Ерол: Спрях с Wickeda, защото се уплаших, че се превръщам в динозавър

Владимир Йончев | 11 септември 2019 в 16:30 | 8832 |0

Ерол Ибрахимов, или просто Ерол, както е по-известен, е певецът, композиторът, текстописецът и душата на разпусналата се наскоро група "Уикеда", една от любимите на моето поколение. В събота, 14 септември вечерта в "Маймунарника" в Борисовата градина в София, заедно със Светльо Витков от "Хиподил" и Кольо Гилъна от "Контрол" Ерол ще има концерт с новия проект група "ЕКС".

Кольо Гилъна, Ерол, Светльо Витков на едно място. Какво ви събра в група "ЕКС"?

- Кольо Гилъна ни събра. Той се обади с тази идея. Той винаги е много ентусиазиран, когато му хрумне нещо такова и каза: „Нещо много яко ми е дошло на акъла, ако искате да го направим!“. На мен ми се стори много приятно предизвикателство, защото „Контрол“ са група, от която съм учил. „Хиподил“ са също група, която много харесвам и понеже с „Wickeda” вече не свирим, група "ЕКС" ми се стори добър страничен проект. Повече като забава, отколкото нещо супер сериозно.

Защо се разделихте с „Wickeda”?

- Причината е много проста. Защото последните години, най-общо казано, не правехме нови неща, не се развивахме като група. Стана нещо като задължение да ходим на работа. Правехме концертите, но се изгуби енергията и най-вече изостана новият материал, който носи развитие и перспектива. Превърнахме се в клише. На мен малко ми дойде в повече.

А защо не правехте нови неща? Вдъхновението ли си отиде?

- Не знам. В „Wickeda” аз пишех музиката, но последните години някак си се получи така, че другите в групата малко като че ли не успяваха да отделят достатъчно време за работа върху нов материал, въпреки че аз имах такъв. Така се получи нещо като конфликт. То не е точно конфликт, ами нещо като „ Хайде да направим нещо, като се приберем от това турне започваме“. Прибираме се и някой казва „Ами аз сега тук имам друга работа...“ - едни такива супер ежедневни неща. Хората в групата поостаряха малко в групата, започнаха да имат други приоритети.

Какво е битието на такъв известен музикант като теб? Само с музика ли се занимаваш?

- Тук е трудно да се прехранваш само с музика. Налага се да правя и други странични неща около музиката, но се опитвам колкото мога само с музика да си изкарвам прехраната.

А успяваш ли?

- От 10 години горе-долу само с това си изкарвам прехраната, въпреки че трябва да се ограничавам и да живея скромно. Не мога да си позволя някакви луксове, но предпочитам да живея скромно и да правя, това което харесвам, отколкото да живея по-охолно и да правя нещо, което не ми харесва чак толкова много. Наскоро направих нова песен, която много си харесвам. казва се "Дупка в морето".

На мен като слушател вашата музика ми звучи много веселяшка, безспирен купон. Наистина ли е така?

- Ами не, всъщност не е точно така. Животът е радост и тъга и не може всичко да е толкова весело. Има и тъжни моменти в някои от нещата на „Wickeda”, но може би начинът, по който са поднесени създава впечатлението, че дори когато се говорят по-сериозни неща в текстовете, те да минават като ирония, сарказъм, а не като оплакване и мрънкане. Така тръгна „Wickeda”, такава беше концепцията – да говорим за сериозни неща по несериозен начин.

От това, което ми казваш, нещо много се е променило в групарския лайфстайл. През 90-те години хората в една група живееха заедно и пишеха заедно музика. Музиката беше живота им...

- Ами да, промени се. Нещата станаха по-индивидуални. 90-те години, наистина, имаше една такава хипария. Не само групите живееха заедно, но те имаха общност, събираха се на определени места,коментираха, обменяха идеи. Сега е времето на изпълнителите, на самостоятелните фигури, които правят нещата пак в екип, но не е това, което беше през 90-те. Тогава имаше една безгрижност, въпреки че бяха тежки откъм финансово отношение времена, но пък хората имаха тази общност.

Прав си, това изчезна и не знам до каква степен е лошо или добро. Просто нещата се промениха. Хората са по-самотни в момента. Като че ли въпреки тази технологична революция и че можем да сме в контакт непрекъснато чрез социални мрежи и смарт телефони, хората са по-самотни, по-затворени, по-съмнителни един към друг. Това е моето наблюдение за последните години, докато преди се виждахме в реално време, говорехме в реално време. Сега всичко се изнесе в една виртуална реалност. Просто такива са времената, може би.

От колко години си на сцената?

- 20 години стават тази година, ако "Уикеда" съществувахме, щяхме да направим юбилеен концерт тази година.

За 20 години публиката остаря ли?

- Да, в смисъл - промени се. Хубавото при нас е, че се смениха няколко поколения публика. Някои от най-първите хора вече не са в България, имат семейства, водят живот, в който не им остава време да следят концертите ни. После дойде едно друго поколение по концертите. Може би дори две-три поколения се смениха. За мен беше радостно, че запазихме през тези години някаква свежест в това, което правим. Тук пак се връщам на причината да спрем „Wickeda”- уплаших се, че може да се превърнем в нещо, за което да си кажат „Ей, върнахте ме в младостта“. Да звучим като някакви, как се наричат, корифеи, динозаври. Не исках да се превръщаме в динозаври и да, определено публиката се променяше през годините и като възраст и като отношение към музиката. По-новите поколения откриха нови неща в „Wickeda”. Примерно първото поколение на Wickeda взимаха парчета, които са най-въртяни по радиото и от там си създаваха впечатления за групата, докато сега вече с интернет хората могат свободно да слушат всичко, което сме направили като музика и да имат малко по- различно отношение към музиката. Не само веселите като „А ние двамата с Боби пием кафе“, но и по-тъжните.

Като каза „А ние двамата с Боби пием кафе“, кой е Боби?

- Боби е един мой приятел. Това е един истински човек, една истинска история. Няма нищо измислено, даже аз не се считам за автор на тази песен, по-скоро съм събрал неговите размишления и съм ги подредил в текст, сложил съм го да съвпадат римите просто. Той е много колоритна личност. Приятели сме от детската градина, един от малкото ми приятели, с които се познавам цял живот и все едно сме се родили заедно. Той е музикант и ме научи да свиря на китара. С него ми беше и първата група, но той престана да се занимава с музика впоследствие, но запази едно такова отношение към живота- леко цинично, непукист, колкото и да са тежки нещата, той е такъв какъвто си е и не се промени, не остаря.

С какво се занимава?

- С какво ли не. Кара мотори, това му е голяма страст. Посвирва от време на време иначе професията му е автомонтьор.

Сега със Светльо и с Кольо правите ли нови песни?

- Имаме идея. Кольо ни е спирачката, защото той казва „ Ако правим нова песен трябва да е вселенски хит“, което е невъзможно. Трябва да напишеш 10 песни и да се надяваш една от тях да стане хит. Ние със Светльо непрекъснато обмисляме тази идея и мисля, че не е лошо да направим една песен заедно. Ще бъде интересно и за хората, и за нас като автори и артисти да направим такава колаборация. Светльо е правил някакви неща с други хора, но аз и Кольо не се сещам да имаме такива общи проекти.

Сега на 14-ти в Маймунарника какво ще чуем?

- Общо взето най-известните песни на „Wickeda”, нещо от „Хиподил“, Светльо and the Legends, Контрол. Интересното е, че го направихме така, че да звучим като група, а не като отделни певци. Аз естествено свиря и бас китара. Светльо и Кольо изпяват куплети от песните на „Wickeda”. Светльо пее и песни на „Контрол“, Кольо на „Хиподил“ и става много цялостно, не разпокъсан концерт на гости звезди, идващи и свирещи с някакъв бенд. Поне първия концерт много добре се получи. Бяхме едновременно изненадани и щастливи с това, което се получи.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !