Днес термините „психопат“ и „социопат“ се използват безразборно в обществото. Тези два термина обаче сами по себе си вече са остарели и не се използват от съвременните специалисти. Много често употребата им е неправилна и стигматизираща, твърдят психолози и психиатри. Един от тях е психиатърът д-р Захари Зарков, с когото Оffnews разговаря.  

Психопатиите вече се наричат личностови разстройства. „Тази промяна в термините бе нужна, за да се противодейства на стигмата върху хората с личностови разстройства. Не ги наричаме „психично болни“, а „хора с личностови разстройства“. Защото ако някой не може да спи и прави паническа атака нощем, той не е психично болен “, твърди д-р Зарков. „Днес думата „психопат“ присъства в некачествените медии с цел продажба и в разговорите между хората, но не и между специалистите“, казва още Зарков.

Диссоциалното личностово разстройство е вид личностово разстройство, което преди се е наричало „социопатия“, а страдащите от заболяването – социопати. Хората с диссоциално разстройство на личността не могат да се адаптират към обществото. Създават конфликти, не се поучават от грешките или от неприятните изживявания. Нямат съвест, не могат да изпитват загриженост и състрадание към другите, не изпитват чувство за вина и са егоцентрици. „Но не всеки егоцентрик е с диссоциално разстройство“, уточнява д-р Зарков. Най-общо казано, те са неспособни да спазват нормите на поведение. Те по-лесно от другите изпадат в състояния на гняв и ярост. 

Някои от по-интелигентните хора с диссоциално разрстройство са добри лъжци, манипулатори и експлоататори. Те може да демонстрират емоции, но всъщност да не изпитват такива. Имат по-малко социални задръжки. Обикновено не се страхуват да причинят обида или да бъдат отвхърлени.

Шизофренията е нещо различно от диссоциалното разстройство. Погрешно е страдащите от шизофрения или параноя да бъдат слагани под един знаменател със страдащите от диссоциално разстройство. Те са разновидности на психозата, при които човек губи връзка с реалността и нарушават връзките си с другите хора. Те може да вярват в нереални факти, в налудни идеи, да имат крайни фантазии и халюцинации.

Личностовото разстройство не трябва да се бърка с тревожното разстройство. Неврозата от съвременните специалисти се нарича тревожно разстройство. Тревожни разстройства са фобиите, паниките, хистерията и други. Поведението на хората с тревожно разстройство не попада извън социално приетите норми. Човек например може да се страхува от високо или от затворени пространства, но това е нормално.

Д-р Зарков, като психиатър и медиен потребител, забелязвате ли грешки в употребата на термините в българските медии? 

В почти всички медийни публикации и коментари, написани от непрофесионалисти, терминологията е много общо използвана, често и погрешно. Използват се стари, но на уличен език екзотични и интересни термини, например „психопатия“, „биполярна шизофрения“, „циклофрения“ и други.
Личностовите разстройства са 8 групи по Международната класификация на болестите: параноидно, шизоидно, диссоциално, емоционално нестабилна личност, хистрионно, ананкастно, тревожна личност и зависима личност. Неотдавна излезе второто издание на книгата на проф. Георги Ончев, психиатър и преподавател в МУ-София - „Личностова абнормност в клиничната практика“. В тази книга има подробно описание на терминологията, на видовете личностови разстройства, разпространението и подходи за „лечение“, описани на достъпен за всички език.

Какво е характерно за хората със диссоциално разстройство (социопатия)?
Те имат нарушения в структурата на характера и поведението, които се отразяват на социалното им функциониране. Появяват се в юношеството и се запазват в зрялата възраст.
Диссоциалното ЛР в старите учебници се описваше с термина „социопатия“. Тоест социопатията е една от видовете психопатии или личностови разстройства. Характеризира се грубо безразличие към чувствата на другите, игнориране на социалните норми и перманентна безотговорност, нисък праг за „отключване“ на агресивни реакции, неспособност за изживяване на вина и/или съчувствие, изразена склонност да се обвиняват другите за всичко. 

Може ли психически здрав човек да се разболее от диссоциално личностово разстройство?
Не. Хората с личностови разстройства се раждат и формират от ранното детство и юношество с особености на личността, което ги прави „по-различни“, с различно от обичайното, масовото поведение. Човек не може да се разболее от него, ако преди е бил здрав.

А кои са тези душевни заболявания, от които човек може да се разболее, ако преди това е бил здрав?
Това са депресията, тревожността, паниката, шизофренията... При всички психически разстройства, без деменцията, човек е душевно здрав и се разболява в един етап от живота си. Не може душевно здрав човек изведнъж да прояви личностово разстройство.

Задължително ли е човек да страда от диссоциално личностово разстройство, за да стане престъпник?
Не е задължително. Обикновено хората, извършили много повтарящите се еднотипни престъпления (т.нар. рецидивисти), имат особена личностова структура и след съдебно-психиатрична експертиза се доказва диссоциално разстройство. Много по-рядко хората с психоза са извършители на престъпления.
Идеята на наказанията е да има справедливост. Влизането в затвора има ограничителна цел. Но те извършват престъпленията пак и пак, защото не могат да почувстват вината и отговорността. Смятат, че светът около тях е виновен, а те нямат никаква вина.

Може ли тези хора да се променят?
Много трудно. Може, но трябва да има критичност и самокритичност за това, че човекът има проблем. Такива хора, които са с нисък праг на агресивни реакции, не смятат, че са болни. Близките им обикновено осъзнават проблема и страдат. Но за да се лекува човек, той трябва съзнателно да отиде на психиатър, да има желанието да се промени. Те нямат желанието да се променят и това ги прави трудни за интервенция.

Има ли в обществото хора, които са опасни за себе си и за околните, но по нищо не им личи?
Да, хората с личностова патология (не само социопатията, визирам всички видове личности разстройства) са сред нас. По статистика от САЩ те са около 10%. За диссоциалното разстройство честотата е около 4%. „Опасността“ идва от това какво се случва в живота на човека с личностова патология, неадекватното, агресивното или разрушителното му реагиране. 

Може ли да разпознаем кой човек има диссоциално личностово разстройство?
Не можем. Личи им в комуникацията с другите и по поведението, но е трудно диагностицирането дори и от професионалистите. Защото човек, който е живял в социум, все пак има някакви норми, които спазва. И затова е трудно да бъде разпознат дори и след интервю. За диагностициране се правят много тестове.

Какво се прави, за да може един човек с диссоциално разстройство да не бъде опасен, а полезен за околните и за себе си?
Това някой да прави нещо за друг, за да предпази обществото, е нирвана. Не е възможно психиатричните служби, МВР и т.н. да правят нещо без участието на близките и човека. Когато човек се диагностицира с диссоциално разстройство, то винаги е по повод – агресия, вандалство, разрушително поведение. Дават се препоръки. Ако е опасен за околните, тогава се лекува принудително в стационар до 6 месеца през съдебно дело. Съдията назначава принудително лечение, когато на базата на съдебно-психиатрична експертиза се установи, че човек е опасен. 

Колко време отнема установяването дали един човек е опасен? Някой може да е опасен сега, а утре да е късно да се изчака решението на съда.
Оперативно се случва следното. Бърза помощ и полицията го завеждат в спешното звено на диспансера. Там колегите преценяват доколко човекът трябва да бъде принудително лекуван. Не говорим само за агресивните хора с личностови разстройства, говорим и за психозата, за манията – едно и също е поведението. Този човек е опасен за себе си и за околните.
Психиатърът решава, че човекът е опасен за себе си и околните и може да го задържи до 24 часа без той да се разписва никъде. Пуска се спешно писмо до дежурния прокурор, който образува производство за този човек, че е задържан против волята му. Така обществото се запазва от агресията на някого.

Често се случва хора да се оплакват, че са тормозени от някого месеци или години, но полицията не прави нищо. Защо?
Да, защото когато го посетят полицаите, човекът е подчиняем. Полицаят не може да разбере, както и психиатърът не може да разбере, че е с личностово разстройство. Това не означава, че полицаите не правят нищо, а че не може да задържат някого против волята му, защото е нарушаване на правата му. Единственият начин за противодействие на такъв тормоз е жалба в полицията и в прокуратурата.

Има ли връзка между диссоциалното разстройство и тероризма и/или екстремизма?
Труден въпрос. Не е възможно всичките терористи да са с личностова патология. Не е логично. Хората стават терористи за пари, това е работа. Също както и в мафиотските групировки. Тези, които са физическите убийци в мафията – да, но не всички членове на тези групировки са. Ако от млади са „възпитавани“ във фанатизъм и не са имали възможност да научат за алтернативната им възможност за живота и неговия смисъл, те хората може да са оръжие в ръцете на много опасни, но здрави хора.

Може ли човек, който е психически здрав, да извършва ужасни злини?
Да, може. Зависи от обстоятелствата. Когато човек отива на война, той става убиец без да е с личностова патология. Когато човек е на война, има много сериозни морални конструкции, които оправдават това – пазиш държавата, семейството, имота си. И убиваш поради тази причина. На война това е социално приемливо.

Може ли човек с диссоциално разстройство да изпитва чувство на любов и състрадание?
Може да обича някого, да има семейство, да се грижи за близките си. Но не може да се постави на мястото на другите. Не може да изпитва вина или състрадание.

Може ли човек с диссоциално разстройство да е приятен събеседник, да има чувство за хумор?
Тези хора са по-скоро без чувство за хумор. Или ако демонстрират такова, то е за сметка винаги на другите, по-слабите и уязвимите от тях. Тоест да се подиграват на някого.

Какво се случва, когато във Вашия или в кабинета на друг психиатър попадне човек, за когото откриете, че е с диссоциално разстройство?
Много рядко тези хора попадат в психиатричните кабинети. При съмнение за личностова патология се назначава психологично изследване (с тестове за личност), което има висока степен на валидност за доказване на диагнозата личностово разстройство. 

Как може да се оказва превенция на диссоциалното разстройство?
Много е трудна превенцията, защото не е ясна причината за развитие на личностовите разстройства. Смята се, че дори не е една. Много често личностовата патология не е толкова чиста и кристализирана. 8-те групи личностови разстройства, които изброих по-горе, са идеално описаният вариант. В практиката много често личностовите разстройства са смесени. Има елементи от параноидното разстройство, има елементи от зависимата личност. Защото многообразието от личностови черти е голямо.
***
Д-р Захари Зарков завършва медицина през 1997 г. с диплома за магистър-лекар, обучава се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 г. е специалист-психиатър. През 2015г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. Публикувал е статии и доклади в български и международни професионални списания.

Още по темата

31/12/2016

Анализи и Коментари

За бележките от „Психо”-то и простотията

19/03/2014

Анализи

Петко и стигмата - от полицейски провал към злоупотреба с психиатрията