От назначението на Вежди Рашидов на поста министър до днес скандалите около това как той се отнася и управлява културата в България не стихват. През няколко месеца обаче един и същи проблем възниква с нова сила, след което затихва до следващия път, в който отново ще гръмне - театралната реформа, която Рашидов въведе и която е една от гордостите на управлението му.

Този път причина за общественото и творческо недоволство срещу скулптора дойде не заради ниските заплати или тежките условия на работа - а заради предложението на министъра театрите в страната, които не изкарват достатъчно пари, да бъдат закрити и превърнати в открити сцени, на които различни трупи и артисти да се конкурират на проектен принцип.

По думите му държавата ни издържала твърде много театри и опери, имайки предвид размера на населението ни. Към мнението му се присъедини и председателят на Съюза на артистите в България (САБ) Христо Мутафчиев, който обаче след надигналото се брожение срещу него от страна на гилдията, се извини и заяви, че думите му са извадени от контекста.

OFFNews се свърза с музиканта и композитор Румен Бояджиев-син, част от състава на Музикалния театър, за да разбере какъв или кой според него е проблемът на театрите, как трябва да се реформира реформата на Рашидов, каква вина носят самите артисти за състоянието на културата и обществото в България, защо актьорите се представят като боклука на нацията, нуждата от оставка на цялото Министерство на културата и замяната му с млади хора, лъжите и престъпленията на управляващите и геноцида над българските изкуство и народ.

Какъв е проблемът на театрите?

Искам да започна с една мисъл на Шекспир, която обяснява всичко: "Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост". Проблемът на театрите е, че попаднаха в ръцете на неподходящи хора, които са дълбоко некомпетентни, които нямат представа реалната специфика на тези институти каква е, защо те трябва да съществуват, по какъв начин трябва да извършват своята дейност. Говоря не само като структура, но и за външната им дейност - какво трябва да правят за обществото. Управлението на тези театри и управлението на МК се извършва от дълбоко некомпетентни хора.

Те са доказали некомпетенцията си повече от 6 години. Имало е стадии през комунизма, след това през 20-те години преход, в които едни театри са били добре, а други зле, въпрос на ръководство, но как така се получава, че от 2010 г. досега абсолютно всички културни институти започнаха да се сриват? Има много малка част, които се крепят, защото са попаднали на изключително добър директор или мениджър, но това също е временно, защото и те са застрашени. Не е липса на пари, в държавата има пари, има пари и за култура.

Бюджетът на МК, отделен за театрите, е около 60 милиона лв. годишно. Често се среща мнението, че се пръскат стотици милиони за всякакви ненужни или оскъпени проекти, ремонти, магистрали др. Все има откъде да се вземат още няколко милиона на година, които да закърпят културния бюджет. Та парите за МВР за 2016 г. са над 1 милиард и 100 милиона лв., от които 999 млн. са само за заплати на персонала, а Бъчварова заяви, че са нужни поне още 300 милиона лв., за да функционира както трябва полицията. Полиция, която е с твърде раздут щат, спрямо населението на страната, и твърде ниска резултатност, а от МК твърдят, че сме имали прекалено много театри за "една малка България"...

Точно така. Дори малкото пари, които биха могли да дават за култура, за да могат да изградят общество, което да управляват, не се харчат както трябва и голяма част от тях не стигат до нас. В края на краищата политиците ни не стават за нищо, защото не разбират, че за да си политик и да бъдеш управленец, трябва да имаш какво да управляваш. Без култура, без образование, без здравеопазване, икономика - нямаш какво да управляваш. Получава се хаотична маса от отчаяни хора, готови на всичко, за да оцелеят.

Парите, които се отпускат за култура, не се разпределят правилно, защото няма експерти, които да преценят какво е нужно, за да съществува един симфоничен оркестър, един музикално-сценичен институт и т.н. Съществува дълбоко неразбиране на спецификата, която определя различните изкуства - драма, оперета, опера, балет и т.н. Не е възможно под общ знаменател да се изчислява субсидията за всеки от тези жанрове.

Има дълбоко незачитане на спецификата на столичните трупи и тези в малките и големите населени места. Не може да се субсидират еднакво предвид различните социални, демографски, етнически и финансови характеристики на всяка от тях. 

В София дори да имаш шанс да оцелееш, в малките градове нямаш. А там хората също са жадни за култура, дори представителите на етническите групи имат желание да посещават постановки. Виждал съм например хора с турски произход, които идват на театър и искат да са част от България и българската култура, те си пазят собствените традиции, но уважават и нашите - нещо, което сега се отнема и на тях, и на българите.

Христо Мутафчиев каза в интервю наскоро, че МК трябва да направи политиката си по-гъвкава към сцените в различните райони на България, тъй като всеки район има различен проблем - във Враца няма хора, другаде е смесено населението, на трето място няма пари. Това ли имате и Вие предвид?

Да, но какво предлага Мутафчиев като решение? Според мен трябва да се изготви индивидуален план за субсидиране на сценичните изкуства и МК да учреди Фонд за подпомагане на малките институти в слабо развитите и населени райони на страната.

А Мутафчиев предлага да затворим театрите, защото няма хора? Аз видях, че той се извини за думите си, но ще подчертая нещо - не вярвам на нито една дума на Христо Мутафчиев, на Съюза на артистите в България, на МК, на Вежди Рашидов, Боил Банов, на никого. Зад всичко, което те правят в момента, стои майсторско прикриване на разрушителната вълна, която ще дойде или лятото, или догодина есента. Това е мимикрия, на която не трябва да се вярва. Единственият изход е тоталната оставка на МК и на председателя на САБ.

Когато тези хора си подадат оставките и ги няма вече, е редно на тяхно място да дойдат млади хора с правилно разбиране на нещата, които биха могли да седнат и да измислят системата, по която да субсидират театрите в различните региони. А не на проектно начало да се кандидатства, да се чака финансиране и Христо Мутафчиев, Вежди Рашидов и всякакви такива хора монополно да определят какво ще става. Това е същото, което дъщерята на Методи Андонов каза: "Както унищожихте българското кино, така ще унищожите българския театър". Защото родното кино е унищожено заради проектното начало, да не говорим, че Законът за киното се нарушава поголовно.

Важно е да се направи паралел между Закона за киното и това, което се случва с театрите. И тук се връщаме на въпроса за 60-те милиона - те изобщо не стигат, но дори тези малко пари, в чиито рамки се опитваме да се вместим, и тях не ни ги дават.

Системата СЕБРА, през която театрите отчитат приходите си на министерството и после то им ги връща, е по-скоро пречка, отколкото помощ. "Връщането" на средствата от продадени билети в МК трябва да се спре. Приходите трябва да влизат в месечния бюджет на театрите, което ще им позволи да не спират да поставят нови спектакли, ако МК закъснее със субсидията, което се случва често, дори със заплатите. Одобрението на разходите трябва да е право на директорите и финансистите, а не за всяко пиронче или всяка крушка да се иска разрешение на МК.

Системата не помага ли за отчетност на театрите, тъй като се срещат обвинения, че се завишава бройката на продадените билети, за да се вземат повече субсидии, лъже се за посещаемост и т.н.?

Мисля, че има много други начини, по които може да се провери дали театрите крият посещаемост. Аз считам, че голяма част от директорите носят огромна отговорност за случващото се, защото при настоящата реформа директорът е абсолютен феодал. В него е ножът, в него е и хлябът. Това не може да бъде така, освен ако не се избират директори на съвсем друг принцип, не да ги спуска МК. Преди трупите избираха сами човека, който да движи нещата, а МК само отчиташе резултатите. Нещата са много по-прости, отколкото изглеждат, но се усложняват по изкуствен път.

Според Рашидов в Италия и по чужбина няма театри на държавна издръжка.

Това, което той говори за държавните театри, не е вярно. В Италия държавата спонсорира и подпомага държавните театри и опери. Този човек просто не казва истината. Освен това, ако ще си говорим за финанси - никой освен самото МК не знае къде отиват печалбите на театрите, които изработват 2/3 от приходите на министерството. Не ни връщат голяма част от парите.
Нека Рашидов да публикува отчет на средствата на всички театри от 2010 до 2015 г., защото това са парите, които сме изработили.

От друга страна, там, където няма публика, каква е причината? Къде са анализите на МК - отговорът е реформата. Тези "дългове" на сцените се генерират от постоянно променяните от министерството методики и правила и то със задна дата, което доведе до изкуствено създадени задължения. Само през 2015 г. 3 пъти се измениха правилата и то винаги в ущърб на театрите. Това бе провал на финансирането, освен това завинаги ли бюджетът за култура ще е 0,5% от БВП?

Всичко се прави с цел да се крадат пари от културата. В МК има среден ешалон от хора, които не са министри, зам.-министри и т.н. публични фигури. Те са т.нар. "сиви кардинали", експерти по това и онова, някои от тях са по 30 години там, от времето на социализма. Номенклатурата е зверска и непоклатима. Положението там е такова, че точно този среден ешалон счетоводители, експерти и т.н. служители имат способността да свалят и да качват министри и зам.-министри, да им влияят и да определят техните решения. Както беше случаят с Красимира Филипова, която е сигурно от 40 г. в това министерство, която нанесе такива тежки вреди на българските театри, че според мен няма да можем да се оправим с години. Освен хората отгоре, на които искаме оставките, отдолу също има хора, които трябва да бъдат сменени. Екипът на министерството трябва да бъде сменен с млади хора, които са завършили в чужбина и имат познания как се движат нещата.

Преди малко споменахте некомпетентността на Рашидов и подчинените му, дайте пример, който нагледно я демонстрира.

Всеки директор на културен институт трябва да определя сам числеността на трупата или състава според нуждите на репертоара. От министерството обаче му спускат заповед, която изисква съкращения на хора, която се изразява в "оптимизация" в проценти. В музикалните и хореографските партитури, в режисьорските книги, в драматургичните текстове няма проценти. Има необходим състав за овладяване на пространството и ролите.

Нека да дам нагледен пример: В един оркестър има определен брой инструменти по партитура. От създаването на симфоничния оркестър досега с развитието на класическата музика, се е стигнало до определен състав от музикални инструменти. От автора на произведението зависи дали ще допълва или ще съкращава този брой инструменти. В момента оркестрите нямат достатъчно кадри и по партитура липсват инструменти. Това е най-голямата аматьорщина. Все едно да строиш сграда без необходимата бройка тухли. По този начин скоро един актьор ще играе 5 роли едновременно, защото МК е решило, че не може да плаща за повече актьори или музиканти.

Да се правят компромиси с партитурите на авторите, с числения състав на актьорите, хоровете, техническия персонал, сценографи, художници, с това какви произведения да се поставят, да се правят далавери между главните диригенти на институтите и разни композитори, да се правят абсолютно непрозрачни неща. Как да вървим нормално?

Ще дам още един пример - какво правят българските културни центрове в цяла Европа, в САЩ и т.н.? Те са като "спящи клетки" на издръжката на държавата. В двамата мандата на Рашидов няма нито един случай от МК да е организиран "износ" на представително за страната ни "живо" българско изкуство. Концерти, спектакли, балетни постановки, изяви на фолклорни певци, инструменталисти, танцови състави, именити музиканти... Няма такава дейност за легитимиране на културата на страната. Всички гастроли на родни артисти са резултат от собствени усилия и контакти със света. С изключение на камерен ансамбъл "Йоан Кукузел Ангелогласният", отношението към който направи министъра за резил...

Каква е вината на самите културни дейци за случващото се в театрите, на артистите, директорите? Много хора ще си кажат: "Да бе да, на тия все някой им е виновен, а те чисти като сълза". С какво сте виновни?

Първата и основна вина е, че не се обединихме и не работихме заедно, че не направихме силни синдикати и творчески съюзи, че оставихме личните ни егоцентрични характеропатийни елементи да ни разделят. В артистите и хората на изкуството като цяло е особено явна индивидуалността. Всеки се спасява по единично. Ние не можахме да бъдем заедно, да дадем повече продукция, която да спаси 2 или 3 поколения български деца от удара на масмедиите, простотията и най-лошото от чуждопоклонничеството.

По времето на социализма до нас достигаше малко от най-хубавото, което западната култура даваше. Когато паднаха границите, при нас дойде най-лошото, което в момента е в пика си. Сред младите се шири смъртоносна чалга и простотия, в чийто текстове има цинизми, демонстрира се възможно най-ниско състояние на духа и материализма. Каква личност ще стане от човек, който слуша подобни неща, как ще се изгради като нормална единица в обществото, каква професия ще има, как ще управлява хората? Това е основната ни грешка, не се обединихме, не сме заедно, страхливи сме, плашим се от директори, шефове, министри. Страхът е най-голямата ни грешка и произлизащото от него мълчание. Много трудно ще изкупим тази вина.

А по-конкретни примери можете ли да дадете? Имаше обвинение към директора на оперетата, където работите, че си е взел болничен, за да изпълнява собствени гастроли в чужбина?

Специално случаят с Музикалния театър не мога да го коментирам, факт е обаче, че ние вярвахме и разчитахме на този човек, а той не обоснова нашата вяра. Друг е въпросът дали наистина е виновен по обвиненията, или не. Когато носиш отговорност за хора, трябва да мислиш първо за тях, а после за себе си.

Но има и на други места провинили се директори, затова трябва да се спре кадруването в театрите. В комисиите за конкурс за избор на директор трябва да присъстват с право на глас представители на съответния театър, за който се избира директор.

Много съм против да идва нов директор, да уволнява всички, да гледа цифри кой колко е играл и да прави реформа с брадва. Самият Николо Макиавели е казал в своята книга "Владетелят", че "Най-голямата грешка на владетелите е да се опитат да заменят едни правила с други". Правилата се заменят бавно и внимателно. Директорите е най-добре да бъдат избирани от самите трупи, според мен това ще подобри нещата, най-малкото на вътрешноведомствено ниво. Този човек ще се избира от трупите, но ще бъде подчинен на МК, ще отчита всяка стотинка, за да не стават вътрешни игри и далавери. Но този човек трябва да познава института, трябва да се прецени дали се справя с дадените му задачи и да се задържи или смени, но не трябва МК да го спуска отгоре.

Боил Банов, зам.-министърът на културата, беше директор на хасковския театър, той би трябвало да е запознат с проблемите на сцените, защо тогава не оказва помощ, съдействие за решаването на ситуацията?

Това е много труден въпрос - може да му е наредено да не оказва съдействие, може самият той да не иска да оказва съдействие. За мен е факт, че на този етап Боил Банов приема това, което се случва, за нормално, смята, че така трябва да бъде, което означава, че той е неградивен и ненужен. След като е бил директор и може да допусне подобно нещо, правете си сметка какъв директор е бил. За мен това, което се прави в момента с театрите, е с лошо намерение.

Но не мога да кажа, че Банов е единствен виновник, той е само един от хората там, допускам, че той е най-добронамереният от всички, но като цяло това е екип от лоши хора, които трябва да си отидат. Вежди Рашидов е основният инициатор на идеята, въпреки че зад него може да стоят и други "мозъци".

Да ми разправят, че премиерът и финансовият министър ги притискат за всичко, че двамата са виновни за всичко, не е така. Просто това са едни лоши хора, колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре, защото ще стигнем края много скоро в противен случай.

Докато си говорим, стигнах до извода, че няма нужда от Министерство на културата и министър на културата, защото от тях нищо не зависи и функциите им могат да преминат към Министерството на финансите. Поне така изглежда.

Така изглежда, да. По този въпрос се говори много. Искам да отбележа, че държавата грубо нарушава член 23 от Конституцията (Чл. 23: Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство). Само Великото народно събрание може да премахне тази точка, ако моралът им позволява да го направят. Държавата се задължава да подкрепя изкуствата, културата и културните ценности. Много хора го забравят това и тръгват да философстват

Откритите сцени са опасен ход за унищожаване на живи хора - хората остават на улицата, няма годишен репертоарен план, няма годишен афиш с постановки. Ще има гостуващи артисти с неясна цел или по-точно с ярко изявена комерсиална цел. Сградите на театрите ще се опразнят, като на работа в тях ще остане технически персонал от 2-3 души. МК да не е промоутърска агенция или фирма за недвижими имоти, че да избира кой ще играе там и да му отдава помещението под наем?

Проектният принцип е недоносче, той ще премахне репертоарната политика, което ще премахне националната културна политика, стратегия и програма за продуциране на български музика, театър, танц, детски постановки, образователни цикли и т.н., и съвсем ще отнеме хляба на младите автори и изпълнители. Нека МК да оправдае съществуването си с развитие на национална стратегия за опазване и развитие на изкуството. Иначе е излишно. Всяка продуцентска къща или агенция може да сключва договори и да възлага създаването на произведения според собствените си интереси и разбирания.

Какъв е контактът между МК и артистите, защо не им кажете тези неща?

Никакъв, те са крайно недиалогични, държат се иронично, грозно, обиждат, позволяват си да пускат техни "лаещи кучета" като Калин Сърменов, Мутафчиев и др. Те започват да убеждават масата, която не е запозната подробно с проблема, че актьорите са плява, която пие, пуши и не прави нищо друго, живее в измисления свят на Алиса в Страната на чудесата и - най-грозното, което се приказва, че се люлеят на държавната хранилка. Каква държава, каква хранилка?

Те са люлеят на между 12 и 15-часовия си труд на ден, повечето актьори и музиканти нямат нормални семейства, имат проблем с децата си, защото не могат да им обърнат достатъчно внимание, те нямат друг живот освен работата си и въпреки това продължават да са ѝ посветени, защото това е тяхната мисия. МК е като господар, който бие с камшика, порицава и се държи с нас като със стадо животни.

Но театрите имат публика и хората виждат, че актьорите не са лентяи и пияници и започват да се чудят какво става тука. Аз съм абсолютно убеден, че МК поддържа хора, които са т.нар. тролове. Наблюдавам как, когато под тема за МК се съберат хора, които критикуват министерството, тези тролове се включват с опорни точки, които са толкова глупави, че и малко дете може да ги различи.

В началото на реформата, когато беше големият бум на социалните мрежи, хората не го разбираха това. Помня как Борис Панкин, когато не го приехме за директор на Музикалния театър, си позволи възрастова дискриминация към зрителите ни. Той публикува в много медии и във Фейсбук снимка на бедно облечени баба и дядо пред афиш на Музикалния театър, и бабата си гледаше портмонето, за да си купи билетче. Отдолу Панкин беше написал: "А ето я и публиката на музикалния театър".

Сетих се за случая, когато Волен Сидеров нахлу в НАТФИЗ и тръгна да обвинява студентите, че са наркомани и пияници. Тогава се появи мнението, че държавата се опитва, както в първите години на комунизма и не само, да насъска обществото срещу културния му елит и интелигенция, тъй като актьорите са част от този елит. Забелязва се сред обществото отрицателна нагласа към някого, когато той бъде обявен за интелигент, за по-специален или част от някакъв културен елит, който колкото и малък да е, съществува. Тогава МК по никакъв начин не защити студентите и не нападна Сидеров. 

Напълно прав сте, това е една от версиите на нещата, но ми се иска да вярвам, че това не е така, но ако е... значи държавата и ние сме огромни врагове и се надявам това да не е така. Страхувам се обаче, че очевидно има нещо такова.

Не бива да забравяме друг пример на гавра с културните дейци - поставянето на Слави Бинев начело на Комисията по култура и медии към НС.

Това беше изключителна подигравка с хората, човек, който ходи с 20 мутри охрана и се е занимавал с неща, за които дори не искам да си помислям, да има нещо общо с културата - това беше нещо като: "Сега ще видите вие, че можем да си правим каквото поискаме, и вие не значите нищо за тази страна".

Когато говорим за политици, винаги идва наум думата компрометиран. Аз не знам да има по-компрометиран човек от Вежди Рашидов, може би защото е по-близък до моята сфера на работа, но не знам да има такъв, във всяко едно отношение. Въпреки това правителството и държавата го търпи. А ние не се обединяваме, за да го махнем сами.

Споменахме за разделението на обществото, но опитва ли се МК да раздели гилдията вътрешно? С идеята за превръщането на някои театри в открити сцени с гостуващи постановки, се чу мнението, че това е опит за даване на повече работа на т.нар. "мечки", популярни актьори с популярни спектакли, които да изядат хляба на колегите си. Има ли наистина разделение на актьорите на мечки и немечки, и т.н.?

Искрено се надявам, че те самите не биха го допуснали, защото популярните актьори са част от нас. Аз се радвам на успехите им и една голяма част от тях са хора, които работят много и просто са имали шанса, но и таланта. Дотук, с изключение на едно страшно цинично изказване на Камен Донев, останалите показват много земно отношение, показват, че всички сме едно. Просто едни са по-успешни от други, не значи задължително, че са по-добри. Мога да гарантирам обаче, че всички работят еднакво много. Друг е въпросът индивидуално всеки какъв шанс е имал. Аз лично не съм видял нищо друго освен съпричастност от "мечките", като на много от тях не им е приятно да ги наричат така. Те не забравят откъде са тръгнали и че е важно да са част от средата, която ги е създала и издигнала. Това им прави чест и ги уважавам. Затова като цяло бих казал, че в гилдията няма подобно разделение.

Като си говорим за пари, изглежда, че в последно време в общественото пространство се акцентира само и единствено върху това колко пари произвеждат театрите, колко харчат - все едно са фабрики. Никой обаче не обсъжда какво нематериално дават културните институти на децата и на възрастните - любов към културата, изкуството, възпитаване в това да станат по-добри хора, бягство от ежедневието, отдушник за напрежението. Всички тези неща не се отчитат пряко в пари, но позитивите от тях са неизмерими. Това е "продуктът", който произвежда театърът - одухотворяване, образоване, не пари.

Точно така. Сам можете да си отговорите за какви недобросъвестни става дума. Те искат да превърнат населението в скотове без абсолютно никаква духовна нужда, които само да пият, ядат и да работят постоянно, но въпреки това винаги да си остават бедни. И засега българският народ го позволява.

Каква е средната заплата в театрите?

Ние работим средно за между 450 и 700 лв. на месец. Има хора с по-високи заплати, но горе-долу това са парите. Ако смятате, че един артист, който работи по 12 часа на ден минимум, защото има по 2 репетиции на ден и представление, и почти не може да работи на друго място - е нормално да получава толкова пари...

Как стои положението със закона за меценатството, оттам не могат ли да се получават пари?

Той е абсурден. Аз ти давам на теб 50 000 лв., за да напишеш албум, опера, оперета или др., но преди това тези пари трябва да минат през МК, което да реши колко парите, които аз ти давам като меценат, да ти отпусне, да прецени колко ще ти трябват. Ама какво е това нещо? Този закон е направен с цел да не действа и то главно от магнатите, които нямат никакъв интерес парите да отиват към живото изкуство, при положение че могат да присмукват парите към телевизиите и рекламния бизнес.

Освен това меценатите не получават никакви дивиденти от това, че подкрепят дадени изкуство или автор, нито данъчно облекчение, нито нищо. Аз в момента не мога да си намеря спонсор, който да ми помогне с 300-400 български лева, за да си изплатя отпечатването на нотна партитура. Не мога да намеря спонсор, който да ми даде 700 лв., за да издам легално свой концерт за инструмент и оркестър или за инструмент и пиано, и да се опитам да го продам по малкото останали музикални книжарници у нас или в чужбина. Разбира се, този меценат ще си получи процент от продажбите, ще получи рекламата, която ще му осигуря, благодарността. Но от държавата няма никакви облекчения и аз не мога да намеря спонсори, а само погледни навън какви коли се карат. Това е реално, не съм дребнав - 100 лв. няма кой да ти помогне, за да направиш нещо, свързано с творчество, култура, музика.

Още от края на 19 век и до днес в чужбина, когато един музикант от някое музикално училище или някоя школа, прояви големи качества, той кандидатства за меценат. Има едни богати хора, които казват: "Искам да видя списък с хора, искам да присъствам на тяхно изпълнение". И тези хора присъстват на концерти на деца, на композитори и т.н., и казват: "На този човек ми харесва музиката му, искам чрез мен той да стане голям. Това е позитив за моята фамилия" - защото повечето подобни хора са с аристократично потекло. Изпълнител, който си намери меценат, започва да се явява на скъпи, големи конкурси, започва да ходи къде ли не, да прави по-качествени творби. И с течение на времето и добиването на известност, меценатът започва да си възвръща пари, да получава реклама и слава.

Като говорим за закони - в момента се кове нов Закон за музикално-сценичните изкуства - отново всичко се прави скрито, няма обсъждане с хората, които реално се занимават с това нещо. Просто нещо си правят и то е геноцид. Едно добро решение не съм видял от това министерство.

Какво може да направите вие, артистите, за да се подобри положението?

Първото, което трябва да направим, е да продължим да работим, да даваме красота на хората, да търсим път към тях. Не искам да звуча като Далай Лама, но това е нашата работа. Аз трябва да напиша такова произведение, което ако случайно попаднеш в нашата зала, да чуеш и да си кажеш: "Аз слушам хип-хоп - примерно - и той е страхотна музика, но в тази музика аз също видях част от себе си". Това не значи да станеш фен на класиката, но сме длъжни да намерим път към хората.

Второто, което трябва да направим, е общонационален протест на всички театри и културни институти с цел незабавната оставка на МК, на цялото министерство, не само министъра. После трябва да се организира кръгла маса между гилдиите и да решим от какъв точно министър имаме нужда. Бъдещият министър трябва да е диалогичен към нас, ние сме наясно в какво положение е държавата и затова трябва да работим заедно с нея, за да подобрим положението и работата си.

За мен разликата между хирурга и музиканта е никаква - както единият няма право на нито едно грешно движение, защото ако среже някоя артерия, пациентът ще умре на масата, така и музикантите и хората на изкуството нямаме право на грешки, защото всяко едно наше произведение е един пациент, на който да дадем живот.

Много хора биха казали: "Дай тука да правим протест, война!" Да, трябва да има протест, но не бива и да спираме да работим, защото това ни прави силни и не искам да правим компромиси с качеството.

Още по темата

29/02/2016

Култура

Мутафчиев: Никой не иска да затваря театри, колеги, извинявам се

22/02/2016

Култура

Благоевградският театър: Рашидов от години цели да заличи българската култура

22/02/2016

Култура

Актьори от Народния театър искат оставката на Христо Мутафчиев

11/02/2016

Култура

Рашидов: Ако един театър не се гледа, няма нужда от него