Ара Маликян пред OFFNews: Не трябва да забравяме корените си

Бих избрал Бах, ако трябва да направя Heavy Metal аранжимент на класическа музика

Венци Мицов
24 февруари 2020 в 12:01 | 3449 |0

Признавам си, че когато чух последния албум на Ара Маликян - "Royal garage", бях удивен. Очаквах да чуя поп аранжименти на класически пиеси, но чух един завършен музикален продукт, в който има всичко - етно музика, виртуозни пасажи, великолепен звук и най-вече - мултистилистика, която е вплетена в един цялостен продукт.

В "Royal garage" ще намерите всичко - от хип-хоп до метал и от електронен до гаражен звук. 

А цигулката на маестро Маликян е безупречна, стилна, на места виртуозна, на други - дълбока и чувствена. 

Ара Маликян ме спечели като фен и за това с удоволствие научих, че предстои не един, а цели три концерта на цигуларя и бандата му в България.

Ара ще свири в Зала 1 на НДК на 16 март. На 17 март е концерта му във Варна, Национален дворец на спорта, а на 19 ще бъде в Пловдив, комплекс С.И.Л.А.

С Ара разговарях дистанционно. Зададох му няколко въпроса, които възникнаха в мен напълно спонтанно, веднага, след като чух "Royal garage".

Ара отговаря лаконично. Очевидно е, че предпочита музиката му да говори вместо него.

Ето какво сподели Ара Маликян специално за читателите на OFFNews:

Последният ти албум се нарича "Royal garage" и с него отдаваш почит на всички гаражни групи. Вярваш ли, че днешната музика и музикална индустрия са достигнали състояние, което изисква рестарт, връщане към корените, към „гаража“? 

Не трябва да забравяме корените си. Те са много важни не само в музиката, но и в живота. Корените ни помагат да се усъвършенстваме като хора и като музиканти.

Има много различни музикални влияния в последния ти албум - рок, поп, етно, хип-хоп. Дошъл ли е моментът, когато границите между жанровете или самите жанрове се разширяват (или изчезват)?

Най-красивото нещо в музиката не е самата музика, а това, което може да накара другите да почувстват с нея. Почти всеки стил има свой собствен начин за предаване на чувства.

Ако трябва да избереш един класически шедьовър, който да трансформиратш с аранжимент в стил Heavy Metal, кой композитор би избрал - Вагнер, Шостакович, Барток, Вивалди?

Без съмнение Бах.

Какъв е съвременния цигулар днес - концертмайстор или фронтмен? И едното изключва ли другото?

Не се смятам за концентмайстор или фронтмен. Имам група и искаме да се забавляваме на сцената. Наслаждаваме се много.

В песента „The Rough Dog“ от последния ти албум си партнираш с ъндърграунд иконата Серж Танкиян. Фен ли си на "System of a down“ и как би звучало парчето им "Chop Suey!" на цигулка?

Много ми харесва „System of down“. Серж Танкиян е приятел и невероятен артист. Определено ще звучи малко по-различно и класически, но без да губи силата.

Един малко клиширан въпрос - коя е любимата ти песен от „Royal garage“? Да се опитам да избягам малко от клишето - коя от песните в албума те описва най-добре?

Има няколко. Не мога да избера по-специална. Обичах да свиря с толкова невероятни изпълнители като Kase O, Calamaro, Bunbury, Pablo Milanes... Но всяка песен е различна. "Las Milongas de Kairo" и "Loucine" са по-вдъхновяващи песни, от друга страна "Concerto Grosso" e по-техничнa. 

Рок фенове играят пого под звуците на Вивалди...Възможно ли е това и как изглежда, погледнато отгоре, от сцената?

Би било по-тихо, малко по ненасилствено, но в същото време изключително забавно.

И в края на интервюто един въпрос относно предстоящите концерти в България? Какво могат да очакват българските фенове от теб и групата ти?

Много забавление и сантименталност. Искаме да предадем цялото забавление, което имаме на сцената към българската публиката.

Видео към новината

Няма коментари към тази новина !