Във вторник беше приет на първо четене законопроектът за бюджета на Здравната каса за 2019 г., който получи доста критики заради спорни моменти от здравната реформа, която се въвежда с него. За промените разговаряме с д-р Илко Семерджиев.

Д-р Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница, през 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване "ДОМ-Здраве" АД. През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните въпроси и министър на здравеопазването. Учредител и почетен председател е на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

Д-р Семерджиев, как бихте оценили приетия на първо четене бюджет на НЗОК за 2019 г.?

Накратко казано, през 2019 г. бюджетът на НЗОК ще бъде с около 490 млн. лв. повече в сравнение със сегашния, но не защото властта е решила да ни „даде“ повече средства, а поради подобрената производителност на труда и повишените доходи на хората, към които се прилага събирането на 8 процентната здравна вноска. За съжаление, структурата на здравноосигурителните плащания остава силно деформирана в полза на лекарствата и болничната помощ, докато извънболничния сектор е много подценен. Със съжаление виждам, че плаковото протезиране за възрастни хора не е претърпяло никакво развитие – нито като ръст на средствата, нито като разширяване на възрастовия диапазон, което показва не само липса на здравно-политическо мислене, но и неуважение към нуждите на родителите ни. Най-неприятният феномен в Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. обаче е опитът през Преходните и заключителни разпоредби да се прокарат без обществено обсъждане промени в 16 други закона, което е в нарушение на Конституцията на РБ, на Закона за нормативните актове, както и механизъм да се мине без икономически анализ и оценка на въздействието върху сектора и върху стопанската дейност по Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Това е взлом и опит от страна на МЗ да си спести усилията да мисли и обяснява идеите си, които се опитва да прокара без да са налични нито в законодателната програма на МС, нито в тази на НС. Вероятно следващата година тези „идеи“ на МЗ, приети вече като преправяне на множество други закони, ще отидат в Конституционен съд и отново ще станем свидетели на нормативния хаос, който наблюдавахме през 2015 и 2016 г.

Преминаването на Фонда за лечение на деца към Здравната каса и закриването на Обществения съвет ще направят ли според Вас работата му по-ефективна?

Това е може би единствената рационална идея впрочем предложена от НЗОК. Децата са здравноосигурени граждани и всяко тяхно лечение им се дължи в България. Ако не може у нас, то естествено се насочва в чужбина. В момента Фондът, който е към МЗ разполага годишно с около 10 млн. лв., а НЗОК разпределя 4 млрд. лв. т.е. капиталовата адекватност на Касата е много по-добра и тези 4 млрд. лв. дават много по-големи възможности за лечение извън страната. Освен това НЗОК работи в пълна координация с осигурителните системи на всички европейски страни и може да намери най-адекватното лечение за децата. Общественият съвет към ЦФЛД е абсолютно нелепа структура – ярък пример за обсебване на неполагаема се власт, без да се носи никаква отговорност. Непреминали през публичен избор частни лица там вземат решения, които професионалната администрация на Фонда трябва да изпълнява. При това тези частни лица са непрофесионалисти, което не им пречи да имат претенции те да вземат решенията, вместо само да контролират съответствията с правилата и процедурите. Крайно време е такива камуфлажни и непрофесионални структури, неносещи отговорност да бъдат извадени от властови позиции, които в немалко случаи се израждат в лобистки кръгове, преследващи частни интереси и създаващи единствено проблеми. Спомнете си случая „Байрям“ – ако тогава се бях поддал на профанизма и медийния натиск на т.н. Обществен съвет сега момченцето нямаше да бъде оперирано и здраво, щях да съм злоупотребил с над 50 000 Евро, а наказателната отговорност нямаше да бъде понесена от нито един член на този съвет, който претендираше да бъдат изпълнени неадекватните му и незаконни решения не само от администрацията на Фонда, но и от МЗ.

Друго предложение, което получи критики, е прехвърлянето на Изпълнителната агенция по трансплантация в новата Агенция за медицински надзор. Според Вас това как би подобрило работата ѝ?

Никак – тези две администрации са напълно несъвместими по предмета си на дейност и трансплантациите в България ще се окажат без управление от 2019 г., ако народните представители не поправят тази недомислица между двете четения на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.

Как ще коментирате опита за регулация на новите болници, а именно съгласието за откриването им да се дава от Народното събрание?

Това е следващата нелепица. Представяте ли си как МС и НС стават подизпълнители на някаква Агенция? Освен, че те нямат специализирания административен и експертен капацитет за целта, това е и тежко неуважение, и неразбиране на задълженията на законодателната власт.

Какво е мнението Ви за заложената промяна за изписването на най-разходоефективен медикамент? Според д-р Йорданка Пенкова, подуправител на НЗОК, пациентът може да иска замяна на медикамента, ако до 6 месеца не получи пълния ефект от неговото лечение.Това не би ли забавило оздравителния процес и няма ли да влоши качеството на живот на пациентите?

Разходоефективността най-общо означава най-добро съотношение между разход и полза. Всяка напреднала страна търси този механизъм за управление, нормално е да се приложи и в България. Важно е обаче механизмите и процедурите по прилагането му да бъдат детайлно и умно разписани, за да няма самоуправство нито от страна на администрацията, нито злоупотреба при предписването.

SMS-известяването на пациенти ли е най-ефективната мярка срещу злоупотреби и чака ли го същото бъдеще като пръстовия отпечатък? Ще има ли реално функционираща електронна здравна система?

Това са половинчати и поради това палиативни мерки. Редно е всеки пациент да получава пълно описани вкл. лечебни процедури и разбивка на разходите по лечението за подпис и контрол още преди окончателното изписване от болница. SMS-ите са приложими само в извънболничния сектор и лекарствата. Този регламент бе учреден още в Националния рамков договор 2017, но днешният здравен министър, който тогава беше председател на Надзорния съвет на НЗОК не го приложи. Колкото до електронната система – на 23.03.2017 г. като служебен министър на здравеопазването подписах договор за изграждане на I и II фаза на Националната здравна информационна система включително със Стратегия и Пътна карта за изграждането ѝ, осигурих и стартови 12 млн. лв. за целта, но до момента не виждам действия по приложението. Договорът изтича на 28.12.2018 г. и предполагам, че МЗ отново е на път да се провали.

От МЗ обявиха промените, които са включени в законопроекта за бюджета, за основа на промяната на здравноосигурителния модел, която се обсъжда. Какво е мнението Ви за двете предложения за промяна на осигурителния модел?

Бомбастичните анонси за два, а напоследък и три здравноосигурителни модела са пушилка и пясък в очите за тези, които не са наясно с материята. Всъщност се предлага застрахователен модел за финансиране на здравеопазването, който ще ни срине окончателно. Освен, че е недомислен, изграден на основата на социологически данни, вместо на статистика и професионален анализ, този застрахователен модел много бързо ще постави пред НС и гражданите на България един основен въпрос, а именно – застрахователната премия да бъде съобразена с индивидуалните здравни рискове и със застрахователното покритие, което моментално ще оскъпи здравеопазването, ще намали достъпа до лечение и ще разбие универсалното покритие, което имаме до момента. Отделно от това ще натовари лекарите с несвойствена работа и ще ги подтикне форсирано да избягат от България, още повече, че средствата за здравеопазване фактически ще намалеят. Този експеримент ще ни струва много скъпо и ще нанесе тежки поражение не само върху индивидуалното здраве, но и върху икономиката на България и конкурентноспособността на българския бизнес. Това, което ни се случва в момента със застраховката „Гражданска отговорност“ ще ни се види летен полъх в сравнение с трагедиите, които подобен модел може да причини на хората.

Още по темата

25/10/2018

Политика

Здравната реформа: какво знаем досега

26/09/2018

Здраве

Реформата в здравеопазването: задължителна застраховка и узаконено доплащане за здраве