Николаос Цитиридис: Шоуто ми е толкова мащабно, че даже ми е малко неудобно

'Троловете не ме притесняват. Тролил съм в интернет преди те да могат да си пуснат компютъра'

Венци Мицов
05 февруари 2020 в 09:14 | 26464 |4

Преди да започна това интервю, искам да кажа няколко думи. Познавам Николаос (Додо) от поне 5 години. Винаги съм го смятал за изключително талантливо момче и харесвах онова, което той пишеше, докато работеше като журналист в OFFNews.

Когато научих, че именно Додо ще е новото лице на вечерното шоу на bTV, се зарадвах от сърце. И днес, докато вземах интервюто, разбрах, че е време да дадем път на младите.

Дали беше казал - "Най-големият недостатък на младото поколение е, че ние вече не сме част от него". 

Кой съм аз, че да оспорвам Дали... Който у нас познаваме не като Салвадор, а като Борис Дали.

А сега е време за въпроси и отговори в "Дневното шоу на OFFNews" с водещ Негово величество читателя!

Снимка: bTV

Венци Мицов: Започвам отзад напред. Годината е 2030. Водещият Цитиридис излиза по телевизията и казва: „Не мога да водя повече! Учредявам партия „Няма такава Гърция!“. Възможен ли е такъв сценарий?

Николаос Цитиридис: Надявам се никога да не бъда толкова глупав, че да участвам в политически проекти. И това искам да се запомни! Със сигурност моята млада душа не си го е помисляла. 

2030 година, ако съм на ефир, това също ми звучи като лоша идея. Това е след колко... след 10 години...

В: Е, след 10, някои хора са издържали и повече години в ефир. „Бразди“ например.

Н: 10 години ми се струва много, аз обичам да правя нещата... не кратки, но като съм „горе“ и да си ходя след това.

В: Значи аз съм на почти 50 и нещата, уви, вече са кратки, но това е една друга, тъжна тема. Додо, познаваме се от доста време и ще си позволя да премина непротоколно на „ти“. Не ти ли писна вече от тази задявка с името ти и това, че е непроизносимо?

Н: Ами то ми писна, но го гледам и от положителната страна – за това, че в момента някакви хора мило се обръщат към мен като „Цитиридка“, „Супозиторка“ и ми става мило и драго. Въобще не го правят с лошо, просто това е техният начин да възприемат моята персона. А впоследствие ще я заобичат вече.

В: Всъщност това при теб беше „ефектът на дефекта“, защото името е трудно за произнасяне. Любен Дилов например трудно би го произнесъл...

Н: Нямам търпение да го поканя в предаването.

С актрисата Снежина Попова Снимка: bTV

В: Ти си вече, така да се кажа, на една седмица след старта. Смятам, че най-трудното при теб мина. Но как го усети отвътре, защото... излизаш срещу един бранд. Няма какво да се лъжем, ти излизаш срещу една телевизионна легенда. А ти си човек, който е млад, за голяма част от телевизионната публика си и абсолютно непознат. Знаят те хората, които са те гледали като stand up комик, но другите не те познават като телевизионно лице най-малкото. Кое беше най трудното за преодоляване при теб?

Н: Когато не трябваше да казвам кой е водещият. Знаех, че ще съм аз, навсякъде из цяла България го имаше моя силует, беше разлепен навсякъде и минавах покрай него, но нищо не можех да кажа. Не можех да се зарадвам, не можех да споделям, не можех да се вълнувам... Нищо не можех да правя. Да задържам емоциите си – това ми беше най-гадното. На 22 януари, когато направихме представянето и усетих за първи път какво е истинско шоу и какво е истинска публика... много се радвам, че макар да бе шоу само за медии и рекламодатели, успях да изкарам смях от тях. Те се забавляваха и тогава разбрах какво е да водиш предаване в студио. Оттам нататък вече, както казваш ти, трудното май мина и сега единствената задача е да сме по-добри с всяко следващо предаване. Нямаме друг избор.

В: Как усещаш отвътре динамиката на едно твое предаване?

Н: Това е нещо грандиозно. Динамиката е точно това, което ме движи, защото всичко всеки ден е различно. Няма ден за ден... и не говоря само за времето, откакто стартира предаването, а изобщо за времето, откакто съм в телевизията. Всеки ден нещо се променя, всеки ден нещо е различно. Досега винаги съм се чудил, аджеба, какво се случва по телевизиите. Отвън ти ме виждаш мен, седнал на бюрото. Но отвътре при мен са първо – осветители, които ми правят главата да не блести. Това е техният труд. Второ имаме гримьор, който ми закрива, да кажем, черните точки и по време на рекламите притичва да ме догримира. След това има декор – за него отговарят други хора. Стайлингът по мен – да не ми е измачкана ризата. Толкова е мащабно, толкова много хора работят за това предаване, толкова много хора се вълнуват за моето състояние, че даже малко ми е неудобно. Мащабът е грандиозен.

В: Всичко е концентрирано в теб, защото ти си лицето, ти си фронтмен на шоуто. Колко души са в твоя екип?

Н: Ядрото наброява около 40 души. Оттам нататък има оператори, асистенти...

В: Знам, че си попаднал в шоуто като сценарист. Днес продължаваш ли да пишеш част от нещата, които после казваш в ефир?

Н: О, да. Впрочем това бе едно от много важните изисквания. Не съм поставял точно условия, но когато ми предложиха да водя, поисках заедно с това да продължавам да съм част от творческия екип на шоуто. Не отивам просто в 13 часа на четене на сценария, работя заедно с целия екип и до последно променяме различни неща, за да може монолозите и целият сценарий да звучат възможно най-цитиридивско.

В: Шоуто и политическата сатира – доколко са съвместими? В първото ти предаване по-скоро нямаше политическа сатира, след това тя се появи.

Н: В първото предаване решихме групово, че по-важна новина от моята поява в ефир няма. Аз обаче продължавам да се вълнувам от новините. А и няма подобно шоу – и на Колберт, и на О‘Брайън, и на Джими Фалън, които да нямат политическа сатира. Политика има навсякъде. Въпросът е да я представиш така, че хората да чуят нещо, което не са чули през изминалия ден. Минали са сутрешните блокове, минали са предиобедните блокове, следобедните блокове. И те са чули вече всичко. Въпросът е вечерта да чуят смешката. Да е минал първоначалният стрес от новината, каквато и да е тя. Целта от политическата сатира в това предаване е да забавлява хората. Да си отдъхнат, да не се вземат много насериозно и да се позабавляват, доколкото е възможно, в 22,30 вечерта със смешка за Божков например.

В: Политици ще каниш ли в предаването си или ще разчиташ само на хора от шоубизнеса?

Н: Не смятам, че има политик, който може да направи хубаво шоу...

В: Това го казваш ти, който си имаше вземане–даване с Волен през 2015, когато нахлу в НАТФИЗ?

Н: Волен Сидеров, ако дойде да направи шоу... не знам дали бих го изтърпял много дълго време. Да, като се замисля, той би направил шоу, но ако има антураж около него. Той сам никога не действа. Политиците... Те са ми скучни, те са толкова изпята песен... Те са като всичко старо. Досадни са бе... Безинтересни са, скучни са, няма какво да кажат на хората, което не са казвали до момента.

В: Значи...Това трябваше да го знам едно време, когато репортерът Цитиридис ми вземаше интервю в качеството ми на политик и общински съветник (смеем се)

Ок, смяташ ли, че има нещо сбъркано в телевизионния ентертеймънт? У нас този ентертеймънт следва формата на обърнатата пирамида – във всички сутрешни и всякакви блокове вместо хора от шоубизнеса присъстват само политици. На практика политиците у нас са шоумени – те се карат, те водят войни, те коментират света. Може би именно тази свирепа конкуренция на говорещите глави обрича шоубизнеса у нас. В този ред няма ли да ти е трудно, след като не искаш да ги каниш в предаването си?

Н: Според мен това идва не от телевизията, а от хората. У нас хората искат да гледат политиците си. И на мен ми е много странно. Не знам кога започна това... може би от Бареково време...

В: Не, това започна през 1990 година. Ти не си бил роден все още.

Н: В такъв случай можем да наречем политиката „чалгата на шоубизнеса“. Политиците са смешка. Лесна, плоска смешка, която се ползва много и се дъвче лесно.

В: А колко далече трябва да се стига в тия смешки. „Колберт Рипорт“ е всичко друго, но не и политкоректно шоу, както и всички други, за които говориш. У нас вече има прецеденти. Има едно прясно свалено само след два броя шоу заради обидена група от хора.

Н: Като каза „политкоректност“, миналата седмица имаше един момент от интервюто ми със Силвена Роу, в който тя каза, че имало много силен афродизиак – изсушен тигърски пенис. Веднага след това имаше силни реакции в интернет – „как може такова нещо“.

В: В България най–голямата политическа партия е ПП „Как може“...

Н: Знаеш ли, сега го усетих, последните дни. Хората се държат с телевизията, сякаш тя си е нещо тяхно. Когато някой, който не ме харесва, реши да коментира, той пише „марш от телевизията“. Все едно са ме избрали, после „суверенът“ не ме е харесал и сега трябва да минат още едни избори, за да изберат друг. Странно е. Сякаш телевизия, държава, медия се смесват в едно...

Както и да е, гледам на поведението си в ефир като на шоу. Наистина не вярвам, че можем да променим света – това един човек, една медия, не могат да го направят. Целта ми е единствено да има забавление. Много е утопично това – да искам да има забавление и смешки, хората да се смеят на нещо качествено.

В: Съгласен съм с теб, но искам да обърна малко посоката на разговора. Отвъд смешките, отвъд ентертеймънта съществува цял един сегмент, който телевизиите – частни и обществени – игнорират напълно. Това е ъндърграундът. Той напълно липсва, а в действителност се случва наоколо постоянно. В мазетата се създава истинска контракултура и рапърът Жлъч, който ти покани в предаването си, е част от тази контракултура. Познавам те и знам, че имаш отношение към ъндърграунда. Не би ли искал да показваш повече контракултура в предаването си? И телевизията няма ли нужда от нови звезди, които да бъдат създадени и от самата нея? Именно като тя обърне повече внимание на това, което се случва в мазета и репетиционни?

Н: Телевизията и медиите осъзнават напълно нуждата да бъдат създадени нови звезди. За това съществуват риалити форматите. За това съществуват и конкурсите, защото телевизията има нужда от нови хора, защото зрителят пък има нужда от нови лица. А когато говорим за ъндърграунда и за мазетата, и аз съм свирил едно време, и аз много искам, не само заради целта, да показвам нови лица да отворя вратата на шоуто за хора, които имат какво да кажат. Жлъч беше такъв пример – той досега не е бил в праймтайм в такова предаване. Аз много си мечтая в това предаване да дойдат в обозримо бъдеще и Destructive Creation. Виж обаче... Има го и това, че голяма част от зрителите, ако им сложиш само Жлъч и Destructive Creation… Абе в случая непознатото носи страх. Както бе казал Йода – „Страхът води до омраза“. За това на зрителите трябва да им дадеш и нещо познато, както Нели Рангелова например, която е обичана естрадна певица, беше в такава странна компания с любимците на другото поколение. Процесът с идването на новите звезди няма да е бърз... доколкото в България можем да говорим за звезди.

В: С някои хора от твоя екип съм работил и аз и ги поздравявам. Но и те ще ти кажат, че когато сме бачкали заедно, често сме чували, че най–гледаните неща са „чалга и врачки“. Доколкото те познавам, не съм сигурен как ще се чувстваш в компанията на чалга звезди. Хайде, с врачките поне е по–забавно...

Та какво правим, за да излезем от това? Има ли телевизията възпитателна функция според теб или Годар е прав, наричайки я „дъвка за очите“?

Н: Аз имах една много приятна среща преди старта на предаването с доц. Гого Лозанов. Записахме един клип, който стана много свеж, но междувременно си говорихме за телевизия. Не знам дали телевизията има възпитателни функции, но със сигурност има отговорност. Има отговорност да внимава какво прави, защото децата гледат, после копират. Ще запаметят нещо, което ги е изкефило, завинаги и после то ще им стане модел за поведение. Трябва да се внимава, но в случая моето предаване е шоу и не трябва нито аз, нито който и да било, който гледа, да се взема насериозно. Това не е политика, не е нещо, което ще промени света, защото на следващия ден ще има още едно шоу.

А как да се предпазим от чалгата ли? Първо, има много хора, които слушат чалгата и и се кефят.

В: А не трябва.

Н: Ами може би не трябва...

В: Аз казвам, че не трябва, не е необходимо да се съгласяваш.

Н: Разсъждавал съм много пъти по темата за чалгата и познавам много хора, които слушат чалга. За тях тази музика не е нещо, което ги е променило, за тях тази музика е като чашата с кафе – нещо съвсем нормално. И не се определят по нея. Чалга поведението е по–лошо отколкото музиката...

Не мога да се предпазя от това, няма кой да ме предпази, аз самият не мога да се предпазя. Въпросът е гостът като дойде, дори да е чалга, да покаже нещо, което е различно от чалгата. Тази седмица ще дойде Азис и аз съм сигурен, че това ще бъде най-бруталното предаване.

Впрочем, трябва да разберем защо хората слушат чалга, за да не им се сърдим, че слушат чалга. И да се опитаме да им помогнем. Защо търкат талончета? Защото те не са го направили „Копеле, **ал съм ги всичките, ще търкам талончета“. Не! Трябва да се опитаме да разберем търкащия талончета.

В: Тук си много прав. Това е рецепта за политика. А сега един личен въпрос. От кое най-много те е страх? Страх ли те е например, че бързата слава може да те превърне... а бе, да го кажем неполиткоректно – в ла**о?

Н: Тази опасност винаги стои. Гаранция не съществува. Със сигурност ще се променя по някакъв начин. Надявам се, но не съм сигурен какво ще се случи с мен, защото това, което в момента преживявам, никога не ми се е случвало. И такова предаване никога не се е случвало, не знаем как ще реагира аудиторията в бъдеще. Притеснявам се най-вече за близките си и съм им казал да не четат това, което се пише за мен в интернет, защото това са глупости. За себе си не се притеснявам, защото знам как се пише в медиите. Троловете не ме притесняват, защото аз съм тролил в интернет преди те да могат да си пуснат компютъра.

В: За мен беше огромна изненада фактът, че всъщност ти бе посрещнат много радушно в социалните мрежи. Аз видях пренебрежимо малко хейт по твой адрес. В интерес на истината, очаквах сравнението с телевизионен мастодонт като Слави да не е в твоя полза. Не мога да не поздравя обаче BTV в случая, че заложиха всичко на едно ново и непознато лице. Тази постъпка и последващите реакции за мен доказват, че нуждата от човек като теб е била наистина голяма.

Н: Всеки ден се чудя на риска, който BTV поеха. Да заложат на 25-годишен водещ такова доверие...

В: Заслужават само адмирации. На финала не знам какво да ти кажа... След 10 години може би няма да има Политическа партия „Няма такава Гърция“, но... пази се от това да не започнеш прекалено често да говориш от името на „суверена“.

Н: Суверенът за мен е зрителят. Нищо повече не искам от хората, освен да ме гледат. Призовавам целия български народ...

В: А така, почна със суверена!!!

Н: Призовавам всички да гледат BTV от 22,30 до 23,30. A след 23,30 да правят каквото пожелаят помежду си – да се целуват, да се напиват, да се мразят, да се обичат, да се ритат, да се прегръщат. Това е моята политическа платформа: гледайте „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Юлия

Рейтинг : 1025

07.02 2020 в 10:06 4
+ 0
- 0
Заглавието е толкова подвеждащо и каращо хората да мислят, че младежа вече се е възгордял.
petio01

Рейтинг : 1500

05.02 2020 в 18:14 3
+ 0
- 0
По-добър е от професор Вучков, но е далеч от Слави Трифонов. Чувам, че след първото предаване гледаемостта е паднала. А вървят възторжени отзиви и интервюта. Успешният модел у нас е този на Ку-ку - политическа сатира, пиперлив хумор, добри актьори и певци. При Цитиридис първото и второто почти липсват, а третото - кога го има, кога - не.
DepecheMode

Рейтинг : 1000

05.02 2020 в 16:39 2
+ 0
- 1
Голям сладур е. И като че ли му се получава.
tomysbg

Рейтинг : 1403

05.02 2020 в 10:52 1
+ 12
- 0
гледали сме различни телевизии...май