След като наскоро стана ясно, че Вежди Рашидов е заповядал съкращаването на 12 от общо 57 работещи в Института за национално недвижимо наследство (НИНКН), експерти и архитекти разкритикуваха като пагубно за културата на България решението на министъра, а наяве започнаха да излизат данни за целенасочено спъване работата на органа.

Работещите в института дори изпратиха отворено писмо с призив за помощ заради случващото се, предупреждавайки за огромната вреда, която съкращенията ще донесат.

Главен експерт Яна Топалова от НИНКН се съгласи да разкаже пред OFFNews как една от най-отговорните институции у нас, която някога е имала близо 3000 служители, днес е свита до 45 души, как от най-високите етажи на властта спъват работата на органа, по какъв повод Рашидов нарича културен орган "бардак" и защо в България се извършват безумия.

Какво се случва с НИНКН?

Случва се, че от години се върви към постепенното му закриване чрез неприятни манипулативни механизми. Ще започна от началото на сегашните ни проблеми. В края на 2011 г. предстоеше изготвянето на нов устройствен правилник, който да определи по по-адекватен начин функциите на института, които бяха регламентирани от закона през 2009 г. Министерството на културата (МК) ни изпрати техен вариант на правилника за съгласуване, като искаха това да стане в рамките на 1 ден. Това се случва по времето на предишния мандат на г-н Рашидов и тогавашния ни директор доц. Кандулкова. В самото писмо имаше нареждане той да бъде съгласуван в рамките на следващия ден. Това е документ, който ще определя работата, числеността и съдбата на института за много години напред.

Ние отказахме да приемем този правилник, защото по никакъв начин нямаше адекватност в заложените функции, числеността и др. неща. Проведохме общо събрание, на което всички служители отхвърлиха правилника. Отрицателния отговор МК използва като един от мотивите за дисциплинарно уволнение на арх. Кандулкова - цитирано е в заповедта за уволнение.

Това не е никакво съгласуване.

Не е, да. Имахме становище, протокол от общото събрание, където е взето решението, но я уволниха. След като си разчистиха сметките, приеха точно техния вариант, който ние не искахме. И ние нямаме избор освен да работим по наложения ни Правилник за устройството и дейността. Оттогава на базата на наши анализи твърдяхме и продължаваме да твърдим, че необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Те не приеха, заковаха ни бройката на 60 души под предлог, че администрацията навсякъде е раздута. Това вероятно е така, но трябва да се балансират функциите, които има една администрация с анализа на необходимия брой хора, необходим за това.

Под нормално изпълнение на функциите имате предвид едно становище да се обработва за 2 седмици, а не за месеци и понякога над година?

Да, въпреки че обработването на преписки от граждани, общини и т.н. далеч не е единствената работа на института, просто тя най-много се цитира и то често негативно. Ние имаме огромен проблем и гражданите с пълно основание недоволстват, но не се задълбочават в причините за него.

С ощетена бройка и по ред други причини започнахме да се опитваме да си вършим работата. Но междувременно нещата бързо се промениха - след уволнението на арх. Кандулкова седяхме без директор или с хора, които временно изпълняваха длъжността, а във всяка една структура от директора зависят абсолютно всички решения – от купуването на тоалетна хартия до най-големите проекти. Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата.

Значи НИНКН наистина отговаря не само за стари къщи, но практически за всичко в цялата страна, което е недвижим културен обект – паметници, разкопки, сгради и т.н.?

Да, абсолютно.

Чувал съм, че България е третата страна в Европа след Италия и Гърция с най-много археологични паметници – и за всички тях явно отговарят 57 души.

Има такава статистика, да, не съм убедена, че сме точно третата, но сме в едни от първите със сигурност.

Имате ли хора в други части на страната или НИНКН се намира само в София?

Само в София сме. Преди години, в едно предишно състояние на института, който съществува от 1957 г., е имало т.нар. Окръжни дирекции за културно историческо наследство (ОДКИН). Институтът е имал филиал във всеки областен или окръжен град – с реставратори и с бригада работници, които да извършват реставрационни дейности. Благодарение на това са съхранени много резервати – Боженци, Трявна, Жеравна и т.н. След 89-а г. обаче се стигна до днешното маргинализирано съществуване на института, а задълженията остават. Преди съставът на НИНКН в цялата страна е бил между 2500 и 3000 души, а сега е 57 и предстои да стане 45.

След приемането на първия Закон за държавния служител в края на 90-те години хората от института стават държавни служители, смятайки се, че това е някакъв вид защита от уволнение, преследване и т.н. Оттам насетне това повлича двойствения статут на института – от една страна, той е национален културен институт по Закона за развитие и закрила на културата, от друга страна, е държавна администрация и се подчинява на серия други закони.

2009 г. е ключова за НИНКН, защото дотогава той функционираше по разпоредба от 1969 г., която беше кърпена и преправяна стотици пъти. Тогава на 19 март излезе в Държавен вестник новият ЗКН, а влизаше в сила на 10 април, което нас ни засягаше изключително много, защото най-сетне уреждаше статута ни и определяше какви са отговорностите ни, какво можем и прочие.

Обаче няколко месеца след това – точно когато бяха парламентарните избори и се смени властта, първо се посегна на този закон. Първите предложения за промени в законите бяха Закон за нотариусите и нашият закон. То беше направено на 28 август 2009 г., а предложението беше драстично – чл. 19, с който се започваше, като се описва какво е института, гласеше НИНКН да се закрие. Тогава това предложение не мина, но ноември 2009 г. последва друга промяна, в която отнеха правомощията на директора на института, като ги прехвърлиха към МК и конкретно към министъра. Това засегна и археолозите и др. лица, занимаващи се с култура, правомощията им бяха отнети и се централизираха в министъра на културата.

След това през март 2010 г. се проведе за пръв и последен път конкурс за директор, защото наредбата за конкурсите на директорите на държавните културни институти съществува от 2007 г. Тогава той беше спечелен от доц. Кандулкова.

А след дисциплинарното уволнение на доц. Кандулкова провеждан ли е конкурс?

Не, изобщо, законът, който гласи, че задължително трябва да се проведе конкурс, беше подминаван, прескачан, пренебрегван и т.н. Директорите бяха назначавани директно от министъра, както е в момента арх. Джуркова. МК има това право, но много лошо се възползва от него. Защото те използват формулировката, че назначеното лице е поставено там да изпълнява функциите на директор до провеждане на конкурс за такъв. Никъде обаче не се казва, че това може да е за определен срок, че след някакво време задължително трябва да се проведе конкурс. И така никога не се провежда конкурс и все се поставят временни директори.

След като уволниха последния качествен директор на НИНКН – доц. Кандулкова, по време на заседание на Министерски съвет на 21 декември 2011 г. г-н Рашидов ни нарече института „бардак”. След това той обеща да се извини, но до ден днешен чакаме извинение. В знак на протест купихме един червен фенер и го провесихме пред вратата на института, като веднага ни се обадиха от МК и ни заплашиха, че ще ни уволнят, ако не махнем фенера.

Така утре МК може да назначи свои хора в НИНКН или тотално да ви сплаши и смаже и да започне да ви раздава заповеди – „дайте одобрение тази сграда да се бутне”, „позволете да вдигнем 2 етажа на еди коя си къща паметник на културата”, „разрешете да пристроим басейн с джакузи до къща на 200 години” и т.н. Оправдани ли са подобни страхове?

Това се случва непрекъснато. Ние пишем отрицателно становище, но никой не го взима под внимание. С годините настоявахме нашите становища в мига, в който се подпишат от директора, да се появяват на сайта ни, за да става ясно какво е експертното становище и какво е политическото решение. Министърът е политическо лице, той има право по закон да не зачита решенията ни, но нека да е ясно – кой за какво отговаря и какви решения взема. Настоявахме за това, но ни обясниха, че становищата ни не са официален документ, а са вътрешно ведомствени документи между 2 институции и нямаме право те да бъдат официални и да ги показваме на гражданите, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството.

Значи Вие или Ваш колега решавате, че не е редно да се прави реконструкция или друга строителна намеса върху паметник на културата, но министерството решава, че ще се прави?

Много често се случва. Вижте случая с Небет тепе, както и един проект за Созопол. Мога да коментирам маса случаи във Варна, където е много тежко положението. Дори сегашната директорка е подписала отрицателни, забраняващи становища, но МК дава зелена светлина. За 2 такива случая съм подала сигнал в прокуратурата. Понеже министерството е упълномощеният орган ние приключваме дотам. Дори за Небет тепе му зададоха парламентарен въпрос относно съгласуването на този проект и Рашидов отговори нещо в стила на „гледайте си работата, всичко е законно”. А не е.

Де факто погледнато от института няма смисъл тогава.

Тези неща са ежедневие. Не им харесва някое наше становище, обадят се по телефона на директорката, която е – без извинение – калинка, и всичко се решава. И всичкото това се покрива, всеки опит за публичност бива задушен. Сега се сетих, че това беше друга точка в заповедта за уволнение на доц. Кандулкова – с изявлението си в предаването на Валя Ахчиева „Открито”, бившата ни директорка била уронила престижа на министерството. Това беше толкова абсурдно твърдение, разбира се, че тя ги осъди на секундата, след като я уволниха, но какво от това?

Като пример в главата ми изникна случилото се с крепостта Кракра, какво стана там?

Тук има едно известно неразбиране, навлизаме в едни чисто професионални теми. Кракра е един отделен случай, който сега го ползват като още един повод за атаки срещу института, но ще обясня какво се случи. Аз участвах лично в случая Кракра и знам какво стана. В контекста на общата истерия и партийното поръчение за усвояване на еврофондовете настана страхотна истерия. Програмният период беше 2007-2013 г., но до 2010 г. не беше направена нито стъпка в посока на това, интересно какво са правили дотогава. И се наложи накрая всичко да се прави на пожар, понеже всичко се действа пожарникарно.

Почти буквално зарязахме всички други проекти и преписки на граждани в устрема да докажем, че не сме против правителството и не сме против това да му помагаме, да го консултираме и т.н. Работихме събота, вземахме си работа за вкъщи само и само да докажем, че не сме корумпирани, мързеливи или срещу правителството. Даже бяхме направили таблица в колко часа, ден и дата влиза един проект на община, тъй като общините бяха бенефициенти, и в колко часа сме дали становище.

Перник малко по-рано внесе задание за проектиране, което три пъти сме връщали. То е гледано на експертен съвет, тъй като искаха абсолютно недопустими неща, както стана при Цари Мали Град над с. Белчин – зидане до горе в камък. Но не са виновни само те, програмата имаше много недомислия. Проекти на стойност под 1 млн. бяха отхвърляни по технически показатели. Програмата беше преднамерено ориентирана за усвояване на много големи средства. 5 милиона са много пари, за тази сума трябва чудеса да се построят, за да ги оправдаете. И най-тъпото е, че класираха проектите по това – по финансова стойност. И общините, за да докарат стойност, пълнеха, пълнеха, предвиждаха грандиозни строителства и т.н. Направо не можехме да ги озаптим.

Заданието на Община Перник беше разглеждано няколко пъти, докато накрая не постигнахме някакъв приемлив негов вариант. Програмата за проектиране, като бъде дадена на екипа, който ще извършва строителните действия, заданието му казва горе-долу параметрите на задачата. После започнаха да се внасят проекти, а сроковете започнаха да наближават много. Първият проект, който внесоха, беше като всички останали – зидане от камък до зъбер.

Това не е ли хубаво? На мен лично ми хареса Цари Малки Град как е станал.

Не, това е катастрофално. Серия международни документи на организации коментират въпроса и няма да се разпростирам, но ще кажа, че още Венецианската харта от 1965 г. казва, че реставрацията свършва там, където започва хипотезата. Дори да си абсолютно сигурен, че точно така е изглеждало нещо, някоя крепост – няма автентичност, не е морално да се направи. Все едно да боядисаш църквата в Батак и да запълниш следите от куршуми, за да ти е чистичко. Една истинска крепост носи своите белези от разрушението на времето, дори да си сигурен как е изглеждала, не се прави така. Перник искаше да се направи всичко в камък. Имахме редица срещи с тях и накрая ги убедихме да се ориентират към друг подход.

В началото самият Божидар Димитров им беше консултант и ги подкрепяше, защото той е любител и нееднократно е заявявал позицията си, че няма никакъв проблем де що има крепост и кале да се доиззида, защото той е сигурен, той знае всички как са изглеждали и няма никакъв проблем да се донаправят. После спря да ги консултира, защото ние ги разубедихме от идеята им.

Новият подход, който Перник избра, пострада много от некачествената си реализация обаче. Идеята беше, ако има такова неудържимо желание все пак нещо да се извисява във височина – стени, кули и т.н., поне да е направено по начин, който щади оригинала, който е обратим. Имаше коментари как може в Цари Мали Град за няколко милиона да направят едно нещо, а в Перник за същите пари – много по-лошо. И хората живеят с убеждението, че Цари Мали Град е положителният пример, а Кракра не е. Това е тотална заблуда.

Изпълнителите на проекта обаче много оплескаха задачата си, ама много, което допринася за негативния ефект. Част от парите все пак се използваха за облагородяване на района – за алеи, за достъп, за ред други полезни неща. Крайният ефект обаче е много лош. Но след 5-10 г. или когато там изтече продължителността на проекта – това изпълнение, независимо колко е грозно сега, може без проблем да се махне без щета за оригинала отдолу. А това, което се направи в Белчин – там вече няма един оригинален камък, гарантирам. На места там преди години имаше съвсем малко запазено от оригиналните основи на някои кули и стени. Но за да ги вдигнат нагоре тези метри крепостни стени и да не са опасни за посетителите – просто са изрили и малкото оригинал и са наляли са с бетон, тъй като нещо все пак трябва да понесе тази огромна тежест. И всичко се иззида по чиста фантазия, което не е добрият пример.

Може да прозвучи странно, но за мен Кракра е един много положителен пример. Той трябва да се гледа, да се показва и да се обяснява, защото примерът с нея е показателен колко порочна е самата идея да се зида по крепости. Както и да се направи, това е нечия фантазия, не е историческият факт, измислица е. Когато е иззидано в камък, се посочва, че на хората им харесва, снимат с крепостите, а ние мрънкаме. Аргументът, че на хората им харесва просто ме вади от равновесие. Хората не разбират и трябва да бъдат ограмотявани. Но те все пак ходят по Гърция и др. страни и виждат, че никой не постъпва по този безмилостен начин с обектите си. Кракра е като скъп материален израз на иронията.

Това ли я очаква и Плиска?

Не, сакън, това ни е големият ужас. Ние сме тотално отчаяни, защото няма кой да спре Божидар Димитров. Плиска му е детската мечта, от години напира за Голямата базилика. За Созопол и Трапезица също. Но ние не можем да го спрем и не виждаме кой ще го направи.

4 дни след интервюто си пред OFFNews арх. Яна Топалова беше дисциплинарно уволнена от НИНКН.

Още по темата

18/02/2015

Култура

НИНКН уволни главен експерт след интервю за OFFNews

10/02/2015

Разследване

НИНКН се разграничи от думите на експерта си

08/02/2015

Култура

"Съкращенията ще компрометират Института за недвижимо културно наследство"

05/02/2015

Разследване

Експерти: Рашидов нарочно унищожава института за недвижимо културно наследство