С Емил Георгиев, изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България, разговаряме за новия Закон за храните, с който ще се синхронизира законодателството ни с европейските изисквания за бутилираните води. Той обяснява защо законопроектът, минал на първо четене, предизвика полемика и какво е редно да пише на етикета на бутилираните води от гледна точка на потребителя.

- Г-н Георгиев, гласуваният на първо четене проектозакон за храните предизвика дебат за бутилираните води и техните етикети. Според Вас има ли нужда от промяна в тях?

- Спорът какво ще се заложи в Закона за храните не е нов – той върви от няколко години. Но сега се разгорещи - най-вече заради включването на раздела за водите в проекта на Министерски съвет, внесен в парламента. В качеството си на изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите присъствах на заседанията на парламентарните комисии, на които се разглеждаше проектът. И нямаше как да не ми направи впечатление, че представител именно на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в продължение на час напоително обясняваше вредата от присъствието на раздел „Води” във въпросния закон. А всъщност европейските изисквания са такива, че водата навсякъде се приема за храна. И ако не в Закона за храните, в кой закон да е?

В съпротивата, която наблюдаваме, прозират чисто корпоративни интереси, както и желанието на някои бутилиращи компании да налагат монопола си върху бутилирането на минерални и изворни води.

- Защо е важно за потребителя името на извора да е посочено по-видимо от търговската марка на етикета, както предвижда новият законопроект?

- Защото потребителят трябва да е наясно какво пие и откъде. В момента на пазара - в грубо нарушение на наредбата за бутилирани води – потребителите биват подлъгвани за същината и произхода на водата, която купуват. Как? Като на етикета се пише за една марка вода, че тя е изворна и едновременно минерална. Което подвежда много хора.

- Защо толкова години тези изисквания за изписване с големи букви на извора върху етикета не са били въведени?

- Тия дни в едно тв студио един предишен директор на дирекция "Контрол на водите" в Министерството на здравеопазването - сега служител на Министерството на земеделието - разясняваше колко е важно да се направят промени в името на фирмите. Той нито веднъж не спомена потребителите. И точно затова с години извършваше нарушения против същите тези потребители, в полза на отделни фирми. Това е истината – потребителят беше поставен в ъгъла.

В желанието си да докажем, че хората очакват от държавните институции да се съобразяват с техните потребности, поръчахме социологическо проучване на "Галъп интернешънъл". Резултатите от него са категорични. 93% от българите възприемат изискването на Евросъюза на всяка бутилка да се посочва името на извора. Ние сме убедени в това, но все пак искахме да чуем и мнението на гражданите. В изследването имаше и други важни заключения във връзка със закона. Самите хора подсказват, че трябва да се приеме този раздел в Закона за храните. 86% от тях искат законодателството ни да се съобрази с Директивата на ЕС. Стана ясно, че огромната част от българите в активна възраст пият редовно бутилирани води и именно затова темата за ясното упоменаване на конкретния извор не може да се пренебрегва.

Видя се още, че питейната вода в чешмите наистина не е на необходимото ниво и хората се съмняват в качеството й. За съжаление, в същото време цената й се вдига и хората очаквано роптаят.

- Получавали ли сте потребителски сигнали във връзка с качеството на водата?

- Отворихме темата, когато преди година и няколко месеца получихме жалби, че на някои бутилирани води е изписано едно и също наименование за произход, а водите са от различен вид, минерална от една страна и изворна от друга. Те имат коренно различен състав и характеристики и този начин на етикетиране обърква потребителите каква вода купуват. Това не се допуска от Директивата и именно затова сега е опозицията срещу законопроекта.

- Има ли и други нарушения при предлагането на бутилирани води?

За съжаления има много нарушения и затова приемането на законопроекта е от изключително значение за потребителите. Това трябва да стане ясно на народните представители. Законът на първо място защитава потребителите и след това регламентира производството. Така е и според eвропейската Директива.

Нарушенията са свързани с това, че не се изписва видът на водата четливо на етикета и заради поставянето на марки и други надписи, потребителите се въвеждат в заблуда каква вода пият - минерална или изворна. Не се поставя четливо надписът за по-високото съдържание на флуор, което не е полезно за децата до 7-годишна възраст.

Какво в позицията на противниците на законопроекта е неприемливо за потребителите?

Най-скандалното е, че те искат да заменят имената на българските извори с търговски марки. Това искане е гавра с българските потребители. Това бе поводът да поръчаме социологическото изследване – за да се чуе гласът на хората, а той е недвусмислен. Второто, което се опитват да наложат, е да остане по един производител на големите български находища. По този начин, освен че ще останат много хора на улицата без работа, също така милиони литри от националното богатство – минералните води - ще се пилее и ще се излива в реките. Така потребителят също ще бъде ощетен, защото този безценен български ресурс няма да бъде употребяван разумно и няма да стига до естествения си адресат. Ние, като Федерация на потребителите сме категорично против и сме го отразили в наши официални становища до НС.