Художникът Павел Митков е роден на 17.08.1977 година в София в семейство на инженери. Започва да твори усилено от 15-годишен и днес негови картини присъстват в колекциите на хора като руския президент Владимир Путин, краля на Белгия Албер II, покойния папа Йоан Павел II , папа Бенедикт XVI, бившия кмет на Москва Юрий Лужков, Хилъри Клинтън. 

- Кога започнахте да рисувате?

- Въобще не съм искал и не съм вярвал, че ще се занимавам с това, което в момента правя. Това е като някакъв филм, в който ти си главният артист и сюжетът на филма е всъщност реалният живот. Но предполагам, че с всички хора е така, не само при мен.

- Има ли художник, който Ви е повлиял?

- Художникът, който много ми повлия и на когото съм много благодарен, е Божидар Хаджистоянов. Той ми донесе бои, четки и платна и нарисува една картина пред мен. Но оттам нататък съм самоук. Не ме е учил никой и може би това ми дава сили да се занимавам с това, което искам. Чудесно е, че мога да живея от това, което обичам да правя. Не работя за някого, роб съм на собствените си идеи и трябва да спазвам режим и дисциплина, за да постигна целите и идеите си.

- Колко време Ви отнема да нарисувате една картина?

- Самото рисуване на една картина е много малка част от времето, за което се създава. Впечатленията, които се натрупват, за да изразиш нещо изискват време, което не можеш да отчетеш.

- Какво Ви вдъхновява най-много?

- Животът. Природата, като Божие творение, също е нещо, което вдъхновява почти всички артисти. Има много красота и в човешките взаимоотношения, затова и повечето артисти имат музи. Мен като цяло ме вдъхновява развитието на света, новите технологии и чистите човешки отношения.

Винаги съм се впечатлявал от руските живописци – Шишкин, Репин. Те са невероятно духовна школа. Имам ателие в Москва, почти всеки месец ходя до там и винаги посещавам Третяковската галерия и се наслаждавам на картините, които като малък съм гледал на снимка в книгите, купени от руската книжарница.

- Защо избрахте маслените бои?

- Аз експериментирам във всякакви стилове и ако трябва да бъда искрен, напоследък най-малко рисувам, защото се появяват много нови технологии със сребро, със злато, с фактура от различни благородни материали, дърво. Смисълът на художника, на твореца, е винаги да търси. Да търси какви материали да ползва за своето изкуство.

- Кои са Вашите любими материали?

- Много уважавам маслото, защото то е част от класическата живопис. То е много благородно, защото е естествен продукт и се свързва много добре с почти всички материали. Може да рисуваш с масло върху платно, дърво, стена, дори върху метал. В днешно време рисуваме с масло дори и върху мобилните телефони. Имам такъв проект в момента. Казва се Paint Apple – нарисувани Iphone, Ipad. Идеята се роди от това, че телефонът е нещо, което човек постоянно държи в ръката си и чрез него да може да държи и някаква форма на изкуство, с което се идентифицира.

- Коя от новите технологии в рисуването Ви впечатли най-много и бихте я използвали в творбите си?

- Процесът на непрекъснато търсене. Живописта се е зародила преди много време, поради липсата на фотографията. Древните майстори са успявали да пресъздадат величието на царе, князе и т.н. чрез увековечаването им в портрети. Днес има нови технологии, които в рамките на няколко секунди създават много по-добър ефект. Ако едно изкуство не е в контакт с времето, то е обречено да се превърне в това, в което се превърна и троянската керамика. Преди глинените им съдове бяха много известни, сега никой не ги купува и са абсолютно демоде. Същевременно днес артисти като Деймиън Хърст замразяват овце, коне, препарират живи хора и успяват имиджово и финансово. Това е, защото светът се развива и ние трябва да сме в крак с него.

- Владимир Путин, Хилъри Клинтън и други известни личности имат Ваши творби. С коя Ваша продажба се гордеете най-много?

- Доста известни хора имат мои картини. Начинът, по който са стигнали до тях, е съдба. Но аз не изпитвам гордост от такива неща, това е просто част от моята история. Всяка една картина има енергиен код и за отиде един такъв код някъде, то е защото е бил привлечен или той е привлякъл някой.

- Какви бъдещи проекти имате?

- Това, което е най-интересно, е Академията за таланти и иновации, която създавам и строя. Това е нещото, в което намирам най-голям смисъл да се занимавам. Знанията, които човек трупа, са безсмислени, ако ги трупа само за себе си. Те живеят единствено и само, когато се разпространяват сред други хора и когато други хора ги използват и намират щастие и радост в това. Идеята ми е тази Академия да предава на хората умения и знания, които чисто практически да представляват най-краткия път до това да разберат как да бъдат щастливи. Съвременното образование прави хората послушни чрез тестове и системи и същевременно неспособни да мислят, да разсъждават и да търсят собственото си щастие. За мен това, на което ни учат в училище, е форма на тирания. Човек прекарва 17 000 часа в гимназията и в крайна сметка в 12-и клас какво знае? Един чужд език. Но това е нещо, което тепърва ще се променя.

- На каква възраст ще са хората, които ще обучавате?

- Хората нямат възраст, те са просто хора. Дали деца или възрастни, всеки има свой талант, който да развива. За никой не е късно. Една американска художничка започна да рисува на 86 години и днес, когато вече е на 93 години, е изключително успешна. 90% от успехът ѝ е постигнат през последните 5% от живота ѝ. Това е едно доказателство, че не трябва да делим хората на деца и възрастни. Така делят тези, които искат да програмират и управляват хората. Това е форма на таргетиране. Пикасо казва, че едно дете рисува много по-добре и по-интересно от един зрял човек. Когато един академичен художник рисува по всички правила на живописта, той губи способността да рисува като едно дете, което не спазва нито едно правило, а рисува така както го чувства.

Вярвайте в себе си! Търсете нещата, които ви правят щастливи и се занимавайте с това, което ви доставя удоволствие, защото така никога няма да чувствате, че работите.