Зигмунт Бауман е един от най-известните живи теоретици в социологията. Роден е през 1925 г. в Полша. Той е професор по социология в Университета в Лийдс. От 1971 г. живее в Англия. У нас Бауман предизвика широк интерес сред преподаватели и студенти с книгата си „Глобализацията: последиците за човека“. В нея социологът развива тезата, че глобализацията е новото човешко бреме.

Парадоксално, през последната седмица в социалните мрежи придоби изключителна популярност интервюто му за испанския вестник El Pais, в което проф. Бауман критикува...именно социалните мрежи.

По молба на нашите читатели публикуваме превод на най-интересните части от интервюто със световноизвестния социолог.

Определяли сте неравенството като метастаза (разнасянето на рака от мястото на първоначалното му възникване на други места в тялото - б. ред). Под заплаха ли е демокрацията?

Случващото се в момента може да бъде определено като криза на демокрацията, като упадък в доверието: вярата, че нашите лидери са не просто корумпирани или глупави, но и неспособни. Действията изискват сила и способността да ги правиш, ние имаме нужда от политика - тя е способността да се решава какво трябва да се направи.

Ала тази дружба между властта и политиката в името на националната държава вече не съществува. Властта е глобализирана, но политиката е местна, както винаги. На политиката са й отрязани ръцете. Хората вече не вярват в демократичната система, защото тя не си спазва обещанията. Това го виждаме и при мигрантската криза: глобален феномен, а действаме тесногръдо. Нашите демократични институции не са създадени, за да се справят със ситуации на взаимна зависимост. Настоящата криза на демокрацията е криза на демократичните институции.

В каква посока в момента се движи махалото, както Вие определяте - между свободата и сигурността?

Има две ценности, които са изключително трудни за съгласуване. Ако искаш повече сигурност, трябва да се откажеш от известна доза свобода. Ако искаш повече свобода, трябва да се откажеш от доза сигурност. Тази дилема ще е вечна.

Преди 40 години вярвахме, че свободата е победила и започнахме консуматорска оргия. Всичко изглеждаше възможно, стига да живееш с пари назаем: коли, къщи... и просто трябваше да платиш по-късно. Събуждането дойде през 2008 г. и беше горчиво, когато заемите свършиха.

Финансовата и социална криза силно удари средната класа и я постави в изключително несигурна ситуация, която продължава и до днес: хората от средната класа не знаят дали компанията им ще се обедини с друга или ще ги съкратят от работа; не знаят със сигурност дали нещата, които са закупили, наистина са техни.

Конфликтът вече не е между класите, а между всеки индивид и обществото. Не е просто липса на сигурност, а и липса на свобода.

Вие сте скептичен към начина, по който хората протестират - чрез социалните мрежи, чрез т. нар. „настолен активизъм“ и казвате, че интернет ни прави по-глупави, защото ни залива с евтино развлечение. Можем ли да наречем социалните мрежи "новия опиум за народа"?

Въпросът за идентичността се е променил: от нещо, с което се раждаш - до задача: трябва да създадеш своя собствена общност. Но общностите не се създават - или имаш общност, или нямаш. Социалните мрежи могат да създадат заместител.

Разликата между общност и мрежа е, че ти принадлежиш към дадена общност, а мрежата принадлежи към теб. Чувстваш, че имаш контрол. Можеш да добавиш приятелите, които искаш и можеш да ги изтриеш. Контролираш знанието си за важните за теб хора, с които си свързан.

Като резултат хората се чувстват малко по-добре, защото самотата и изоставянето са най-големите страхове в ерата на индивидуалистите. Но е толкова лесно да добавяш и премахваш приятели в интернет, че хората не се научават на истински социални умения, които ти трябват, когато излезеш на улицата, когато отиваш на работа, където има много хора, с които трябва да поддържаш разумна комуникация.

Папа Франциск, който е велик човек, даде първото си интервю след като беше избран на Еудженио Скалфари, италиански журналист, които сам себе си определя като атеист. Това беше знак: истинският диалог не става, когато говориш с хора, които вярват в същите неща като теб. Социалните мрежи не ни учат на диалог, защото е твърде лесно да избягваме противоречията...

Повечето хора не използват социалните мрежи, за да се обединят, за да разширят мирогледа си, а обратното – да се отделят в зоната си на комфорт, където единственото, което чуват, е ехото на собствения си глас. И единственото, което виждат, е отражението на собствения си образ. Социалните мрежи са много удобни и доставят удоволствие, но са капан.

Превод: Румяна Керчева

Още по темата

06/11/2012

Свят

Зигмунт Бауман: Европа се нуждае от 30 милиона емигранти