На 8 февруари Столична община (СО) обяви победителя в новия конкурс по програмата за публично изкуство "Навън". Първенецът сред 18-те кандидати се оказа "Един човек" на Венелин Шурелов.

OFFNews се срещна с автора, за да разберем повече за проекта, неговата функция, цена, идея, дата на откриване и още.

Откъде дойде идеята за проекта?

Първо тръгна от поканата на СО, от възможността да бъде направено нещо на това място. Замислих се, че като художници ние не разполагаме с такива ресурси за свои авторски проекти. Самото обстоятелство, че можеш да разполагаш с подобен мащабен бюджет и специална локация действа стимулиращо. Вероятно това е зародило в мен желанието да развия проект в по-мащабна посока.

От дълги години в авторските си проекти се занимавам с човека. Човека като сцена, върху която в позитивен или негативен план всеки разиграва спектакъл. Човешкото тяло е най-силният знак, най-експлоатираната тема в историята на изкуството. Въпреки че то не се променя биологически през хилядолетията, ние виждаме през годините най-различни интерпретации на това човешко тяло. В мен се зароди идеята да намеря решение за това каква е тъканта на днешния човек, неговата материалност, как изглежда той, от какво е съставен.

На мен ми е много интересен погледът назад във времето и начинът, по който хората на изкуството превръщат човешкото тяло в знак на времето, в което живеят. По-ярките художествени интерпретации стоят като обобщен образ на автора като начин на мислене и на самия свят, на обществото, което се отразява в този събирателен образ. Този образ накрая започва да съществува като отделна митологична фигура, аз го наричам „културологичен актьор“. Както Франкенщайн, който е сбор от най-важното в този период. В този смисъл образът, който се появи в моята представа, беше изграден от електронна тъкан, пулсиращи електрони, информационни частици. Неговата ДНК е информацията, големия поток от данни, които ние самите генерираме. От друга страна, от над 10 г. насам се занимавам с проблемите и характеристиките на дигиталните изкуства. Там се обръща специално внимание на възможността информацията да придобие образ, защото работата с компютрите, алгоритмите, софтуерите, програмите е всъщност превод, кодиране и декодиране на някакъв тип информация. Това е много важен елемент в работата, която предлагам - едно тяло, чиято тъкан е електронна, постоянно актуализираща се, самообучаваща се дори.

Поколението, сред което живеем, е развило изключително добре възможността на съзнанието ни да напусне телесното и да бъде вградено в машинното, в технологичното. Амбицията за това е водена от желанието да спасим и съхраним човека. Телата ни са тленни, те не могат да догонят съзнанието и мисълта. Сега можем да се пренесем където поискаме, но тялото трудно ще ни догони. Затова искаме да създадем контейнер, който да е по-устойчив и способен да постига онова, на което е способна мисълта. В този проект са вложени най-футуристичните представи, които можем да допуснем, и същевременно се оглеждаме в наличното, обикновеното, случайното.

Как ще бъде конструиран Човекът, как ще са вързани камерите към него, екраните?

Това ще бъде около 12-метрова метална конструкция. Екраните ги намалихме на 42 (от 56 по първоначален план - бел. ред.), защото имаше изискване да редуцираме общия обем на цялата фигура. Камерите ще бъдат скрити като част от общата композиция, но ще маркираме зоната, която те ще обхващат. От двете страни на инсталацията ще маркираме местата, на които минувачите могат да очакват, че ще бъдат записани, че тяхното присъствие ще стане част от общото екранно послание.

Камерите ще са само в окръга на Човека или ще са разположени на други места в града и да излъчват оттам?

Аз си ги представям, че ще бъдат под ръцете му, като завършек на фигурата, около средата на неговата височина, насочени в двете посоки. В едни смели мои представи допусках, че може да свържем тази система със системата за видео наблюдение в града. За страната не, по-скоро фокусът е върху София. В края на краищата избрах да опростя тази палитра от възможни гледни точки и да ги фокусирам върху самата локация, защото за мен е важно освен разсеяно преминаващите да знаят, че ще бъдат заснети, да има и осъзнат подход и присъствие. Да можем да употребим системата в нейната интерактивност, така че посетителят да я използва като инструмент, за да преекспонира себе си или някакво послание. Да влезе в игрови отношения със системата и да се разположи на големия мащаб на инсталацията.

Като едно бяло платно, на което хората да се проектират.

Точно така, самата идея на видеозаснеманията е да представляват основа, канаваца като на художническо платно. Основното визуално присъствие да бъде изградено от гражданите на този град, от гостите и посетителите.

Опитвам се да си го представя: когато човек застане в отреденото за снимане поле, той/тя/то ще се появява в цял ръст на всички екрани от едната страна или на отделни малки екранчета?

Отговорът е свързан с един креативен процес, който предстои да бъде извървян заедно с програмисти, художници, които работят с генеративни софтуери, които чакам да предложат собствените версии на това как камерите ще работят. В моите представи това ще бъде една палитра от различни планове, крупности на силуета, стоящ в периметъра. Тъй като самата камера ще бъде с автоматичен „zoom“, така че тя сама да избира какво да хване, колко да приближи или отдалечи образа. Също по дигитален път тя може да избере различни фрагменти от човека, за да може да го раздроби по един нестереотипен начин на възпроизвеждане. Моята цел не е да създам едно поле, което наподобява стаичка за видеонаблюдение с различни позиции на камерите, а да има по-жив и разработен начин на композиране на този материал.

^{Как би трябвало да изглежда Човекът. Източник: subhumantheatre.com}

Споменахте, че софтуерът ще се самообучава, в какъв смисъл?

Работим с български специалисти, програмисти, математици, които създават алгоритми за анализ на информация. Техни клиенти са глобалните софтуерни компании и затова искаме да използваме подобна разработка. Подобно на начина, по който работят търсачките, например: да имат зададени критерии, но да са интуитивни, развиващи се, да отсяват информацията и да я интерпретират визуално.

Дали ще има възможност, да речем, ако някой застане с плакат на който пише, примерно „Свобода“...

Или „Оставка“.

Да, кой каквото поиска, и тогава цялата фигура да се превърне в послание?

Допускам, че да. За мен това е една от най-любопитните части на този проект. От една страна, свободата за изразяване е публичност, противоположна на авторитарността, с която е заредено това място. От друга страна, вероятно това ще доведе до неудобни ситуации, спорни казуси и вероятно дори злоупотреби. Това допускане за мен е една от много важните функции на тази система, че може да я ползваме в извънредното, с което нямаме опит, че не знаем този Човек по какъв начин ще бъде употребен. Дали ще изрази нашите лоши или добри страни.

Затова ползвам примера с Франкенщайн, защото той е и едното, и другото. Той ни заплашва, но и ни въодушевява като идея. Така че функционалността на едно публично художествено произведение, което разполага с тези възможности, е извънредно. Кога преди сме виждали подобно произведение да поставя такива казуси и дилеми, възможности? Това е шанс да проверим как функционира обществото ни и как реагира на подобни канали за изява.

Виждали ли сте подобни проекти по света преди?

Може би във всеки един от компонентите му – да, могат да бъдат намерени паралели. Но в точно тази конфигурация, послание и контекст, работата е извънредна и новаторска. Очаквам с нетърпение тя да започне да функционира сред нас, тъй като ще измери пулса на града и ще изрази това, което сме ние самите. Искам да обърна внимание, че основният упрек, който се чу във форумните пространства като реакция срещу проекта, е свързан с някаква представа за красивото. В идеята на изкуството в публична среда този критерий не е първостепенен. Самата инсталация се надявам да бъде платформа, през която да се чуят и тези неща. Допускането, че красивото, хармонизираното и естетичното не може да бъде обществена индулгенция. Да, това са публични ресурси, но ние по инерция очакваме те да бъдат инвестирани в украса. Една от същностите на публичното изкуство – без да отричам другата – е социалната интервенция. Да присъства като субект, който да изговори, да изрече някаква специфика на своята функционалност и на средата и обществото, сред която е разположена.

Четох, че Човекът ще показва в реално време нивото на замърсяване на въздуха в столицата. Какво още ще показва?

Това е един дълъг списък от възможности, предстои работа около това да видим кои данни ще изиграят най-важна роля в неговото функциониране. Моята представа е свързана с един по-абстрактен режим на експониране на тази информация. Не бих искал Човекът да се тълкува като информационно табло или заставка за новинарска емисия. Самото допускане, че тази фигура е изградена не от камък, дърво, бронз, глина или друг традиционен материал, ами от информация, която виждаме като електронно пулсиране, преливащи се стойности, свързани с потока от информация, генериран от града, е важното. Ние трябва да убедим гражданите, че трябва да можем да гледаме отвъд материалността, да обърнем внимание на процесите и на допускането как това е възможно. Той ще реагира на смяната на сезоните, на деня и нощта, на осветлението, облачността, температурата, фазите на Луната, ако щете. Може да реагира на обстоятелствата около раждането или смъртта на някои от националните ни герои и личности в различни области на обществото.

Значи ще работи 24/7?

Да, абсолютно.

Ще има ли опасност да бъдат повредени екраните?

Да, опасност има. Не мога да изключа вероятността от прояви на вандализъм, но моето очакване е, че това също ще бъде аналоговият отпечатък на града върху тази фигура. Ще мога да подменям повредени сегменти, но по-скоро бих искал да стоя отстрани и да наблюдавам развитието на ситуацията. Стига, разбира се, това да не застраши функционирането на проекта като цяло.

Възможно ли ще е да се наблюдава фигурата по интернет, а не само на място?

Напълно, в момента подготвяме сайт, на който в реално време да се наблюдава случващото се. Има планове да направим записи на целия период от функционирането на проекта – макар и с намалено качество на картината – и да го съхраним. Също така се надявам да получа разрешение периодично от фасадата на Националната художествена галерия, от Двореца, да слагаме камера, която да ни позволява да наблюдаваме отвън начина, по който изглежда Човекът.

^{Венелин Шурелов с друго свое произведение - "Фантомат". Източник: Фейсбук.}

Предполагам сайтът ще показва запис или картина на най-паметните намеси?

Трудно можем да оценим кои ще бъдат най-паметните, ще се опитаме да създадем един плътен постоянен запис. Едва ли би било трудно да се направи и алгоритъм, който през определен интервал от време да прави записи на дадено събитие, на даден момент.

До каква степен авторът на произведението може да бъде наречен и негов творец, тъй като един традиционен скулптор ще направи калъпа, ще излее бронза, ще издяла скалата, докато Вие нито ще направите екраните, нито ще разработите софтуера, с който ще работи Човекът. От Вас идва само идеята. До каква степен в такъв случай Вие сте творецът и, ако го отнесем до по-общия случай, дигиталните артисти могат да бъдат наречени творци, а не просто посредници?

Това е част от идеологията, която споменах, че стои зад проекта – да обърнем внимание на възможността за създаване, в която авторът е освободил произведението от собственият си контрол. Това е начин на работа, който има своите културни и исторически предпоставки, не е нещо ново. Може би е новаторско за нашата география, но не и изобщо. Решението ми да освободя от контрол произведението е съществена част от него. От една страна, това е заредено с предпоставките на локацията. Като наследници на авторитарен режим, ние като автори трябва да се противопоставяме на остатъците от него. Затова считам за важно да направя нещо напълно противоположно. От друга страна, целта на разтварянето на автора е свързана с допускането, че Вие сте също автор, че буболечките и гълъбите също са автор, шумът от улицата е автор. Целта на работата е да увлече цялата съвкупност от стойности, тела, характеристики и утопии в една обща система, да живеят съвместен живот.

Споменахте звук, ще включва ли Човекът звук?

Мисля си за това, много се изкушавам от тази медийна съвкупност на обекта, но тъй като пропуснах да го заявя като част от елементите на проекта при подаването на проекта, постфактум може би ще намеря затруднение около осигуряването на подобна възможност. Затова по-скоро бих искал да отворя поканата към различни „sound-art” автори, към творци работещи с аудио, с които можем да правим временни, за няколко часа или седмица, звукови намеси.

Какво е мнението Ви за публичното изкуство в България и как то се развива в последно време? Или поне за софийското.

За съжаление, основната му характеристика е, че не се развива. През последните 10-на години може би има 10-на проекта, които да излъчим за по-характерни образци, което е твърде малко. Например: имаше фестивал в Западен парк, куриран от Галина Димитрова Димова, с няколко проекта на Вероника Цекова, Красимир Терзиев и един мой, Лъчезар Бояджиев също има в тази посока опит, Петко Дурмана и проекта „Мобилни студиа“, в който участвахме заедно. Сега се сещам за тях, но да речем, че има още толкова. Затова ние трябва да подчертаем приноса на СО, което не е ухажване от моя страна, ами е просто признание, че това е огромен пробив. Да отделиш толкова голям финансов ресурс и да поемеш риска на тази локация да дадеш възможност за свободна изява на художници е нещо чудесно и похвално. Отделените пари са повече отколкото за проекти за националното участие на Венецианското биенале. Надявам се това да продължи въпреки дебатите около проектите и несъгласията, защото те затова са важни, за да се чуем, да разберем къде се намираме и какво мислим.

Каква е стойността на Вашия проект?

Отделеното от самата програма на СО е 81 100 лв. Но това е една част от целия проект. Мониторите, които ще ползваме, струват 700 хил. лева. Те обаче са ни предоставени безвъзмездно за временно ползване, затова се надявам нашите съграждани с вандалски настроения да бъдат милостиви. Екраните са ни заети безплатно от доктор Йордан Бочков, който е българин от трето поколение градинари от Унгария. Той и неговите бизнес партньори решиха да се включат, предоставяйки ни цялата система от монитори. Целият проект може да бъде остойностен на близо 1 милион лева, като търсим допълнително финансиране за някои от активностите, които планираме. Сметката за ток например няма да бъде много висока, самата система е икономична като разход.

Какво е мнението Ви за „Бронзовата къща“?

Не знам дали е коректно да го коментирам постфактум, аз и по време на дискусиите се въздържах от мнение. Но ми беше забавно заглавието в някои медии, че „Един човек" наследява „Бронзовата къща“. Това е вярно като фактология, но грешно като съдържание. Мисля, че моят проект е диаметрално разположен на идеите и начина на представяне и комуникиране на „Бронзовата къща“. Моята лична позиция е за създаване на алтернатива, няма да ме чуете да вляза в хора на „хейтърите“, позицията ми е представена чрез проектите ми. Те са манифест на мнението ми какво е трябвало да бъде. А какво не е трябвало да бъде, оставям на Вашата преценка.

Ако ми позволите да интерпретирам думите Ви, проектът Ви е диаметрално противоположен на „Бронзовата къща“, което значи, че и мнението Ви е напълно неодобрително.

То е тотално друго, но не и тотално неодобрително. Това не е проблем на съществуването, „Къщата“ имаше право да съществува, защото в противен случай влизаме в ситуацията на една консервативна и на ръба на фашизоидното реторика. Самите ние ставаме авторитарни естети, които си позволяват да казват: „ти имаш право да съществуваш, а ти нямаш“. Много неща са проблемни, трудни за съжителстване, но те имат право да съществуват. Но пак казвам, че моята работа е да показвам чрез дейността и въображението си онова, което считам за важно и актуално.

Написахте „роди се Човек“, когато беше обявен проектът. В този стил на изразяване, кога може да се очаква същинското му физическо раждане?

Това наистина ще е детето на града. Искам хората да го възприемат като наш съгражданин, част от нашето общество. Дете, което ще започне да расте и реагира, сигурно ще има и своето проблемно детство. Ние всички обаче участваме във възпитателния процес. Искам да отворя скобата, че скоро ще обявим „Критическа платформа: един човек, едно мнение“, в която да направим колекция от мнения – поезия, коментар, критика – които да отразят настроението относно Човека. Не искам да ласкаят проекта, ами да изразят своите критични, но безпристрастни мнения относно самата работа. Бих искал тези текстове също така да се вградят в алгоритъма на Човека, за да може да се включим всички ние по-съществено във възпитанието на това дете. В момента текат строителни процедури, които изискват своята документация и подготовка, които ще траят месеци: до 5-6 месеца дори, се чува мнението. Вярвам, че самият срок ще бъде съкратен, но тепърва ни предстои много работа, аз също трябва да участвам в направата на софтуера от нулата. Но смятам, че май-юни ще започнем издигането на екраните. Искрено се надявам до средата на годината да пуснем Човека в експлоатация.

^{Как би трябвало да изглежда Човекът. Източник: subhumantheatre.com}

Доц. д-р Венелин Шурéлов е завършил “Сценография” в Националната художествена академия, България – PhD (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства", НХА (2008-); Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest – Международен фестивал за Дигитално изкуство (2009-). Съосновател на Фондация ДА ЛАБ (2018), "Subhuman theatre" (2004-) и арт група "Via Pontica" (2002-2005).

Венелин Шурелов е автор на различни интерактивни инсталации/пърформанси, някои от които са "Машина за рисунки" (2005), "Фантомат" (2008), "Orthoman" (2009) "Tabula Rasa" (2010), "Стрелбище" (2012), “Ротор” (2016) – представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер лекцията "Man Ex Machina", а през 2016 г. поставя пърформанс инсталацията “Post-Everything”, като гост-лектор в университета Таусън, САЩ.

Неговите проекти са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство. Живее и работи в София.

Още по темата

08/02/2019

Общество

Дигитална инсталация сменя Бронзовата къща над бившия мавзолей

22/04/2017

Интервю

Всички се мислят за велики, а най-големият е дядо Добри

08/12/2016

Интервю

Дурмана: Бузлуджа трябва да стане музей на космоса

05/01/2015

Анализи

Андрей Кончаловски: От „Черния квадрат“ до черна дупка в изкуството