Близо 400 хиляди са астматиците у нас. Толкова са хората, които през зимния сезон са изложени на най-много провокиращи агенти, казва д-р Диана Христова, алерголог в УМБАЛ "Александровска".

Д-р Христова, зимата ли е най-рисковият сезон за болните от астма?

По принцип е доста по-рисков сезон предвид факта, че в този период сме изложени на много по-голямо количество провокатори на един астматичен пристъп. В тази група трябва да споменем, разбира се, респираторните инфекции, които много често са причина за първа проява на бронхиална астма или до обостряне на вече съществуващата. Това е едната страна на нещата.

От друга страна, зимата е периодът, в който сме изложени на доста резки температурни колебания – при излизане от вкъщи навън студеният въздух може да предизвика астматичен пристъп заради повишената чувствителност и по-ниския праг на дразнене на дихателните органи при астматиците. Зимата е период, в който въздухът е много по-замърсен, най-вече заради типа отопление, който се използва.

Друг провокатор е консумацията на зимнина, по-точно туршии, при които се използва аспирин като стабилизатор. Има медикаменти, при употребата на които може да се предизвика астматичен пристъп – т.нар. нестероидни противовъзпалителни средства. Обобщено казано, в този период има най-много провокиращи агенти.

Как да разпознаем хроничния бронхит от астмата?

При астмата имаме свиркащо дишане, задух, тежест в гърдите, кашлица. При различните пациенти могат да преобладават различни от посочените симптоми. Диагностицирането на астмата включва специфични изследвания и данни, които ни помагат да подредим пъзела. Свиркащото дишане например се обследва със слушалка, има специфично звучене, което се проявява при пристъп. Обикновено оплакванията се появяват нощем или сутрин, на пациента му се налага да стане, да заеме седнало положение, леко приведено, да отвори прозореца, за да успее да компенсира усещането за задух.

Когато става дума за инструментално изследване за диагностициране на астма, спирометричното изследване е златен стандарт. Проследяват се спирометричните показатели във времето, защото астмата е заболяване, което в междупристъпните периоди не ни напомня за себе си и един астматик, който е с добър контрол на астмата, забравя за съществуването ѝ, но състоянието му може да стане драматично в момента, в който се появи пристъпът.

Трябва да подчертаем, че един добре контролиран астматик има качество на живот, което по нищо не се различава от това на здравите хора и това е тънкото въже, по което балансираме при контролирането на болестта. Голяма част от пациентите, тъй като са добре, не смятат за необходимо да прилагат лекарствата за контрол на астмата. Поставянето на диагнозата, проследяването на пациента, как отговаря на терапията и за какъв период от време навлиза в стабилен контрол на състоянието са много важни за справянето с болестта и профилактиката на евентуални усложнения.

Казахте, че има дълги периоди на добър контрол. Какво трябва да имат предвид хората с това заболяване, когато настъпи зимният сезон?

Да не неглижират оплакванията си. Ако в този сезон се появят едни от симптомите, да не ги пренебрегват, защото е много важно да бъдат хванати навреме. Когато лекуваме астмата, ние я държим в добър контрол или я държим „заспала“. Свиркащото дишане не бива да се пренебрегва. Когато заболяването е в своите ранни етапи на развитие, това свиркане отминава. Човек боледува от настинка, респираторна инфекция, която отминава по-трудно. Известен период от време има свиркащо дишане или лек дискомфорт – тежест в гърдите.

Проблемът е, че ако не хванем бронхиалната астма навреме, ако не я лекуваме, не я контролираме, епизодите на такива прояви започват да зачестяват във времето. И на по-късен етап се налага да я лекуваме с много повече медикаменти. Може да се появят и усложнения. Най-добрият вариант е да хванем нещата в зародиш и да ги държим под контрол. Защото това ще елиминира използването на още медикаменти, усложняването на състоянието и утежняването на астмата, която тя става неконтролирана. Това са пациенти, които са на максимална контролираща терапия и въпреки това пристъпите са по-чести и тежки. При тях често се налага приложение на кортикостероиди – системни стероиди – таблетки, мускулни или венозни приложения на медикамента. Обикновено това се случва в болницата. За страничните ефекти от системното прилагане на стероидите в таблетна и инжекционна форма може да се говори много. Най-общо казано, няма орган или система в тялото ни, които да не реагират негативно при приложението на този тип медикаменти при по-високи дози и по-продължителен прием.

Кое предизвиква по-сериозни усложнения – астмата като заболяване или медикаментите, с които се лекува?

Самото заболяване, когато не сме го контролирали, защото медикаментите се прилагат, когато има нужда от тях при определени режими и дози на приложение. Въпросът е, че прилагането на много от лекарствата при появата на определен симптом (в случая с астмата задух например) затваря порочния кръг на връщането на симптома, последващо прилагане на медикамента и промяна в оптималния режим на лечение.

Това нарушава баланса в терапевтичния подход и води до други усложнения. Ако вземем под внимание случаите, при които се налага системно приложение на кортикостероиди, трябва да отбележим, че това са хора, които нямат физическа възможност да извършват ежедневните си дейности заради симптомите на заболяването. Тогава вече се налага да се прилагат системни стероиди, но първопричината е заболяването. След достигането на контрола на симптомите идва моментът, в който други медикаменти, които поддържат контрола на заболяването, ще осигурят излизането от споменатия порочен кръг.

Какви усложнения може да предизвика астмата?

Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. 75-80% от астматиците имат алергичен ринит или синузит. Затова се имат предвид и съпътстващите заболявания. Когато не контролираме съпътстващите заболявания, не контролираме астмата, а когато тя не е добре контролирана, съпътстващите заболявания също не са под добър контрол.

Трябва да се разграничат кортикостероидите, които са със системно приложение, от тези, които са с локално – инхалаторно. Неоправдан е страхът от инхалаторните кортикостероиди. Те съдържат стероид от порядъка на микрограм. Ако не ги прилагаме, възпалението в дихателната система не се контролира и тогава при поява на дразнители се стига до пристъпи, при които трябва да се реагира бързо, предвид появилия се задух.

Как трябва да се правят инхалациите, за да има полза от тях?

Зависи за кои инхалации става дума. Всеки астматик трябва да е обучен да прилага коректно своя контролиращ инхалаторен медикамент, за да достави нужното количество лекарство на нужното място, където то да действа. А по въпроса за горещите инхалции - нищо крайно не е добро. Горещата инхалация е сериозен стрес за лигавицата на дихателните пътища. Има оптимални изисквания, които трябва да бъдат спазвани винаги. Студеният или горещият въздух са крайности, винаги трябва да има баланс. Въпросът е какво прилагаме и как е дозирано. Лекарствените продукти са стандартизирани и са нещо, което работи.

В този ред на мисли, при пациенти със студова уртикария приемът на студени течности би могъл да предизвика оток на дихателните пътища. При студовата уртикария не е разрешен приемът на леденостудени течности.

Противогрипните ваксини профилактика ли са в случая?

Противогрипните ваксини са създадени за профилактика на хората, които са податливи на инфекции. В този смисъл категорично имат място в превенцията на астмата. По-внимателни с ваксините трябва да бъдем в детската възраст, когато предвид определени показатели може да се наложи изместване на времето за ваксиниране в хода на имунизационния календар.

Кои са най-скъпоструващите грешки, които болните от астма допускат?

Най-скъпоструваща грешка е спирането на медикамента, защото това може да доведе до нуждата от приложението на системни стероиди. Друга грешка е липсата на честа проверка на инхалаторната техника на пациента. Този тип грешка обикновено стои в основата на честия прием на т. нар. спасителни лекарства при появил се задух. Затова е добре периодично да си припомнят как се прилага инхалаторът.

Може ли да има неблагоприятен ефект от съчетаване на лекарството за астмата, което се приема, с противогрипни и някакви други медикаменти, които се изписват за лечението на симптомите на вирусна инфекция?

Не. Това са контролиращи медикаменти, които са създадени за ежедневно прилагане. Затова те не могат да взаимодействат с останалите така, че да има негативен ефект. Това се отнася и за останалите лекарства, които една голяма част от хората приемат за съпътстващите си заболявания.

Когато човек има хронично заболяване, то рядко е само едно. Често има артериална хипертония или исхемична болест. Има определени медикаменти, които не са добър избор при астматиците като бетаблокерите например, но пък там има други медикаменти, които осигуряват добрия контрол на заболяването.

Говорихме за замърсяване на въздуха. Възможно ли е астмата да се обостри от използването на твърдо гориво за отопление в дома?

Това може да влоши контрола на астмата. Сериозен алерген е и котешкият, той засяга малките дихателни пътища и често при него директно се появява астматичен пристъп, но решението в този случай например е да нямаме котка. Друго, което сами можем да направим, е да се погрижим в домовете ни да няма конденз. Съвременната топлоизолация е такава, че създава условия за образуването му и появата на плесен. Плесента дразни дихателните пътища.

Как да създадем оптимална домашна среда за астматично болния през зимата?

Елиминирането на някои от респираторните алергени включва влажно почистване, пране на 60 градуса на спалното бельо.

И друго много важно – да се внимава с приема на медикаменти. Всичко, което тече като реклама в медиите „да се вземе при първи прояви на грип“ или при други симптоми и поводи, без лекарско предписание, може да бъде алерген.

Д-р Диана Христова е завършила медицина в Тракийски университет през 2011 г. Работила е в отделение по Нервни болести в гр. Раднево. През 2012 г. започва специализация по Клинична алергология в УМБАЛ „Александровска”, където продължава да работи и след придобиване на специалност (2016 г.) От февруари 2017 г. е докторант в НЦЗПБ в Отдел Имунология и Алергология. Участник е в международни и национални научни форуми, има публикации в научни списания.