- Г-н Захариев, през последните години броят на чуждестранните туристи у нас се увеличава. Тази година също не прави изключение от тенденцията. Кои ниши обаче не са разработени в достатъчна степен според Вас?

- Има огромен неусвоен потенциал в културно историческия, фестивалния, градски и шопинг туризма, голф туризма, балнео-спа е медикъл туризма, конгресен туризъм и като цяло в нови бизнес модели, които предлагат комбинирани туристически продукти, таргетирани за различни възрастови групи и различни държави. Именно такива продукти ще запълнят крилата на интензивните летен и зимен туризъм, за да си превърнем в ефективна дестинация с 4 активни сезона, какъвто межудругото е и слоугъна на Националния борд по туризъм –„4 Seasons 4 U“.

Ето Ви един пример само – пакет, който включва седемте обекта на културното наследство от България, включени в Списъка на ЮНЕСКО: Казанлъшката гробница, тракийската гробница при с. Свещари, Старият град Несебър, Мадарският конник, Боянската църква, Скалните църкви при с. Иваново, Рилският манастир. Успешното позициониране на България на международния туристически пазар зависи изключително от маркетинговата политика на дестинацията. Анализите обаче показват, че страната ни все още има блед имидж, без особени отличителни характеристики. Подобно възприятие е сигнал за недостатъчно високата ефективност на националния туристически маркетинг.

Онлайн представянето на страната е крайно подценено – туристическият портал е неактуален и с остарял дизайн, липсва Фейсбук страница на дестинацията (понастоящем такава роля изпълнява страницата на МТ), няма официален профил и в Instagram. Липсва синхрон между промотирането на национално и по-ниско ниво, включително по отношение на лого и слоган на дестинацията. Добре би било да организираме по-активно журналистически и експедиентски турове, създаване на нови туристически маршрути, както и посещения на снимачни екипи от целеви и перспективни пазари с цел повишаване информираността на потребителите за дестинация България, турове за представители на туроператори,тематични турове за представители на медии и блогъри, разработването на съвместни туристически продукти и маршрути на Балканите – с цел привличане на туристи от далечни пазари като Китай, Република Корея, Индия и Япония. България като страна–член на Европейския съюз се утвърждава като „близка” и лесно достъпна туристическа дестинация, предлагаща усещане за сигурност и надеждност. Богатият туристически потенциал на страната, основаващ се на комбинацията от красива и разнообразна природа, природни феномени, отлични климатични условия, минерални извори, хилядолетно културно-историческо наследство, автентични занаяти и обичаи, вкусна храна и отлични вина, гостоприемство и географска близост до основните емитиращи пазари са предпоставка за създаването на атрактивнитуристически продукти, привличащи вниманието на различни целеви групи. Ние имаме имиджа си на дестинация, предлагаща добро съотношение качество/цена на предлагания туристически продукт. Цифрите показват устойчив тренд: през 2017 г. броят на реализираните нощувки от български граждани в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла е 8 948 529. Реализираните нощувки от чужденци са 17 105 567, като нарастват с 5,9% спрямо 2016 г. Най-предпочитани от чуждестранните граждани през 2017 г. са 4 и 5-звездните места за настаняване. 

Съществен принос има и вътрешения туризъм. Над 80% от всички български туристи са избрали да осъществят туристическо пътуване само в рамките на България през 2017 г. Това ясно доказва, че българинът оценява високо предимствата на вътрешния туризъм. По данни на Националния статистически институт през 2017 г. в страната са функционирали 3 346 категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла. Броят на функциониралите легла в тях през 2017 г. е 348 724.

- На кои външни пазари страната ни трябва да е по-активна? 

- През 2017 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 61,4% и общ обем от 5 450 280 туристически посещения (ръст от 8,2%). През 2017 г. общият брой туристически посещения на чужденци в България е 8 882 747. Техният брой е с 7,6% повече спрямо 2016 г. България отбелязва ръст в посещенията на чуждестранни туристи през 2017 г. от 13 от водещите 15 пазара. През 2017 г. посещенията на туристи от Гърция са над 1,1 млн., от Румъния – над 1,1 млн., от Германия – 870 хил., от Турция – 636 хил., броят на посещенията на руски туристи в България остава близък до равнищата от 2016 г. Това са все генериращи за българския туризъм пазари, на истинския ръст стои в пазарите от Азия и САЩ, където цифрите са отчайващи.

- Покрай срещата на върха в София Китай - Източна Европа отново се заговори колко огромен потенциал има за туристи от Поднебесната империя. Бе решен и проблемът с картовите разплащания на китайците у нас. Очаквате ли положителни промени в тази посока?

- Промяна няма да има докато не се открие директно самолетна линия между София и Пекин и Шанхай и това само на първо време. Над 10 милиона китайски туристи посещават Европа всяка година, а прогнозите са, че те ще нарастват с 5% ежегодно до 2023 г. Инициативата „ЕС- Китай-2018 година, посветена на туризма“ е инициирана от Европейската комисия, но нищо от нея не се отрази положително конкретно за България. Европейските бюрократи разпределиха едни пари за близки до тях си компании за промоция и маркетинг. Националния борд по туризъм участва в една от техните процедури, но не можа да се пребори с мастодонт от ранга на Нешънъл Джеографик. Въпреки това данните за китайските туристи, идващи в България за 11-те месеца на миналата година те нарастват с 43% и надвишават 25 хил. През 2017 г. се наблюдава огромно увеличение на изходящите пазари от Изтока, като цяло , особено на арабския, китайския и индийския пазари. Чрез съвместни работни групи за създаване на съвместни туристически продукти и маршрути на Балканите и организиране на кампании за промотирането им се цели да бъдат привлечени туристи от далечни пазари като Китай НБТ се опитва да подпомага този процес. Миналата година, заедно с Министерството но туризма открихме първия в Китай, туристически и информационен център. Националният туристически портал www.bulgariatravel.org, твърдят от МТ ще бъде обновен и преведен на 4 допълнителни езикови версии – румънски, китайски, полски и турски и по този начин ще предоставя актуална туристическа информация на 13 езика. Да видим, ако се обадят можем и да им помогнем… безвъзмезно!

- Често се дискутира темата какъв тип туристи ни трябват по Черноморието, какъв е отговорът според вас - семеен, евтин или тип. "Слънчев бряг"?

- Клиентът е господ! Всеки турист е дъбре дошъл и следва да бъде обслужен по най-добри стандарти. Нашето Черноморие предлага всякакви варианти от най-масовия туристически продукт да High End, особено в затворените голф комплекси.

За да вземем правилни управленски решениия с устойчев и дълъг хоризонт ние трябва да следим внимателно как се променя демографията в световния туризъм. Промяната на демографските данни обаче ще има голямо въздействие върху търсенето на туристически услуги през следващите години. Световното население се очаква да нарасне от 7,4 милиарда през 2015 г. на 9,7 милиарда през 2050 г. , а глобалната средна класа и застаряващото население ще бъде по-богато и по-възрастно в следващите десетилетия. Също така нараства значението на новите поколения - Милениълс и Поколение Z. , израснали с технологии, предпочитащи мобилността и преживяванията, и родените след 1980 година могат да доведат до значителни промени в туристическия пазар. И не на последно място - често пренебрегвано, поколението X (родените в началото на 1960-та до края на 1970 г.) може да не е най-големият пазар, но е поколението, което понастоящем харчи най-много пари за пътуване в сравнение с другите поколения.

- Доколко ефективно е според Вас участието на страната ни на международните туристически изложения и трябва ли да се промени подходът, по който страната ни се рекламира?

- От поне три години говоря за смяна на парадигмата. Да се смени управленската парадигма за туризма! Днес правителството говори именно за това за туризъм в 4 сезона, но ще дойде ден в който значение ще има само качеството на услугата и този ден ще дойде скоро.

Маркетингът на България като туристическа дестинация следва да отразява съвременните тенденции и да бъде подчинена на осигуряването и поддържането на максимална достъпност на потребителите до предлаганите туристически продукти. Необходимо е да се има предвид, че днешните потребители се „свързват“ директно с туристическите продукти чрез използването на интернет и социалните медии и вече не са толкова зависими от посредници за сделките си. Министерството през 2017 г. взе участие като съорганизатор на над 20 борси и изложения, фестивали, конгреси и други форуми в страната и на над 40 в чужбина. Къде обаче изоставаме – в дигиталния маркетинг. Дигитализацията трансформира радикално туристическата индустрия. Динамичното развитие на новите технологии прави пътуването по-лесно и достъпно. Бързите темпове, с които дигитализацията трансформира туристическата индустрия, превръщат интернет в основен канал за организиране на пътуванията на туристите. Именно това следва да бъде първият ни приоритет в маркетирането на дестинацията и сега и за напред.

- Какво ще бъде значението на споделената икономика в контекста на туризма

- Сайтове като Booking.com и Airbnb.com са платформи за т.нар. споделена икономика. През последните години не само ЕС, а и повечето големи държави се опитват да намерят балансирано решение за явлението, което бурно се развива през последното десетилетие заради бума на дигиталните технологии, но в същото време се сблъсква със съпротива от традиционния бизнес и санкции на регулаторите. В българската база на Booking.com са включени 11 773 обекта, сред които 5381 апартамента. Подобна е ситуацията и при Airbnb.com. Само в София платформата има 2111 регистрирани обекта, като над 1600 са апартаменти. Средната дневна наемна цена е €34, а заетостта – 40%, показват данните на сайта ѝ за статистическа информация airdna.com. В глобален мащаб от Booking посочиха, че предлагат над 1,6 млн. места за настаняване в над 220 държави. На всеки 24 часа през платформата се резервират 1,5 млн. нощувки, или по 20 нощувки на всяка секунда! За целта сайтът се поддържа на 43 езика, чрез които да се правят резервации, като имат 198 офиса в 52 страни. От Airbnb, които нямат офис в България, въпреки че работят на местния пазар все още няма конкретен интерес към нашата територия, но е само въпрос на време да се заявят с локално представителство. В последните години кметства в ЕС работят по въпроса как да събират данъци за местните си бюджети от дейността, която развиват глобалните туристически платформи. Първа пробив в тази посока направи Франция. Там от 1 октомври 2015 г. за имотите под наем в големите градове, отдавани чрез Airbnb, се събира туристическа такса. Налогът се взема не от наемодателите, а от ползвателите на апартаментите. Туристите заплащат такса от 0,83 евро на човек на нощ. В Амстердам същата платформа обхваща до 80% от офертите. Холандската столица също има подписан меморандум с Airbnb и сайтът отново е задължен да плаща туристическа такса. Подобни платформи дават възможност и за допълнителен доход на хората, което ги прави по-малко зависими от заплата или приходи от някакъв бизнес. Но и помагат на потребителите да научат предварително за качествата на определена услуга чрез мненията и системата за рейтинг. През 2016 г. Европейският парламент прие план за действие, в който призовава за общ подход на отделните държави към споделената икономика, като целта е, от една страна, да не бъде спъвано технологичното развитие, а от друга, да се направи ревизия на законодателствата, така че да се подкрепи доверието на потребителите и участието на бизнеса и регулаторните власти. Все още общи регулации няма.