Старозагорски митрополит Киприан: Христовото Възкресение е утехата за всяко страдание и апогеят на Божията любов

Негово Високопреосвещенство в интервю за OFFNews

Зарина Василева | 28 април 2019 в 10:00 | 3386 |0

Ерудираният духовник. Митрополитът – диригент. Благият владика. 

Така наричат един от най-младите митрополити в България. Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е роден на 8.3.1976 г., завършва средно музикално образование с пиано и туба и пее в хор в гр. Казанлък.

На 20 години приема монашество в Рилския ставропигиален манастир от Драговитийския епископ Йоан, с духовен старец Старозагорския митрополит Панкратий.

От октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушанието ефимерий в Казанлъшкия манастир „Св. Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на СДС „Св. Йоан Рилски“, след което е приет в клира на Врачанската епархия като и. д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“. От 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанската митрополия.

Избран е за Старозагорски митрополит от Св. синод на БПЦ на 11.12.2016 г.

Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан е експерт в църковното право, познава европейското законодателство, говори английски, италиански и испански език. Носител е на редица музикални награди, а неотдавна дирижира „Реквием“ на Волфганг Амадеус Моцарт в Старозагорската опера. По негова инициатива се реализират редица социални, културни и образователни проекти в Старозагорска епархия.

Ваше Високопреосвещенство, какъв е духовният смисъл на Христовото Възкресение и как то озарява вътрешния мир на християнина?

Христовото Възкресение е най-великото събитие в историята на човечеството. То е триумфален химн в духовното изкупление на човешкия род и е апогей на онази любов, която единствено и истински докосва нашите души, сърца, нашата същност и ражда извори от огромна радост. Това е Тържество на тържествата, утеха за духовните очи, животворен усет в думите, оставени ни от св. Йоан Богослов, че Бог е любов. Затова ние, вярващите, наистина посрещаме Христовото Възкресение с огромна трепет. Два са празниците, които посреща с такава радост православният християнин – Рождението на Христа и Неговото Възкресение. Христос Възкръсна, за да ни изкупи от греха и кротко ни учи да не се смущават нашите сърца и да вярваме в Бога. Защото в дома на Отца Му има много жилища и Той наистина отива да ни приготви това свято място, затова ние сме толкова възрадвани и щастливи във Възкресната Пасхална нощ.

По думите на Исаак Сириец „Грехът е безчувствие за Възкръсналия Господ”. Възкръсва ли вярата ни или все още сме апатични към Бога?

Вярата е зародена. Всеки човек е роден с вяра, с любов, с надежда. Когато те се предават в семейната среда, ще могат да се развият и в децата, защото едно семейство, когато се събира, то се събира с вярата, че ще живеят заедно, ще пребъдват в дните, които Бог им е отредил. Затова и децата се раждат с огромна обич и огромна вяра. Така че вярата съществува, въпросът е да стигнем до същността на родителите, които да докоснат своите деца. За да е възможна обаче тази симфония между родители и църква, първо родителите трябва да бъдат възпитани в православната вяра, за да може християнското семейство да бъде наистина една малка Христова църква, в която винаги да цари Христовия дух.

В свят, в който омразата е повече от любовта, а семейството е в катарзис, по-самотно и уплашено ли живеем? 

Човек никога не може да бъде самотен, ако Бог е в сърцето му. Ако човек търси всеки ден Божието благословение, Неговата помощ и закрила, той не може да бъде сам. Бог е този, който предопределя и дава свободната воля на човека. Ако Бог беше ни задължил единствено и само да спазваме Неговото Слово и нищо друго, то тогава нямаше да познаваме онова, което е извън Църквата Христова, извън Православието. Затова по съветите на светите апостоли трябва да вярваме и да търсим Христа и винаги да бъдем единни в него. Там, където са събрани двама или трима в името на Христа, Той винаги ще е между нас. Така че самотата е само за онези, които не познават Бога.

Какъв беше Вашият път към вярата и на какво Ви научиха трудностите?

В църквата ме въведе отец Петко Мотев – моя духовен старец, Старозагорски митрополит Панкратий ме въведе в пътя на монашеския живот, а Врачански митрополит Калиник ме изгради като духовник. 

Трудностите ме научиха всякога да вярваме в Бога, а ако ние не познаваме пътя към Бога да потърсим някой, който ще ни въведе в тази вяра. Също да не забравяме, че Бог е промислител за всеки човешки живот, защото и косъм от главата ни няма да падне, без знанието на Бога. Всяко нещо, което извършваме е по допущение Божие и то е или за изправление, или за още по-голямо духовно развитие.

Инициатор сте на редица прояви за децата и младежите от ДДЛРГ “ Мария Терезия” в Стара Загора. Разпознават ли във Вас пример, който да им даде увереност и стремеж, предвид и Вашето израстване в дом за деца?

Дали припознават в мен своя духовен отец не мога да кажа, защото аз съм човекът, който най-малко може да прецени това, но имаме приятелски отношения и им помагам при всяка възможност и във всичко, от което имат нужда.

Тези деца са родени и създадени по Божие допущение. Трябва да осъзнаят, че техният път не е лек, но страданието е онова, което учи най-много и дава смисъла на човека. И както Господ Иисус Христос страда за нашите грехове и бе разпънат и след това Възкръсна, така и ние можем да страдаме като малки, но след това Господ ни помага и ни възкръсва в нашия живот, след като сме изпитали това изпитание.

С децата от ДДЛРГ “ Мария Терезия” организирахме детски лагер през изминалата година, тази година отново предстои такъв. След седмица, 26 деца от дома заминават на поклонническо пътуване до Света Гора, предвождани от свещеноиконом Йордaн Кaрaгеоргиев , завеждащ Културно-просветния отдел на Митрополията.

Един от възпитаниците на дома – Величко Донков - е избран сред достойните българи на 2018, затова че върна голяма сума пари. Как се възпитат християнски ценности и заразно ли доброто?

Всеки човек е роден с доброто. Човек трябва да познава и доброто, и злото, защото ако познава само едното, няма да може да направи разлика. Величко постъпи искрено и откровено, връщайки огромната сума пари, без да очаква никаква награда. Надявам се и занапред да продължи да бъде така отзивчив и да помага на хората с всичко, с което може.

Що се отнася дали доброто е заразно – доброто не е заразно, то е вродено. Трябва само да го отключим и да покажем, че Бог е добро, Бог е любовта и чрез Него човек може да достигне съвършенство в своя живот.

Помагате на лишени от свобода, на хора със зависимости, достигате до младите чрез новите технологии и социалните мрежи, наскоро регистрирахте фондация в обществена полза, която ще подкрепя даровити деца. Откъде черпите силите си?

Бог дава силите, когато имаш идеята и си инициативен. Разбира се всичко това е постижимо, благодарение на моите помощници – свещенослужителите в Старозагорска епархия, административните служители на Митрополията. Колкото и да е инициативен един архиерей не може да направи нищо, без да има хора, които да доразвият и подпомогнат реализирането на идеите.
Така че изказвам огромна благодарност на всички, които оказват безрезервна подкрепа и помощ: Културно-просветния отдел, Богослужебния отдел и Юридическия отдел към Митрополията, както и на различните институции, с които си съдействаме. Предстои откриване и на Отдел за външни и международни отношения, а наскоро бе създадена и фондация с нестопанска цел на името на свети Киприян Цамблак Чудотоворец, за да подпомага даровити деца.

Фондацията вече връчи първата си награда на Богомил Вълев, ученик от 10-и клас на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ за есе, посветено на 140 години от учредяването на Търновската конституция. Ако Богомил сбъдне мечтата си да бъде приет да следва право, той ще бъде и първият стипендиант на Фондацията.

Вие сте пример и по отношение на Божията повеля за следване и развиване на талантите. Как музиката се преплете с живота Ви и успява да го съпътства и до днес?

От една страна - талантът, който Бог ни е дал, трябва да бъде развиван. От друга страна – музиката също възпитава в Православието и вярата. Докато работим, с музикантите разискваме кои са силните и слабите страни в едно произведение, защо е написано то, как трябва да се почувства и преживее. Това е един вид вероучение за музиканти. Всеки един гениален композитор, който е оставил музикално наследство го е направил по Божие допущение, защото всеки талант е от Бога и този, който не използва своя талант, преиначава и го загробва, то значи той не обича и не уважава Бога. 

След "Реквием" на Волфганг Амадеус Моцарт, със Старозагорската опера ни предстои да представим "Симфония № 9" от Лудвиг ван Бетховен.

Кое е по-тежко – митрополитският жезъл или диригентската палка?

И двете са еднакво тежки. Когато служим и преподаваме благословението, хората трябва да бъдат вглъбени в богослужението, а в залата трябва да предадем онова отношение на смисъл и синхрон с вярата, надеждата и любовта за всяко нещо, което извършваме.

Възстановихте ритуал, забравен през последните 50 години – извършихте умиване на нозете на свещеници и миряни на Велики Четвъртък. Смирението ли е одеждата на Бога и в него ли се корени тайната на живота?

Смирението на Бога е смирението, което Той ни преподава и ние всички – духовници и миряни трябва да го възприемем. Чрез смирение, мълчание и търпение Той даде спасение на целия човешки род. И наистина – смирението, което е свързано с търпението, търпението - с мълчанието, а мълчанието - с духовното развитие и душевното състояние, трябва да бъдат основополагащи, както в нашия църковен живот така и в семейния живот, така и в цялото ни православно истинно изпълнение на държавност и църковност. Смирението и търпението са най-големите добродетели, които изпълват всичко със смисъл.

По традиция Вие носите предвождате делегацията, която пренася Благодатния огън от Йерусалим у нас. Какво е усещането да носите чудотворната светлина на Христовото Възкресение?

Благодатно е това служение. Щастлив съм, че отново съм благословен от Бога да взема Благодатния огън и да го донеса в нашата прекрасна Родина, за да се поздравим с Великия Пасхален химн: Христос Воскресе! Голяма е радостта, че ще можем да бъдем заедно в общение, радостта, че ще мога да пренеса българския дух в Йерусалим, радостта, че българин, ще може да вземе Благодатния огън. Тази година към делегация ни се присъедини и македонски епископ.

Моля за Вашия благослов към нашите читателите

Отечески поздравявам всички обични и предани чеда на нашата Родина с всепобедния Празник на Христовото Възкресение и на всички сърдечно благопожелавам мирът, благостта, светлината и любовта на Възкръсналия Господ Иисус Христос да носи в сърцата им много топлина и пасхална радост, защото радостта, която никога не угасва, ще бъде всепобедният химн на Христовото Възкресение.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !