в кризата, в изолацията и дистанцирането – творците са станали още по-чувствителни към правата и свободите ни.

Какви са предизвикателствата и очакванията за тазгодишното издание?

Безпрецедентната ситуация на извънредност и принудителна социална изолация създадоха усещане за ограничаване, свободите бяха засегнати - правото на лична свобода, правото на свободно придвижване, свободата на словото и на сдружаването. В същото време се родиха и забележителни примери за солидарност между хората, стремеж за общи действия в подкрепа на нуждаещите се и нови форми за изразяване на съпричастност и гражданско сдружаване.

Именно затова, тази година в конкурса „Граждански будилник“ търсим да отличим фотографиите, илюстрациите и текстовете, които разказват за правата и свободите ни по време на кризата. Специален акцент поставихме върху солидарността между хората и силата на сдружаването в името на обществено значими каузи от началото на извънредното положение, изразяването на гражданска позиция в условията на ограничителните мерки и свободата на словото, което не може да се карантинира зад маски, въпреки ограниченията за борба с COVID-19.

Въпреки че към момента извънредното положение и ограничителните мерки са приключили, е много ценно през погледа на изкуството да съхраним историческа следа от случилото се с правата ни от началото на кризата до днес. Надяваме се, че ще видим силни и оригинални послания, уловили духа на времето и държащи ни будни за правата и свободите ни.

Кандидатстването е до 1 юли, а повече за темата, условията, журито и начините за кандидатстване ще намерите тук.