„Все едно съм на опера. Толкова светлини и красота!“, възкликнала възрастна пациентка, когато д-р Яни Здравков свалил превръзката от очите ѝ. Подобни сцени сме виждали неведнъж по филмите, но група лекари от Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“ живеят с такива моменти. Случват им се често, защото са поели грижата за очното здраве на пациенти от домове за стари хора в София. Правят го благотворително и не им е за пръв път. И тъй като сега му е времето на историите за чудеса, се срещнахме с екипа лекари, които участват в създаването им - доц. д-р Александър Оскар, началник на Клиника по очни болести, д-р Яни Здравков, началник на Второ очно отделение и специализантът д-р Галатея Цветкова, координатор на инициативата от УМБАЛ „Александровска“.

Доц. Оскар, защо решихте да организирате кампания за очни прегледи в домовете за стари хора? Имате ли подобен опит?

Вече почти десет години в Клиниката по очни болести към „Александровска“, съвместно с наши партньори, правим благотворителни прегледи на деца. През последните няколко години се концентрирахме на територията на София и успяхме да прегледаме над 10 000 деца. Около 10% от тях насочихме за допълнителни изследвания, поради необходимост от носене на очила. Кампанията върви и в момента. На практика преглеждаме във всички детски градини на територията на община София. Всеки петък лекари от клиниката са ангажирани с инициативата и между 300 и 400 деца биват преглеждани в детските градини, след предварително подписано информирано съгласие от страна на родителите.

Преди около 6 месеца, след разговори с кмета на София, г-жа Фандъкова, поехме ангажимент и към възрастните хора, настанени в домовете за социално подпомагане в Столична община - около 1000 души. Това са пациенти, които в повечето случаи нямат семейства и са с ограничени възможности. Осъществяваме прегледи на място. Тези пациенти, които имат нужда от допълнителни изследвания, ги приемаме в болницата, координирано с дома. Изследваме ги и ако имат нужда ги оперираме, без да заплащат нищо.

Пациентите, които имат катаракта (перде) например знаят, че трябва да разполагат с около 1200 лв., за да си купят вътреочната леща, която се имплантира, тъй като НЗОК заплаща операцията, но не заплаща импланта, който се използва. Той е непосилен за тези хора. Затова инициирахме тази кампания. Имаме ангажимент към възрастните хора в тези домове и към тези, които са извън тях, нямат роднини и имат нужда от оперативно лечение.

Такъв е случаят с Елена, на 72 години, която е със сериозно психично заболяване, няма роднини и е принудително настанена в Клиниката по психиатрия в нашата болница, повече от два месеца лежи там. Психичното ѝ състояние е стабилизирано, след като се беше обострило и поради наличния зрителен проблем. Тя практически беше сляпа, не виждаше заради пердетата на двете очи. Разбрахме се с проф. Миланова, началник на Клиниката по психиатрия, да я лекуваме при нас. После ще я върнем в Клиниката по психиатрия за долекуване. Тя не е настанена в дом за социално подпомагане, но е човек, който няма абсолютно никакви възможности и с оглед на психичното състояние не може да се грижи за себе си и за очното си здраве.

Д-р Здравков, кои са най-честите проблеми, които установихте в срещите си с възрастните хора?

Най-разпространени са катарактата (помътняването на човешката леща или както е по-популярно – перде), глаукомата и макулната дегенерация. Изключително запуснати случаи, които не са виждали лекарска помощ много дълго време. Това са хора, които страдат изключително много от очното си здраве. Затова решихме да разширим кампанията и да предложим на тези пациенти не само диагностика и консервативно лечение, но и хирургично лечение, за тези които имат нужда. Д-р Цветкова селектира пациентите, най-напредналите и най-трудните случаи, които бяха оперирани в „Александровска“ болница. Резултатите са отлични.

Колко души оперирахте?

16 или 17. От прегледани над 450 човека. Мисля, че с Елена, пациентката, за която стана дума, стават 17 случая.

Средната възраст на пациентите каква е 70-75?

Около 75-80 години. Но това, което успяхме тук да направим е, че на тези пациенти имплантирахме изключително качествени, модерни лещи – премиум лещи, които ще им позволят да се насладят на много добро зрение в останалата част от живота си.

Защо са толкова често срещани тези заболявания в късна възраст? Липса на профилактика?

Има честота на тези заболявания не само у нас, но и по света. Макулната дегенерация например е заболяване, което всеки човек над 60-65-годишна възраст може да развие. При глаукомата честотата варира между 2 и 4%, катарактата също е много често срещано заболяване. Наличието на тези заболявания, не се обяснява със социалното положение, но при степента на развитие има такава зависимост.

Ако са по-рано диагностицирани?

Катарактите протичат много по-контролирано, много по-бързо и ефективно е лечението, когато се оперира навреме. В случая тези пациенти дойдоха при нас с изключително напреднали катаракти, практически слепи, което направи хирургията доста предизвикателна, но пък удовлетворението е по-голямо.

Как реагираха възрастните хора на възможността, която им се предоставя?

Д-р Здравков: Няма как да ви пуснем запис на реакциите им, когато сваляхме превръзките! Хората бяха изключително щастливи.

Това вероятно са хора, които са се примирили, че вече няма да виждат и на тази възраст не очакват чудеса, но са им се случили?

Д-р Здравков: Точно така. Д-р Цветкова трябваше дори да убеждава някои от хората, че има смисъл да се оперират.

Д-р Цветкова: Типично по български, в началото хората не вярваха на тази инициатива и се съмняваха, че в определен момент ще им поискаме някакви средства. С течение на времето се убедиха, че това няма да им струва нищо. Те не заплащат и потребителска такса за престоя в болницата, което по принцип е необходимо. Така от уста на уста започна да се разпространява информацията, че това, което им предлагаме, наистина е абсолютно благотворително. Хората, които се съгласяваха на оперативно лечение, станаха повече.

Д-р Здравков: Много от пациентите бяха хоспитализирани, за да се определи стадият на заболяванията им, беше им предписано адекватно лечение, бяха им дадени препоръки. Имаше и такива, при които лечението е консервативно, но може да предотврати хирургията.

В един момент ще имате друг проблем – желаещите ще бъдат твърде много, вероятно.

Доц. Оскар: Може би трябва да кажем, че няма как да осигурим безплатно лечение на всички нуждаещи се, затова сме се концентрирали върху най-уязвимите, хората, които нямат средства и близки, защото това е сериозен финансов ангажимент. Така е и при децата. Когато правим прегледи на най-нуждаещите се деца, чиито семейства нямат финансови възможности, осигуряваме и очила. Затова е важно да се подчертае – ние помагаме в най-тежките случаи с професионална консултация и лечение.

Как се организира една такава кампания, д-р Цветкова?

Първоначално направихме среща, организирана от Столична община с директорите на най-големите домове за възрастни хора на територията на София. На тази среща се обединихме около мнението, че кампанията би била изключително полезна за хората в домовете. След това започна по-трудната част, защото трябваше да се организират дни удобни за екипа и домовете, да се популяризира кампанията. Не всички се съгласяваха да се подлагат на тези прегледи.

С какви аргументи отказваха?

Д-р Цветкова: Немалко идваха само, за да си поговорят с нас. Бяха приели мисълта, че са много възрастни, че няма за кога да им бъде помагано. Просто се радваха на това, че някой им обръща внимание и идва на място в дома. Хората не идваха, за да извлекат някаква полза от това, което ние предлагаме, но бяха скептични към инициативата и състоянието си.

Доц. Оскар: При прегледите, които правихме на деца, все имаше по някой родител, който се съмняваше в добронамереността на това, което правим – „вие го правите умишлено, вземате някакви пари, по някакви проекти, финансово се облагодетелствате“. Затова искам да подчертая, че всички лекари, които са ангажирани с кампаниите, го правят безвъзмездно, доброволно.

Липсата на култура за доброволчеството и дарителството е много характерна у нас. Хората смятат, че непременно се прави с някаква користна цел. Включително сме били обвинявани, че вземаме отпечатъци от ретините на очите на децата, за да правим експерименти. В началото нямахме достатъчно опит и много се травмирахме, лекарите които го правим, защото искаш да направиш нещо добро, а си подлаган непрекъснато на някакви конспиративни обвинения, че търсиш полза от прегледите. Но тенденциите се променят. Все повече хора осъзнават необходимостта да си социално ангажиран.

Кажете какви интересни случаи имахте?

Д-р Цветкова: Немалко от хората се разплакваха още при започването на прегледа, точно защото някой е отишъл да им обърне внимание. Някои от тях никога през живота си не бяха стъпвали на очен лекар. Възрастта на пациентите беше между 64 и 96 години. По-голямата част от хората, които не бяха ходили на очен лекар са по-възрастните. Това са и по-емоционалните хора, които се радваха, че някой е дошъл да им обърне внимание. В резултат на оперативното лечение, което приложихме, те - практически слепи, реално проглеждаха.

Имаше една пациентка, на 81 години, която е изключително обременена от системни заболявания, трудно подвижна. Тя беше една от първите, които проявиха истински интерес и инициатива това, което предлагаме, да се случи при нея. Установихме очната патология, с катаракта, особено на едното око, с което не виждаше почти нищо. Резултатът от операцията за нея се равняваше на 100 процента зрение.

Око с катаракта преди и след операцията

Някой ще каже - 81-годишна пациентка, защо трябва да се влагат ресурси за спасяване на зрението на такава възраст?

Доц. Оскар: Лошото е, че наистина така се мисли. В едно модерно общество, трябва както институциите, така и активната част на обществото да се грижат за възрастните хора. Защото иначе ние не сме общество, дори животните се грижат за болните си. Това, което се случва в България през последните години, за съжаление, е една тотална социална деградация. Похвално е, че има и хора, които въпреки условията се борят и правят нещо в подкрепа на уязвимите групи. Качеството на живот на тези възрастни е пряко свързано със здравословното им състояние, включително и със зрението. В Европа вече има над 1 млн. столетници, т. е. продължителността на живот се увеличава. Това е факт и у нас.

Д-р Здравков: Имал съм пациенти, които са в краен стадий на онкологично заболяване и въпреки това се подлагат на операция. Може да са им останали 3 или 6 месеца, но искат да виждат. Най-възрастната ми пациентка беше ветеран от войната на 103-104 години. Това беше една много бойна баба.

Кой е най-интересният от тия случаи?

Д-р Здравков: Една от първите пациентки, на която като свалихме превръзката каза, че се чувства, че е все едно на опера. Беше превъзбудена, че зрението ѝ се е възстановило. Така украсяваше целия процес, че и аз се почувствах малко като артист.

Професионално предизвикателство ли са тези случаи, д-р Здравков?

Всички случаи бяха сложни, защото, реално, бяха в изключително напреднал стадий на заболяването. При много от тях наличието на катаракта беше само едната страна на проблема. При повече имаше и глаукома или макулна дегенерация.

Д-р Цветкова: Една от пациентките, която не беше толкова възрастна, имаше по-специфична форма на катаракта, в резултат на травма. С това око можеше само да различава дали пред окото има светлина или не. Интересното при нея беше, че досега са ѝ отказвали каквато и да било помощ, защото е с нарколепсия – състояние, при което не може да контролира заспиването. Но то не се оказа предизвикателство за д-р Здравков. Оперирахме я и при нея също резултатите бяха повече от чудесни.

Д-р Здравков: Пациентката беше максимално добре подготвена, беше ѝ обяснена всяка стъпка, какво да очаква. Анестезиолозите също много добре я подготвиха, тя беше спокойна. Операцията мина доста гладко, въпреки че очаквахме проблеми.

Д-р Цветкова: Поведението при нея беше непредвидимо, защото като се събуди реално не осъзнава какво се случва и вероятността да изпадне в притеснително състояние, беше изключително голяма.

Колко време се възстановяват след такива операции възрастните пациенти?

Д-р Здравков: Ден-два. Още първия ден, след махането на превръзката, зрението беше значително подобрено. Разбира се, възстановяването след такава хирургия се увеличава с всеки следващ ден, но още първия има значително подобрение.

Предполагам, че с операцията не приключва ангажиментът ви към тези пациенти, как продължава наблюдението им след това?

Д-р Цветкова: Всеки пациент, освен прегледа след операцията, идва при нас на първата седмица, на първия месец след операцията, на втория, ние продължаваме да следим във времето за евентуални късни усложнения, които, разбира се, не можем да изключим, но това, което установяваме, че зрението във времето се подобрява, хората се адаптират към импланта, който се слага, защото при някои от тях отнема време, но най-удовлетворяващото е, че нямаме пациенти, които да са недоволни от интервенцията, напротив изразяват изключително щедро благодарността си към нас.

Как ще продължи оттук нататък кампанията?

Д-р Цветкова: Започнахме през месец юни тази година. До момента ангажиментът ни е с три от домовете, просто с тях започнахме работа, с най-големия дом за стари хора в Дървеница – „Дълголетие“. Инициативата няма краен срок. Ще продължи, докато има необходимост. Стремежът ни е да обхванем домовете в София, а ако има интерес в областта, смятам, че бихме могли да се заемем и с тях.

Имате ли информация дали подобна кампания е организирана от други болници?

Доц. Оскар: Не го правим, за да сме първи. Но опитът с децата показа, че примерът е заразителен. Дано и други колеги в страната се ангажират с подобни инициативи, защото както в България, така и навсякъде по света, има възрастни хора, които не могат да си позволят лечение, затова сме ние, за да се отзовем. Работата в един такъв проект изисква много време. В събота и неделя анализираме резултатите. Когато отиваме на място ние носим много модерна апаратура, това изисква време и ресурс в работно и извънработно време. Така че лекарите ни са изцяло отдадени на тази кауза.