За седма поредна година Fibank (Първа инвестиционна банка) организира конкурса „Най-добра българска фирма“. Това, което го прави различен от всички останали класации, е желанието не само да бъде излъчен победител, но и да фокусира общественото внимание върху добрите примери в бизнеса, за да станат модел за подражание. По повод на инициативата OFFNews разговаря с известния финансист Емил Хърсев, който е член на журито.

- Г-н Хърсев, вие сте член на журито за конкурса „Най-добра българска фирма”, организиран вече 7 години от Fibank. Според вашите наблюдения как се промени през последните години бизнес средата, в която функционират компаниите?

- Промени се не съвсем еднозначно. Защото имаше години, през които бизнес средата се подобряваше с добри темпове. В момента това оживление продължава, но в същото време наблюдаваме смущения. Поскъпва трудът. По-скъпо става за бизнеса да наема необходимите му кадри. Увеличава се постепенно административната тежест. Слава богу, данъчното облагане се запазва ниско и това е един от факторите, които позволяват на България да е конкурентоспособна на европейския пазар.

- Къде намирате рисковете в бюджета за догодина?

- Особени рискове няма. Бюджетът е консервативно планиран. Естествено, винаги има риск да се увеличат разходите в бюджета, свързани, да кажем, с издръжката на държавната дейност. Примерно защото се увеличават цените на горивата. Но в същото време ще се увеличат и постъпленията от мита и данък върху добавената стойност (ДДС). Бюджетът печели, когато цените на горивата се вдигат.

- В изборните години, а следващата е такава, като че резултатите от борбата с контрабандата се влошават.

- Нямам такова наблюдение специално за изборните години. В България напоследък всичките години са все изборни. Така че политиката си е политика. Тя не е всичко.

- Защо чуждите инвестиции намаляха през последните години?

- Не намирам нещо сакрално в преките чуждестранни инвестиции. Това е т. нар. поток - това, което нетно през годината влиза в повече или намалява от това, което вече е влязло. Те в никакъв случай не са милиард и половина евро. Всъщност десетки милиарди са чуждите инвестиции в България. Това е потокът. Всяка година има различни движения през годината и резултатът може да се види само на 31 декември, а ние разбираме какво е реалното състояние някъде през април следващата година. Това впрочем е меродавната оценка дали се увеличава или намалява инвестиционният поток. Имали сме години и с отрицателен поток - в това няма абсолютно нищо страшно. Миналата година има 30% ръст.

- Да се върнем към конкурса „Най-добра българска фирма”. Интересът към участие в него е голям.

- Да, тази хубава инициатива на Първа инвестиционна банка доби популярност и се радвам, че интересът расте.

- Как се отразява на имиджа на фирмите получаването на този приз?

- Наградата е един допълнителен сертификат за качество и стабилност на фирмата. Призьорите се оценяват от хора, които разбират бизнеса. В случая нямам предвид само журито, но и екипа на банката. Те събират и обработват първоначално данните. Това е огромна работа на изключително квалифицирани кадри, които цял живот това работят. И е една съвсем достоверна система за оценка на данни, които банката е проверила. В журито, както забелязвате, има доста разнородни специалисти, включително и такива с дългогодишен опит в сферата на кредитирането. Така че оценката е професионална. Тя не е случайна и не е плод на произволна и субективна оценка тип "харесва ми - не ми харесва" или пък "този ми е симпатичен, а този - не".

- Какво е поведението на българския предприемач според вас – склонен ли е да рискува и да експериментира? Развива ли се технологично? Търси ли международни пазари? Каква част от печалбата си е готов да реинвестира?

- Това са въпроси, които имат доста различен отговор. Българският предприемач за съжаление доста масово не преценява правилно рисковете. Виждал съм предприемачи, готови на сделка, за която някой им е разказал, да подлагат лековерно на риск всичко, което са изкарали през живота си - в една-единствена сделка, понякога - в измама. Така че за съжаление българският бизнес има сериозен проблем с това. Виждате, че много малка част от фирмите успяват да издържат повече от 3 години. Голяма част от тях си отиват още в годината, в която са регистрирани. Българският предприемач е доста хазартен. Той не съпоставя стойността на паричните потоци. Готов е да финансира сделки, за които не се е подсигурил и не вижда къде му е изходът. С изключително скъпи пари, включително с кредити от небанкови финансови институции с двуцифрени лихвени проценти годишно, а някъде и с трицифрени лихви.

- И такова ли има?

- Има, има. Заради това се наложи да се прави закон, който ограничава размера на лихвата. Друг проблем на българския бизнес е, че международната дейност не му е силата. Ако погледнем статистиките на Евростат, ще видим, че у нас и в Румъния са най-малко хората, които говорят втори език. А международният език на търговията е английският. Номинално го говорят 10 процента у нас, но, повярвайте ми - понеже аз се опитвам от тези 10% да намеря бъдещи колеги и за нашето дружество, се ужасявам от неадекватната преценка, която имат хората за себе си. Идват с претенцията, че говорят и пишат на английски, а се оказва, че това тотално не отговаря на истината. Не са в състояние да извършат елементарна работа на този език и не могат да водят дори най-обикновен разговор.

- Стигаме до големия проблем с кадрите.

- Да, така е.

- Всъщност, смятате ли, че това е големият проблем?

- Това е един от най-големите проблеми. Пак ви казвам - тези, които са в състояние да работят на международния пазар, в конкуренция, примерно в горната част на златния милиард в Западна Европа, предпочитат своята жизнена реализация при максимума касов поток, който могат да получат за себе си. Тоест, най-доброто не се връща. Те гледат на България като на хотел. За съжаление. Това положение е естествен резултат от глобализма, в който сме отгледани. Всъщност марксизмът е свръхглобализъм. В Комунистическия Манифест на Маркс ясно се твърди "Пролетариатът няма родина". Това е вярно. В това отношение аз съм марксист.

- Интересно звучи от устата ви "Аз съм марксист".

- По същия начин аз съм и кейнсианец, и монетарист. Зависи за какво. Но по отношение на пролетариата Маркс е бил съвършено прав.

- Какви са другите проблеми на микро ниво за бизнеса в България?

- Много са. По-скъп е кредитът в България поради вродения порок на българския валутен борд. Този паричен режим води до оранжериен ефект. Ние носим само минусите от обвързването с еврото, но не и плюсовете. Не получаваме рефинансиране от Европейската централна банка на отрицателни лихви, тоест със субсидия за всеки лев взет назаем. Ние имаме кредити, които са в пъти по-скъпи и от тези, които ползват конкурентите ни на Запад.

- Това вероятно ще се промени след влизането на страната в еврозоната.

- Не веднага. Гърция отдавна е влязла в еврозоната, а там също кредитите са значително по-скъпи от тези в Германия. В Западна Европа междубанковите кредити са отрицателни. Така че зависи от страната. Но във всички случаи с влизането ни в еврозоната цената на финансовия ресурс ще падне драматично.

- Необходими ли са според вас законодателни мерки за поощряване на българския бизнес?

- Не. Необходимо е само едно. Да се запазят условията, които осигуряват конкурентност, тоест ниското данъчно облагане. Достатъчно е държавата да не пречи. Не трябва да се създават стимули, които след това тя да разпределя по получатели. Това поражда подозрения, че някой е облагодетелстван за сметка на друг, сиреч, че има корупция. Колкото по-далеч е държавата, толкова по-хубаво. Поощренията за едни са всъщност изкривяване на пазара за други.

-Какво бихте посъветвали новостартиращите предприемачи?

- Няма един-единствен съвет за всички предприемачи, както няма и една рецепта за всички болни. Профилът на всеки навлизащ в бизнеса е съвсем различен.