Д-р Стойчо Кацаров е председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Той е зам.-министър на здравеопазването в периода 1999 - 2001 г. в правителството на Иван Костов. Д-р Кацаров е и бивш депутат - в 38-ото и 39-ото Народно събрание. Потърсихме го с въпрос каква точно е здравната реформа, която министърът на здравеопазването Петър Москов се чувства длъжен да довърши, оставайки в кабинета. 

Здравният министър Петър Москов обяви, че е решил да остане в правителството, за да се бори за здравната реформа. Как ще коментирате?

С кого да се бори, се питам аз. Ако се бориш, трябва да има с кого, иначе трябва сам със себе си. С кого да се бори – с опозицията, с управляващите или с лекарите и пациентите.

Москов каза още, че заедно с Борисов ще продължи здравната реформа. Доколко Москов се ползва с подкрепата на премиера според вас и дали има връзка с решението му да остане в правителството?

Това е очевидно, двамата са приятели. Най-добре е той да коментира решението си, има някакви мотиви. Очаквам партия ГЕРБ също да излезе в опозиция, а премиерът да остане в управлението.

Преди дни министърът подписа окончателния вариант на основния и допълнителния проект(пакет). Ще доведе ли разделянето на медицинските услуги на два пакета до съществени промени в здравеопазването и какъв ще е ефектът за пациентите?

За съжаление, много несъществено, защото става въпрос за разделяне със съотношение 290 на 2 – 290 в основния и 2 в допълнителния. Това е несъществено. Практически е безсмислено, защото Здравната каса ще заплаща и основния, и допълнителния пакет. Какъв е смисълът да се разделят? Аз, честно казано, не виждам. Според министъра едните ще се лекуват сега, другите – след два месеца. Добре, де, защо ще се лекуват след два месеца, като Здравната каса така или иначе ще го плати, а болницата има възможност да го направи в момента. Т.е. те ще се лекуват след два месеца, не защото обективно не е възможно сега, а защото така сме записали в наредбата. Затова казвам, че не виждам смисъл в това разделяне. Трябваше една значителна част от дейностите да се извадят в извънболничната помощ, но за съжаление, това не беше направено. Тук Москов можеше да действа много по-смело. Това е в интерес на модерната медицина, в интерес на пациентите и на лекарите. За съжаление, това не беше направено и голяма част от дейностите остават да се извършват в болниците, както досега.

Друга промяна, която се обсъжда в рамките на здравната реформа, е създаването на национална здравна карта. Какво смятате за идеята и ще доведе ли тя до ползи за пациентите?

Изготвянето на такава национална здравна карта е изцяло отрицателно. Това е социално инженерство рецидив на плановата икономика от времето на Живков. Администрацията определя кой какъв бизнес къде да прави и каква дейност да развива и каква да не развива. Това е изцяло погрешен подход. Ако здравната карта се приложи изцяло в този вариант, в който се предвижда – да се съкращават в големите градове до една трета, че и повече, легла, болници, специалисти в извънболничната помощ, това ще нанесе много тежък удар, не само върху лекарите, които практически остават без работа, тъй като няма да им бъде позволено да сключат договор с НЗОК, но най-вече върху пациентите. Това пряко ограничава достъпа им до здравна помощ. Намаляването на броя на доставчиците, ограничава конкуренцията, а резултат на това е понижение на качеството на медицинските услуги, което в нашия случай се измерва със смърт или инвалидизация.

Здравна карта има и друга последица. Изготвят се областни здравни карти, където на базата на населението на съответната област, ще се реши колко болници и болнични легла трябва да има. След като се определя на базата на населението за всяка една област, от това следва, че едни хора които живеят в една област, а искат да се лекуват в друга, няма да могат да го правят, защото лекарите и леглата за тяхното лечение и парите на НЗОК чрез регионалните лимити, които се определят по закона, са в областта, в която той живее. В другата област, където той иска да се лекува, не са предвидени нито легла и лекари, нито пари за него. Т.е. крайният ефект ще бъде регионализация на здравеопазването и закрепостяване на пациентите към територията, в която живеят.

Обсъжда се и вариант за премахване на направленията чрез създаване на здравно досие за всеки пациент, което ще определя от какви прегледи ще има нужда той.

Това засега са пожелателни изказвания. Никъде в нормативната уредба такова нещо не е предвидено до днес. Предлагам да го коментираме, когато министърът и министерството изяснят малко какво точно имат предвид. Има начин да се премахнат лимитите, обсъждан е въпросът, министър Москов е наясно, но за момента няма такова решение.

Има нещо, което вече е изяснено в бюджета на НЗОК – финансовите лимити, които досега се налагаха, ще бъдат преобразувани в лимити на отделните дейности. Директорът на РЗОК получава правото неограничено да лимитира всяка една болница за отделните клинични пътеки както намери за добре. Това според мен ще бъде с крайно негативни последици за цялата болнична помощ. Как трябва да постъпи болницата, ако постъпи в нея пациент със спешно състояние или пациент, чиято диагноза го определя в основния пакет, при което според закона той трябва да бъде лекуван незабавно. Ако е достигнала този лимит на клиничната пътека, какво трябва да направи болницата? Законът мълчи в това отношение. Да не говорим каква широка врата за корупция се отваря. Вие поставяте ли се на мястото на директора на РЗОК, който може да каже всеки месец на дадена болница: „Това беше, няма да купувам от тебе тия 5 клинични пътеки“. Какво следва и как се мотивира решението за закупуване на клиничните пътеки – по стария познат начин.

От началото на 2016 г. се готви въвеждане на идентификатори в болниците и в аптеките, чиято задача ще е да се намалят злоупотребите. Ще постигнат ли те очаквания ефект според вас?

Не знам какво ще даде на здравната система. То се прави с една единствена цел – според тях така няма да има фалшиви пациенти, отчитани в здравната система. Това е напълно вярно – да, такъв начин на идентификация ще елиминира грубите фалшификации, но аз не вярвам това да е дори половин процент от случаите на медицинска помощ. Т.е. ефектът от въвеждането на тези идентификатори върху разходите на НЗОК ще бъде минимален, изцяло пренебрежим. В същото време, въвеждането на тази система изисква доста разходи и то не само от държавата, но в още по-голяма степен от лечебните заведения. Очевидно, опитът с въвеждането на четци за лични карти претърпя пълен провал, но аз и досега не съм видял анализ от страна на здравните власти, защото същите очаквания бяха възложени и на тях преди две години. Нищо такова не се случи и това е допълнителен аргумент за това, че и с пръстовите отпечатъци нещата няма да се променят, ако такива са очакванията.

Идентификацията на пациента е важна с оглед на изграждането на цялостна информационна система, основана на пациентския запис, на записа за медицинските дейности, медицинското му състояние, защото тази идентификация позволява незабавно свързване по електронен път на новите данни за него със съществуващия му пациентски запис. При липсата на такъв запис и национална информационна здравна система идентификаторът се превръща в една самоцел – независимо дали с пръстови отпечатъци или с нещо друго.

Казахте, че няма да има фалшиви пациенти. Това означава ли, че няма такива, или ще се намери начин да се заобиколи системата?

Няма да има ефект, защото няма фалшиви пациенти. Аз твърдя, че от 2 млн. хоспитализации, колкото отчитаха през последните години, може би няма повече от 100-200, които да са фалшиви, при които пациентът да не знае, че е бил хоспитализиран. Тези хора наистина са лежали в болницата. Проблемът на свръххоспитализациите не е във фиктивните отчети. Затова въвеждането на идентификаторите няма да има ефект, както нямаше ефект въвеждането на четци за лични карти. Причината за свръххоспитализациите е, че през 2010 г. се въведоха медицински стандарти, които административно повишиха разходите в болниците. Задължиха ги да имат всички видове отделения и по 5-6 лекари от всяка специалност, за да могат да сключат договори със здравната каса. Всичко това са разходи. Така административното увеличаване на разходите можеше да бъде посрещнато от лечебните заведения само по един начин – с увеличаване на броя пациенти, които се хоспитализират, тъй като цената на клиничните пътеки не е променяна от десет години. Единственият начин беше да вдигнат оборота и те хоспитализират и такива, които могат да се лекуват и в извънболничната помощ. От друга страна, Здравната каса силно е ограничила достъпа до различни изследвания и лекарства в извънболничната помощ, особено скъпите изследвания като ЯМР, скенер и др., и хората, които нямат възможност да си ги платят, предпочитат също да влязат в болница, защото там ги извършват по клинична пътека. Т.е. ние имаме налице мотивирани от самата държава, от погрешната политика, и пациенти, и лечебни заведения да се хоспитализират колкото се може повече пациенти. Този проблем не може да бъде решен с пръстови отпечатъци и лични карти, защото не е породен от тях. Решението е Здравната каса да заплаща повече дейности и лекарства в извънболничната помощ, да премахне или намали стимулите да се хоспитализират повече пациенти и да премахне тези безумни изисквания в медицински стандарти за 6 лекари, само един от които работи, а другите стоят там и получават заплати, защото иначе не може да се сключи договор с НЗОК.

Като част от постигнатото по време на управлението си министър Москов посочи и увеличаването на бюджета на НЗОК за следващата година със 129 млн. лева. Появиха се обаче и мнения, че тази сума може не е такава в зависимост от това какъв е недостигът в бюджета на Касата за тази година. Каква е истината според вас?

Не знам. Абсолютно същият като за тази година. Това е несъществено увеличение. Като покупателна способност дори, няма никакво значение дали е със 100 млн. отгоре, с 50 или с 80. Същественият въпрос е дали тези средства се харчат както трябва. И вторият, още по-важен въпрос е, че 50% от медицинската помощ в България се плаща от джоба на пациента в момента на получаването ѝ. Това е страшно висок процент. В сравнение с ЕС, с всички развити държави – доплащането е в рамките на 20-25%, максимум 30% в някои държави. При нас е 50%. ето на тези въпроси трябва да отговори държавата. Говорим, че 3,5 млрд. са разходите в здравеопазването, в това число на НЗОК. Това означава, че общите разходи са над 7 млрд., защото половината си го плащат хората. На фона на това дали публичните средства ще са с 80, 100 или 130 млн. повече е абсолютно несъществено.

Според ръководството на здравното министерство за намаляването на доплащането ще помогне именно разделянето на медицинските услуги в два пакета. Ще се случи ли това според вас?

Не виждам как ще се случи това, при положение, че говорим за недостиг от 3,5 млрд. Това е някакво произволно твърдение. Трябва да се има предвид и нещо друго, за което министерството не е помислило досега – че това регламентирано доплащане е крайно несправедливо. Има хора, в зависимост от заболяването им, които са принудени да доплащат до няколко хиляди лева – операции в неврохирургията, ортопедични операции и др. В същото време има други, които трябва да доплащат много малко – 50, 100, 200 или там, колкото се е случило, или пък нищо не доплащат, само потребителска такса. Това е крайно несправедливо – едни да доплащат хиляди левове, а други нищо. Държавата трябва да направи така, че доплащането да не зависи от вида на заболяването ти. Трябва да има някаква съразмерност и поносимост на това доплащане за всички.

Не мога да не ви попитам и за данък „вредни храни“ - какъв ще е ефектът от този данък и ще има ли влияние върху здравето на хората?

Това е повече финансов въпрос, свързан с данъците, отколкото със здравето на хората. Интересна е идеята, знам, че има и европейски опит в прилагането на такъв подход. Това, което ми направи впечатление от закона, са две неща – ако се приеме, поне тия две неща трябва да се променят.

Едното е в подбора на това кои храни се определят като вредни. Аз не мога да разбера защо например кофеинът е влязъл в групата с вредни вещества - кафето. Това е абсолютно безвредна храна, няма никакви медицински и каквито и да било данни, че по някакъв начин уврежда краткосрочно или дългосрочно здравето на човека. Напротив, има позитивен ефект. Давам го като пример. Ако се приеме този данък, трябва много внимателно да се прецизира кое в крайна сметка е вредни и кое не е, тъй като и медицинската наука е противоречива понякога, особено що се отнася до храните. Другото нещо, което също е много важно, е – казано е, че парите от данъка ще отиват за спортни площадки, но средствата не са обособени. Парите влязат ли в държавния бюджет, на тях няма лепенки откъде идват – отиват на едно място и се разпределят от едно място. Може да се окаже, че няма увеличение на парите за здравеопазване. За да се получи, тези пари трябва да стоят в отделна сметка, да се знае точно колко пари са влезли от този данък и колко ще се похарчат. Защото иначе ще стане като с излишъка на НЗОК.

Що се отнася до ефекта върху здравето на хората, той може да се очаква след 10, 15, 20 години, ако изобщо ще доведе до такъв ефект.

Още по темата

13/12/2015

Политика

Кънев: Москов не е министър на ДСБ, Бойко Борисов му е гръб

13/12/2015

Политика

Москов: ГЕРБ са предсказуеми, проблемите са в РБ