Лъчезар Динев е председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата, която реагира изключително остро на абсурдните условия, заложени в конкурса за доставка на нови влакове за БДЖ, за които българските данъкоплатци ще бъдат одрусани със стотици милиони левове. На финалната права БДЖ и Министерството на транспорта подмениха първоначално заложените условия, избирайки поръчка за доставка на морално остарели композиции, съкратен срок на сервизно обслужване и куп други ощетяващи българските потребители условия на обществената поръчка.
- Г-н Динев, Българо-китайската търговско-промишлена палата изпрати възражение срещу условията в предстоящата тръжна процедура за закупуване на нови влакове за БДЖ. Какво ви притеснява?
- Притесняват ни няколко неща. Първото е, че България хвърля огромни усилия, което е похвално, за модернизация на жп инфраструктурата у нас. Най-накрая би трябвало да има нормални железни пътища. На места новите релси са за скорост 200 км/ч, на други - 160 км/ч. След като се хвърлят тези милиарди - до момента са около 3,8 милиарда, които до 10 години ще станат близо 20 милиарда, логично е да се закупи и адекватен подвижен състав.
Само един пример, когато през 2004 г. се закупуват мотрисите "Дезиро" от Сименс, железопътната мрежа е на 80-100 км./ч, въпреки че те поддържат максимална скорост от 160 км/ч. В момента имаме въведени в експлоатация участъци със скорост от 200 км/ч. Да купуваме влакове, развиващи до 160 км/ч сега е недалновидно за БДЖ.
- Често се посочват два аргумента - че влаковете на 160 км/ч ще са по-евтини и, второ, че участъците за 200 км/ч са твърде малко.
- Това е така. Аз не отричам този факт. Въпросът е, че този подвижен състав ще дойде през 2024-2025 година и ще се експлоатира поне 30 години. Нашите опасения са, че купуваме нещо, което е безвъзвратно остаряло сега, а след 20-30 години ще е изключително архаично.
По-притеснителното обаче е друго. Купувайки такъв подвижен състав, аз не виждам как ще се измени ситуацията, за което говори и премиера Борисов на едно от последните заседания на Министерски съвет. Той каза, че хората трябва да слязат от колите и да се качат на по-екологичния жп транспорт. Никой обаче няма да си слезе от колата и да се качи на влак, ако след модернизацията жп транспортът остане значително по-бавен. В момента средната скорост на пътуването с влак от София до Пловдив е 52 км/ч, а въпреки хвърлените милиарди за модернизация на инфраструктурата и за закупуване на нов подвижен състав, средната скорост ще се вдигне само с около 40 км/ч. Абсурдно е след такова харчене на пари на българските и европейските данъкоплатци да мислим, че БДЖ ще станат конкурентни на автомобилния транспорт със скорости от 100 или под 100 км/ч. Не може целта да бъде от София до Пловдив да се стига за час и петнадесет минути. Логичното е да се търси време за пътуване от 30-40 минути между двата града. Това наистина може да съживи жп транспорта и да го направи атрактивен за много повече потребители, а не само за пенсионерите и студентите. Тези милиарди инвестиции за сегашните жп проекти просто са пари, хвърлени на вятъра.
- Какво друго ви притеснява в условията на обществената поръчка за доставка на нови влакове за БДЖ?
- Заложената ниска скорост на влаковете ни притеснява, но не по-малко абсурдно е и съкращаването на срока на сервизното обслужване на закупените композиции. Нямало поддръжката да е за 30 години, а само за 15 години. За мен това граничи с безстопанственост. Тезата, че БДЖ щели сами да си ги поддържат след първите 15 години е тотално несъстоятелна. Тези влакове точно тогава ще започнат да се развалят и да се нуждаят от сериозни ремонти. БДЖ и сега не може да си намери специалисти, обезлюдяването продължава, какво остава след 15 години...
Тъжно и болно ми е това, което се случва с българските железници. Бях шокиран, че през XIX век барон Хирш за три години е успял да направи жп линията Истанбул - Белово, а ние за повече от 10 години не можем да модернизираме съществуващата линия Свиленград - Септември. Това е най-малкото обидно. Барон Хирш на времето е инвестирал в нещо, за което много често е трябвало да отговаря на въпроса: "Ама защо е толкова скъпо?". После обаче се оказало, че само за първите 10 години от експлоатацията на линията е спечелил 800 милиона франка. Ако си купим стари влакчета, никой няма да се вози на тях и няма да има никаква възващаемост. Няма как по този начин БДЖ да излезе от блатото.
При по-бърза и по-качествена услуга жп транспортът може да бъде атрактивен и за много туристи. Светът в момента се обръща много сериозно към туризма, чужденците посещаващи България непрекъснато се увеличават. А от това може да спечели и БДЖ при далновидна политика.
- На какво се дължи активността на Българо-китайската търговско-промишлена палата по темата?
- Не съм го крил, през последните месеци обединяваме туристическия бранш в името на идеята да се купят нови и модерни влакове, да се направят разумни, смислени инвестиции. Защото аз вече от 10 години работя за това да докараме китайски туристи. Те нямаха платежна система и добре, че след срещата в София между държавите от Югоизточна Европа и Китай се стигна до решаването на този проблем в България. Подписан бе договор с "Юниънпей" и те вече имат възможност да дойдат у нас и да похарчат пари. Второто обаче е, че трябва да имаме възможност да местим голям брой туристи от едно място в страната до друго. Очакваме много туристи. Намеренията ни са в Бургас годишно да пристигат от 190 до 360 кораба от Китай. Всеки един от тях ще е с 5-7000 души на борда. Ние не можем да ги закараме всичките в Несебър и Слънчев бряг, а в същото време България има достатъчно много неща, които да покажем. Можем да им организираме пътувания и до Пловдив, и до София, и до Перперикон. Всичко това няма как да стане при бавна жп услуга.
Между влаковете на 160 км/ч и тези на 200 км/ч има и друга съществена разлика. По-бавните са разработка от преди 25-30 години и са правени от тежък метал. Новите са с алуминиеви конструкции, много по-леки. Така че само от плащанията за такси на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и от това, че те са с 40 процента по-икономични, то разликата в покупната цена на по-модерните влакове ще се изплати в рамките на половин година. А и изобщо се съмнявам дали влаковете на 200 км/ч биха били по-скъпи от тези на 160 км/ч. Напълно несъстоятелни е тезата "Нямаме пари за скъпи влакове". БДЖ и сега няма пари и не може да купи и по-евтини влакове. На практика сделката ще бъде финансирана от самия производител на новия подвижен състав, който и да е той, независимо какво ще е заданието. Но експлоатацията на старите влакове ще излезе солено на българските данъкоплатци, които издържат БДЖ. Ако имаме състави, които могат да се самоизплатят и да привлекат нови клиенти, БДЖ ще получат шанс да се развият. В посоката, в която са тръгнали обаче, след 10 години жп компанията пак ще си е там, където е и сега. Казвам го с огромно съжаление.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10372
6
12.08 2018 в 13:31
Само един пример, когато през 2004 г. се закупуват мотрисите "Дезиро" от Сименс, железопътната мрежа е на 80-100 км./ч, въпреки че те поддържат максимална скорост от 160 км/ч.
10372
5
12.08 2018 в 13:30
9026
3
10.08 2018 в 13:36
: http://lokomotiv.bg/wp-content/uploads/2016/12/46_229-770x430.jpg
6145
2
10.08 2018 в 12:00
10372
1
10.08 2018 в 10:52
Последни коментари
cepcem
"Тесла" изтегля 3878 електрически пикапа заради проблем с педала
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
Moirae
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Илиана Раева гневна на съдийството: Гимнастичките ни повече няма да участват в Баку