Кирил Ненов: Най-великата връзка на душата е с Природата

Доротея Валентинова | 20 юни 2019 в 17:00 | 2328 |0

Херакъл: Виждате ли, Хермесе и Философийо, тези две великолепни планини, едната е Хемус, другата – Родопа, и плодородното поле, което се простира между тях..., и трите прекрасни хълма, които оформят сякаш тройна крепост на града, който лежи отдолу...?

Хермес: Кълна се в Зевс, о, Херакле, най-големият и най-прекрасният... А коя е реката, която тече толкова близо до стените му?

Херакъл: Хеброс... Оставихме облаците зад нас, нека опитаме късмета си на твърда земя.

Чудният град е дестинация в диалога „Роби бегълци“ на античния гръцки писател Лукиан от Самосата (II в.). Земята тук разказва с гласове и образи отпреди осем хиляди години. Началото на историята ѝ е в VI хилядолетие преди новата ера. Името й се явява в различни форми: Одриса, Евмолпия, Филипопол, Понерополис, Пулпудева, Тримонциум, Плъвдивъ, Плъпдивъ, Пъпълдин, Пълдин, Плъдин, Филибе, Пловдив.

От неолитните селища през обитателите от каменно-медната епоха, тракийските беси, Одриското царство, македонския цар Филип II, мащабните строежи на Западната и Източната Римска империя, обсадата и опожаряването на Филипопол от готите, периода на Първата и Втората българска държава, Филипополското херцогство, падането под османска власт, Освобождението и след него, тази земя не спира да бъде кръстопът на битки и страсти за разруха и сътворяване.

Осем хиляди години по-късно, в месец юни на годината 2019, фестивалът „Lost Age“ в Пловдив ще събере музиканти, историци, художници, писатели, актьори, танцьори, занаятчии, наши и чужди. Те ще възкресяват фрагменти от отминали времена на забравени ценности, истинна доблест и извечна обич. „Lost Age“ е проект на Кирил Ненов, доктор по история, издател, съучредител и председател на фондацията „Българско историческо наследство”, музикант и създател на групата Kutsulan.

„Lost Age" ще се проведе между 21 и 23 юни 2019 г. в парк „Младежки хълм”– Пловдив от 10:00 ч. до 23:00 ч. Вход свободен.

„Lost Age“, или „Изгубена епоха”. Защо изгубена, какво сме изгубили и какво е останало забравено безвъзвратно в миналото?

„Lost Age“ е име символ на бляна по изгубеното блажено време. Още в Античността някои писатели са отразили мита за Златния век, когато хората живели в изконна безгрижност, щастие и справедливост, докато тяхната съвременност била затъмнена от пороците на насилието, алчността, лъжата. Този блян, под една или друга форма, е съхранен и до нашето съвремие. Много неща са изгубени в миналото, защото животът около нас непрекъснато се променя. Особено много промени в обществото идват по линия на индустриализацията и откъсването на човека от непосредствения контакт с живата природа. Но нищо, според мен, не е напълно и безследно изгубено – винаги има начин да си припомним, преоткрием или поне да се доближим до духа на миналото – необходимо е само мъничко воля.

Възможно ли е бъдеще и какво е то, ако сме погребали в миналото своите духовни ориентири и добродетели?

Бъдещето – хубаво или лошо, така или иначе – е нещо, което неизбежно ще се случи, и ние нямаме власт над него, защото вярвам, че пътят на всеки е предначертан. Безспорно, в миналото са погребани много от идеалите на нашите предци, но не всичко е безвъзвратно изчезнало. Ако се опитаме да следваме философията на природата, която ни обгражда и изгражда, отново ще стигнем до онези идеали от езическото минало.

„Lost Age“ е фестивал за…? Какво стои зад него като идея и цел?

Много от нас са си представяли, че са герои от въображаеми светове, които извършват велики подвизи и се увенчават със слава или пък съпреживяват съдбата на героите от фентъзи книга или филм и желаят да са на тяхно място. Други пък изпитват потребност да почитат старите богове и обичаите на нашите прадеди, да живеят в синхрон с природата. „Lost Age“ се явява притегателен остров на всички тези стремежи, на всички онези хора, които копнеят за един по-красив свят, за една друга приказна реалност... Вярвам, че тези, които изпитват подобни трепети и любов, притежават доста по-висша ценностна система от останалите.

Целта на „Lost Age“ е да създаде условия за събирането на хора с подобни възгледи и да подпомогне тяхното общуване, да създаде платформа за опазване, популяризиране и развитие на богатството на древността и фентъзи културата. „Lost Age“ е място, където хората ще бъдат по-далеч от комерсиализма, съвременната политика, обществената деморализация.

Как успя да подготвиш финансово и физически такъв мащабен проект?

Преди всичко благодарение на Община Пловдив, които са наши партньори, както и на отделни частни фирми, които подкрепиха инициативата. Всъщност много фестивали у нас се финансират по сходен начин – чрез смесени публучно-частни партньорства.

Що се отнася до моя принос, той е преди всичко в идеен и организационен план. Заобиколен съм от немалко съратници, които работят в различни направления за реализацията на фестивала. Харесва ми да осъществявам подобни проекти, харесва ми и фактът, че съществуват хора, които имат нужда от подобни проекти. Това е моята движеща сила – твърдото убеждение, че въпреки трудностите правя нещо добро и (надявам се) трайно за останалите.

Участнички във фестивала.

Кой е Кирил Ненов? Кажи ни няколко думи за себе си.

Аз съм това, което правя.

Кои наши и чужди банди ще видим?

Общо участват 30 музикални проекта. Повечето, разбира се, са от България: Aegonia, Ambient Folklore, Arvelss, Bolg, Borъ, Carmilla Nox, Enthronement, Freija, Historian, Hyperborea, Irfan, Ksana, Kutsulan, Panora, Sanya, Scapegoat, Shambless, Strings & Beats Trio, Teeth оf Divine, The Groovin’ Pipers, Velian, Verðandi, Vrani Volosa.

Но освен тях ще видим и музиканти от чужбина: Brisinga (Германия), Gabriella Garcia (Белгия), Floralyn George (Англия), Inner Missing (Русия), Kinnia (Испания), Nimea (Русия), The Dreadlock Piper (Холандия).

А какви музикални стилове ще чуем?

Νeoclassical, ambient, world, pagan folk, celtic folk, medieval, gothic metal, folk metal, power metal, symphonic metal, doom metal, black metal, pagan metal, death metal и др.

Какво друго да очакваме като програма?

Лекции по древна история, литература и митология, представяне на фентъзи писатели и техни книги, срещи с фентъзи художници, LARP мероприятия, косплей ревюта, средновековна фехтовка и средновековна кухня, ролеви и настолни игри, екзотични танци, фентъзи куизове, театрална постановка по Толкин и др.

Спомена Толкин. Кой е любимият ти герой и цитат от Толкин?

Любим герой - Билбо Бегинс!... Любим цитат:

„Започва Път от моя праг –
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.”

(„Властелинът на пръстените”)

Ще свирите и с твоята група Kutsulan. Кои са Kutsulan? Каква е нейната музика и история? Какво означава името ѝ?

Историята на Kutsulan започва там, където свършва историята на старата ми група Sarakt, само името на проекта се появи по-късно. Известно време след записа на едноименния албум на Sarakt, имах идеята с останалите от групата да направим втори албум, посветен на българската митология. Но в онези дни всеки от нас тръгна по различен път, който го отдалечи от общия ни интерес към музиката. Оттогава до миналата година спорадично съм композирал, но постоянно живеех с намерението да запиша албум, вдъхновен от древните представи. Непосредствено преди Пловдивския средновековен фестивал, който организирах през юни 2018 година, успях да събера музиканти, с които заедно да осъществим проекта. Самото име „Куцулан“ е взето от нашата митология. Това е името на най-стария и опасен вълк (човекоядец), на който някога е бил посветен последният ден от Вълчите празници.

Бил си вокалист и китарист на пейгън метъл бандата Sarakt и си участвал и в други метъл банди през ’90-те. Кое е различното сега с Kutsulan? Какво ти дадоха и ти взеха годините с първите банди?

Когато свирех със Sarakt, музиката и текстовете бяха много по-сурови и по-първични. Kutsulan е много по-зрял проект и със сигурност не е метъл проект. Онези години ми дадоха много, горд съм от миналото си, имах шанса да избера сам какъв да бъда и с кои хора да бъда. Освен това имам невероятни спомени, които все още топлят душата ми. Не чувствам, че по някакъв начин тогава съм бил ограбен, напротив, по-скоро се сдобих с безценни преживявания.

Карта на фестивала.

Езичеството според теб е?

Най-древната и естествена форма на религиозност.

Историята свидетелства как монотеизмът като властова идеология заличава езически ръкописи, срива езически храмове, обезобразява статуи и осъжда на смърт отказалите да се отрекат от своята вяра. Един от най-жестоките примери е любимата ми Хипатия - математик, астроном и философ, преподавател в Александрийската неоплатоническа школа, убита и изгорена от християнската тълпа през 415 г. Рушители или създатели на какво са такъв тип властови и религиозни идеологии?

Рушители на историческо миналото, създатели на утопично бъдеще.

Автентични ли са ти съвременните езичници или е по-скоро мода?

Някои повече, други по-малко. Със сигурност има и мода, но в една сравнително по-ограничена среда. Като цяло винаги са ме възмущавали фалшът и лицемерието. Където и да ги срещна... Но те по-скоро се отнасят до етиката.
Вярата в езичеството изразява преди всичко светогледа на определен човек и същевременно не го подчинява на конкретна религиозна система. Всеки е свободен да общува с природните сили по свой начин, но всяка свобода е и отговорност.

Кой е най-силният ти езически символ?

Свастиката, разбира се!...

Любим езичник? Любим езически текст?

Трудно ми е да определя кой от всички езически писатели ми е най на сърце. Определено обаче най-често препрочитам Марк Аврелий – „Към себе си“, и писмата на Юлиан.

Имаш ли планове „Lost Age“ да се превърне в ежегоден фестивал? Кого още би поканил?

Много ми се иска фестивалът да се стане традиционен. Бих поканил всеки, който се вписва в концепцията на „Lost Age“.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !