Радан Кънев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учредител на ДСБ, от 2013 г. е председател на партията до 2017 г. Народен представител и съпредседател на групата на Реформаторския блок в 43-ото Народно събрание от Варна. Избран е за член на Европейския парламент през 2019 с листата на Демократична България. Член на групата на Европейската Народна Партия (ЕНП) .

-Г-н Кънев, тема номер едно в Европейския съюз е Зелената сделка или Зеленият пакт, както може би е по-правилно да се нарича. Каква е вашата оценка на действията на българските власти по темата?

- На първо място бих казал, че не е самата Зелена сделка. Основната тема са самите климатични промени и проблемите, които произтичат от тях. Оттам - и темата за Зелената сделка и големият дебат какво трябва да представлява тя. Искам да подчертая, че към настоящия момент предложението на ЕК отговаря на един разумен центристки възглед, то предлага Зелената сделка като механизъм за икономически растеж, а не като набор от ограничителни условия и нови данъци. Така, както някои по-радикални представители на крайната левица си я представят. Що се отнася до българското правителство, две неща правят впечатление и са силно тревожни. Едното е неразбиране или криене от темата, не мога да кажа кое е. Другото е натрапващият се опит България да шунтира, да пропусне, да се сниши, нещо, което правим вече 15 години в сферата на климатичните политики. Това е много опасно, защото ние трябва да имаме предвид един ключов момент - ограничителните моменти на Зелената сделка са вече в сила. Те произтичат от действащия регламент. Това, което тези регламенти предлагат, са компенсаторните механизми, инвестиционните схеми. Пред мен е проекто-регламента за Фонда за справедлив преход. Може би най-важният за България документ. Той вече е факт. Влиза в парламента, започва неговото обсъждане.

- С вашите колеги от ЕНП, в която са и депутатите от управляващата партия в България, разговаряли ли сте? Каква е позицията на България?

- Ние разговаряме, но е очевидно, че имаме големи различия. Както между мен и колегите в ЕП, така и между управляващата партия и опозиционната коалиция Демократична България. Към момента управляващите се опитват да проспят, според мен умишлено, това, което се случва в ЕС. В това те много рязко се раздалечават от позицията на ЕНП. Зелената сделка е предложена от Европейската комисия, която е доминирана от ЕНП. Има категоричната подкрепа от ЕНП и в парламента. Аз съм един от най-активните депутати в тази сфера, като работата ми е не да спрем неизбежното, защото ние не можем да спрем нито климатичните промени, нито европейските политики, подкрепяни от огромно мнозинство от европейските граждани, а да адаптираме документите и конкретните законодателни актове по такъв начин, че те да са насочени към изследвания, научни пробиви, иновации. Към това Европа да излезе от тези политики икономически по-силна, да компенсира безспорното изоставане от технологиите, научните изследвания, научните пробиви, патентите свързани с модерната енергетика с модерната индустрия. Така че, между нас и ГЕРБ има съществена разлика. Аз бих казал - за съжаление, защото на мен ми се иска българското правителство да използва възможностите на механизмите на ЕС в полза на засегнатите региони. В България има два, може би три региона, които са тежко засегнати от климатичните политики. На първо място - Маришкият басейн, на второ място долината на Струма - другият сериозен въгледобивен регион в България и не бих пропуснал Североизточна България, в която са съсредоточени циментовата и стъкларската промишленост. Две промишлености, които тъй като са изключително енергоемки, отделят много парникови газове.

Проектът за фонда "Справедлив преход" дава много големи възможности тези региони да излязат на плюс. Да преодолеят кризисната ситуация и да излязат от нея със значителни нови инвестиции в перспективни, добре развити сфери на енергетиката и на индустрията, да се възползват от огромни инвестиции за модернизиране на производствата си, в пилотни, а след това и реални проекти за рязко намаляване на въглеродните емисии от тези производства. Самият регламент за справедливия преход подчертава, че подпомагането може да бъде единствено на база на териториални планове. Тези териториални планове трябва да залагат конкретни инвестиции в модернизация на производства, в преминаване от въглища на други видове гориво или други енергийни модели, в развитие на човешкия капитал. В тези региони трябва да бъдат базирани научни, научно развойни звена, които да развиват една по-модерна икономика. За България това е безспорен шанс да преодолее едно изоставане, което така и така има. Трябва да имаме предвид, че въглищната икономика е вече непечеливша. Изобщо не говоря за централите на Ковачки, защото те трябваше да бъдат затворени отдавна по чисто екологични, а не климатични причини. И трите "Марици" - двете американски и държавната централа, са отдавна губещи и под една или друга форма получават огромни субсидии от данъкоплатеца. Двете американски през цената на тока, а държавната - през увеличаване на капитала, тоест, през парите на данъкоплатците. Отпадането на този вид енергетика в средносрочен план е задължително и по сега действащите регламенти. То е и икономически неизбежно. И ако ние не се адаптираме, ще осъмнем със затворени централи и никакви инвестиции за компенсиране.

- На този фон в петък парламентът реши, че ще развиваме въглищните централи...

- Едно решение, което безспорно има популистки заряд. Разбирам защо е взето. Разбирам, че е най-лесното решение от гледна точка на това, че догодина има избори. Но да си припомним безсмъртните думи на Чърчил, че политикът мисли за следващите избори, т.е., неговата перспектива е около 1 г., а държавникът мисли за следващите поколения, т.е., с една 20-25-годишна перспектива. Това решение на парламента има значение само за следващите парламентарни избори. То не може да бъде приложено извън тях. Изрично, както всички съобщения и планове на ЕК, така и самият регламент за справедливия преход се казва, че финансиране могат да получат единствено регионите. Подчертавам региони, а не държави, които в териториалните си планове са заложили постепенно или веднага отпадане на въглищната икономика. Трябва да отбележим, че Гърция вече има такъв план за Западна Македония - нейният въглищен регион. Испания вече има такъв план за Астурия. Полша, която е най-зависимата от въглищата държава в цяла Европа, както като заетост, така и като енергиен микс, има такива планове. Полша иска удължаване, един по-дълъг период на оттегляне на въглищната икономика. Но дори Полша го има. С това решение България практически се отказва от европейско финансиране, като това не отменя действащите регламенти, които казват, че след 2025-а всяка форма на държавна помощ за въглищния бизнес е забранена. Тоест, цената на въглищните централи само след 5 години ще бъде напълно непоносима за потребителите на електричество. Много ми се иска темата за климатичните промени и следващите политики да не се идеологизира, да не се радикализира, а да има трезво национално решение.

- Какво е модерен тип енергетика, защото се вижда намерението на управляващите да използват Зелената сделка за финансиране на АЕЦ “Белене”?

- Това стана напълно ясно от изказвания и на премиера и на вицепремиера Дончев, и на министър Петкова. Искам да кажа съвсем ясно: На първо място - фондът "Справедлив преход" предвижда единствено териториални планове и няма как проблем в Маришкия басейн да бъде решен с инвестиция в Белене. На второ място - фондът изрично изключва ядрените инвестиции от обхвата си - в чл. 5 т. А от проекто-регламента. На трето място - общият принцип на финансиране на устойчив преход изрично казва, че каквато и да е била инвестиция в сферата на ядрената енергетика, може да бъде публично подкрепена единствено, ако става дума за технологичен скок и то технологичен скок в сферата на безопасността и управлението на отпадъците. В случая с Белене говорим за един прастар проект, който по никакъв начин не може да се надява на нито един цент европейско финансиране и това трябва да бъде ясно на българските граждани, за да не бъдат заблуждавани.

- И все пак какво може да развива България с евросредства?

- Да видим какво планира Гърция. Планира да замести част от въглищните си мощности с газови мощности с ясното съзнание, че тази инвестиция е преходна. Производството на електроенергия от газ е твърде скъпо. Преди всичко с непреводима цена, защото цената на природния газ е неустойчива. Отделя и значителни емисии. Цената на въглеродните емисии също е много голям сегмент от цената на така произведеното електричество. Това е допълнителен фактор за непредвидимост на крайната цена на тока.
Рязкото повишаване на възобновяемите мощности - слънце и вятър, между другото това са ресурси, които България има значително, много повече от северноевропейските държави, които инвестират значителни суми в солари. Има много голяма възможност за значително енергийно производство - вече на много ниска цена. Отдавна слънчевото производство не е най-скъпото. В момента много държави произвеждат много евтино електричество от слънчева енергия. Всички знаем, че тя е нестабилна. През нощта няма слънце и напълно различно е производството в различните дни на годината. Така, че със сигурност трябва да се инвестира изключително много в различните модели на съхраняване на енергия - развойна дейност за постигане на много по-евтино и много по-сигурно съхранение в различни видове батерии. Нещо, в което България е сила на научно ниво. Тук имаме възможност за инвестиции в българската наука и приложна наука, през използването на язовирни каскади от типа на Белмекен - Сестримо, през още десетки различни възможност, част от които са в момента приложими, част от които са на научно-развойно ниво.

- Какво ще се промени за обикновения човек, ако България влезе, както трябва, сред първите държави в Зеления пакт, и какво, ако се направи, че не съществува?

- Ако България се направи, че Зеленият пакт не съществува, ние пак ще затворим въглищните си централи. Искам да подчертая, че може да се наложи да ги затворим по-скоро, отколкото, ако влезем в Зеления пакт. Защото 2025 година изглежда като мига, в който "мандалото лопва", както се казва. Същевременно няма да получим никакви средства, с които да развием засегнатите региони и засегнатите индустрии. Ако говорим за един свят, в който съхраняването на електричество чрез батерии ще има много по-голяма роля от сега - това без металургия в сферата на цветните метали няма да стане. Производството на мед, производството на олово ще се увеличават, няма да намаляват. Комбинатите в Пирдоп и Асеновград ще имат все повече работа. Инвестициите в тяхната работа, за да бъдат те съобразени с новите екологични изискване, са много важни и за да бъде зелената сделка ни дава тази възможност - да подпомогнем своите най-силни производства да останат водещи в ЕС и в следващия четвърт век.

Със зелените инвестиции във вятър и слънце от 2007-2008 г. В България беше извършена мащабна злоупотреба и една добра политика беше платена солено от българските граждани. И по тази причина развитието на този много силен сегмент спря. В момента български фирми, български инженери оборудват соларни станции от Казахстан до Южна Африка, но не и в България. Защото ние, като потребители, като данъкоплатци се уплашихме от цената на една далавера. Това спокойно може да стане отново. Аз съм сигурен, че когато се говори за 1 трилион, много уши сърбят в България. Отлично виждаме примерно, че г-н Ахмед Доган е сред тези, които се подготвят да бъдат бенефициенти на Зелената сделка, а не нейни жертви. За това ще предложа цялостен допълнителен текст към фонда "Справедлив преход", който да въвежда не инцидентен, а перманентен контрол от ОЛАФ и Европейската прокуратура. Казано с едно кратко изречение: Не може да има справедлив преход там, където няма справедливост. Ние все още живеем в общество, в което върховенството на закона не е наложено и за това преходите ни са все несправедливи до сега.

- Какви са според вас причините за решенията не само на това правителство, но и другите преди него? От 20 години е ясно, че трябва да се затварят ТЕЦ-овете, че "Струма" няма как да се строи по този вариант, ясно е, че няма алтернатива зелената енергия…

- Това е комбинация от негативни фактори. На първо место е това, че в управлението ни некомпетентността стана норма, а не изключение. Задейства се системата, която беше характерна и за късните години на комунизма - на антиподбора, в която всеки партиен деятел гледа под него в йерархията да няма никой по-умен, за да не го измести от поста му. Феноменът партийни назначения достигна нива, непознати в комунистическия режим. Ако си позволя да използвам една по-претенциозна чуждица - меритокрацията изчезна от обществения ни живот. Позициите в администрацията, в управлението, до най-високи министерски политически нива престанаха да се придобиват по качества и заслуги, по образование и усилия, а единственото по партийна вярност. В момента сме изправени пред правителство и администрация, които не могат да разберат мащаба на Зелената сделка и шансовете, които тя дава. На второ място са вече неприкритите икономически зависимости на управлението. В началото на разговора мимоходом споменах тецовете на г-н Ковачки, но сега ще дам един по-очевиден пример. Това са централи, които просто не отговарят на екологични изисквания. Те тровят хората и то не в малък радиус. Те излъчват не въглеродни, а отровни емисии. Емисии от токсични газове и вещества. А напоследък виждаме, че те мащабно горят боклук и то боклук, който не е пригоден за изгаряе в подобен тип инсталации. Самите инсталации не са за обработка на отпадъци. Това е свръх токсично. Това е канцерогенно, това е причина за, не дай Боже, бум на ракови заболявания в близко бъдеще. И това са научни факти, а не някаква зелена истерия или т.нар. алармизъм. Няма друго обяснение освен икономически и политически зависимости. Няма друго обяснение освен това, че пари от тези незакони дейности отиват в централите на управляващите и няма друго обяснение, освен да погледнем резултатите на ГЕРБ в секциите, в които живеят служителите на Ковачки. Нега да говорим директно. Достигат до 80-85% от вота за управляващата партия. Това е зловещ пример за политическа корупция. Зловещ, защото не става дума само за финансови загуби, а става дума за мащабни здравни загуби. За съдбата на десетки, стотици хиляди хора, става дума и за един модел на потъпкване на гражданските права на хората, за принудителен вот, който ни връща някъде в 17-18 век, в началото на демокрацията в света и нейните извращения. Това е втората причина в България да няма адекватна политика за околната среда.

Третата причина е липса на амбиция. Нямат смелост българските политици. Не виждам лидери с размах, който да видят шансовете пред България, да видят в колко много сфери на зелената енергетика имаме силни предприятия, имаме сериозни инвеститори, имаме хора, които са готови да се развиват, стига да им бъде даден шанс, без да бъдат постоянно спирани. Не можем да не добавим и изключително отровната правна среда за развиване на бизнес в България. Там, където няма върховенство на закона, там не можем да очакваме смели инвеститори. Те отиват там, където правната среда е сигурна, а не където може утре да дойде главният прокурор и да те обяви за бандит по телевизията и ти да станеш бандит. И да дойде бившият главен прокурор в качеството си на шеф на някаква комисия и да запорира всичките ти инвестиции без причина, без присъда, без съдът да се е произнесъл.

На последно място, може би не по важност, искам да подчертая изключително овълчената публична среда в България. Всяка тема става предмет на ожесточен дебат, а политическият дебат слиза до нивото на фейсбук коментарите. Всеки е или престъпник, или светец, а екологичните политики са много чувствителни, в тях е много лесно да се идеологизира. Във всеки един момент ти си или Грета Тунберг или Тръмп, а това и в двата случая е много лошо за част от публиката. Всъщност, за да има разумни и успешни екологични политики, трябва да има една необходима доза прагматизъм и увереност от говоренето до самото прилагане на мерките. Не го виждам в заклинанията на Дончев и Борисов. Те се държат, като представители на екипа на Тръмп, когато говорят за екологични политики. Но се намират в Европа, не в Колорадо, трябва да го имат предвид. Средата е напълно различна, общественото мнение е напълно различно. Ако не си дават сметка, те ще изолират България от много важни процеси, а нямаме никакъв интерес от изолация.

- Споменахте главния прокурор. Как оценявате работата на новия главен прокурор, първия му месец на поста?

- Това е тема на отделен и дълъг разговор, но съвсем накратко ще отговоря, че не съм медиен експерт. Неговите първи стъпки са изцяло медийни. Той очевидно изявява желание да бъде медиен политически герой от типа на Борисов в началото на кариерата си. В случая коженият шлифер е заменен с каскет, но това е разликата. Като юрист, аз нямам какво да коментирам, защото единственото, с което в една демократична държава, институционална република, прокуратурата може да се хвали, са обвинения, довели до успешно влязла в сила присъда. Българската прокуратура от 30 години няма такива обвинения. На негово място аз бих се съсредоточил върху това да преодолее големия дефицит на прокуратурата. Това не е дефицит на медийни изяви, а дефицит на влезли в сила присъди. И ако се появят такива присъди срещу хората, които той нарича олигарси - тогава да се хвали. Олигархия е едно политическо понятие. Олигархия от Аристотел насам е дефиниция на една форма на управление, която днешния демократичен свят намира за зловредна. Дали Божков е олигарх, дали Гриша Ганчев е олигарх, дали Ахмед Доган е олигарх - това са политически заклинания. Ние политиците можем да ги използваме, макар че на хората им е омръзнало, но в Наказателния кодекс няма олигарх.