На 20 октомври от 20:00 часа в "The Comedy Club Sofia" своето шоу ще изнесе смятаният за най-добър британски чернокож комедиант - Стивън Кей Еймос.

След Джими Кар, Дилън Моран и Дани Гроздич у нас, по покана на първия комедиен клуб в България, идва още една звезда на английския хумор. Тъкмо привършил обиколката си в Европа и Австралия, комикът е приготвил ново меню от хумористични деликатеси в "Майстора на смеха", новото му шоу.

Типични за Еймос са шегите за цвета на кожата, сексуалността, семейството и наблюденията над всекидневния живот по света, с които пита: "Само гибел и мрак ли има по медиите?"

Билетите могат да бъдат намерени в "Ивентим" на обидно ниската - Стивън Еймос направо се обиди, като разбра - цена от 20 лв.

OFFNews е единствената българска медия, за която стендъп комедиантът се съгласи даде интервю, в което говорихме за чувството за хумор като наркотик, с какво не бива да се шегуваме, бишкотите "Негърче" и златните правила на света.

Чувал ли сте за България, били ли сте тук?

Чувал съм, ако трябва да съм честен обаче, не съм чувал много. Никога не съм бил, но очаквам с голямо нетърпение да дойда. Мисля, че един от чичовците ми следва в България преди 25 години, но от тогава до сега се е променила, затова ми е интересно да разбера как точно се вмества страната ви в ЕС.

Смятате ли, че лошите новини като например: „Мамо, аз съм наркоман“, „Аз съм веган“, трябва да се поднасят с чувство за хумор?

Винаги, във всяка една ситуация може да се каже нещо смешно. Много зависи на кого поднасяш лошата новина и за какво е тя. Ако се отнася до теб, разбира се, че можеш да се шегуваш с това, тъй като това е един от начините хората да преодоляват трудностите в живота. Но не е много подходящо да казваш лоши новини на някого, докато се усмихваш.

Може би смехът е природният начин да се справяме несполуките и неволите?

Хората обичат да се смеят, защото това отделя химикали в мозъка. Ако се зачетеш във вестниците или погледнеш новините, ще видиш толкова много нещастие, което ни заобикаля, хората просто имат нужда да избягат от всичкото това и смехът е един от начините. Когато видиш малки дечица, които не са засегнати от цялата тази негативност, когато чуеш малко дете да се смее - няма по-приятен звук от този.

Смехът е наркотик.

Да, такъв е. И аз му се наслаждавам.

Трудно ли е да правите представления в страни, в които чернокожите или гейовете не са така добре приети?

Не, изобщо не ми е трудно, всеки комик, който има какво да каже, ще срещне отзивчивост при всеки, който е готов да слуша. Комедията се простира отвъд расата и културата. Можеш да кажеш нещо много, много смешно в ЮАР, което да е много забавно и в Западна Африка. Не трябва да имаш пред себе си публика, която да е напълно еднаква с теб, защото всички ще имате едни и същи възприятия, а това няма да е предизвикателно.

Мисля, че е по-добре публиката ти да е съставена от всякакви видове хора, защото ако се замислиш, ще разбереш, че всеки от нас има еднакъв набор от емоции, тъй като сме човешки същества. Различното е културният аспект, което не е пречка, тъй като е много по-интересно да разбираш разни неща за историята на другите хора. Дотук се свърша с разликите, и се започва с приликите: всички живеем, за да оцелеем, имаме семейства, работим, получаваме добри и лоши новини в живота си - въпросът е как представяш тази информация пред останалите, така че да е смешна.

Семейството играе голяма роля в комедията Ви, защо така, толкова лошо детство ли имахте?

Всеки има своята история, която да разкаже. Опитът на отделните хора се различава, моето детство е било много по-различно от това в другите семейства, особено ако някой е бил единствено дете, тогава вече разликите ще са огромни, защото ние бяхме доста дечурлига (бел.авт. - осем деца).

Когато идваш от къща с много деца, е необходимо да откриеш своя собствен глас, да се отличаваш с нещо. Когато ходиш на работа, на училище, на университет и срещаш хора с различно мислене и житейски път, това те променя, не е задължително да мислите и да чувствате по еднакъв начин само защото сте от едно семейство.

Спомням си шоуто Ви в Австралия, където говорите за желираните бонбони "Чико", в България имаме бишкоти „Негърче“ и някои хора смятат, че подобни имена са неподходящи или обидни. Вие какво мислите?

Интересно е да знаем какво е било значението на дадена дума при първоначалната ѝ поява, но трябва и да сме наясно, че езикът се променя с времето. В Англия, САЩ или Австралия дори не можеш да изречеш думата „негърче“, без някой да ти направи забележка. Контекстът ѝ има много негативно значение. Имайки предвид историята на тази дума, нищо чудно името на бишкотите да се промени.

Имаше един футболен стадион, който дълги години бе наречен на един от първите местни футболисти в Австралия, но наскоро го промениха, тъй като с времето значението се промени и стана неподходящо. Трябва да помним, че езикът и умисълът се променят, не можем да забравяме историята, но можем да я направим по-добра.

Сещате ли се за подобни неуместни имена на храни или местности в Англия?

Сигурен съм, че за чужденците има такива. Имена, които биха Ви се сторили странни и биха Ви накарали да възкликнете: „Божичко, не можеш да казваш това“. Да вземем за пример желираните бебета в Австралия, тях ги има от много, много време, просто им трябваше неавстралиец, за да забележи забавното в тях и да го изтъкне. Ако не се лъжа, откакто се пошегувах с това, компанията даже смени името и опаковката, защото хората започнаха да се питат дали не са неподходящи. Сигурен съм, че в Англия има имена на градове и местности, които ще са смешни за чужденците, но аз лично не се сещам за такива.

Това ме подсети, че в България имаме водка „Путинка“, която се струва забавна на някои хора, тъй като кореспондира с името на Владимир Путин и с жаргона за женски полов орган на български.

Именно, това може да е забавно. Хората намират ли го за забавно?

Докарва усмивка на лицето.

А харесвате ли Путин в България, той приятел ли е на България?

Има доста поддръжници, повече отколкото в Англия, но по-малко отколкото в някои други бивши съветски републики. 50 на 50 бих казал.

Ясно, ето, отново сме свидетели на българската история и как СССР, този масивен някога съюз, се е свил до значително по-малки размери. От моя гледна точка е интересно да се наблюдава как Русия се опитва да си върне всички бивши държави обратно. И ако има достатъчно вътрешна подкрепа, това може и да се случи някой ден.

Струва ми се, че става все по-трудно да се майтапиш на Запад, защото хората се обиждат от всичко – пол, раса, цвят на косата. Има ли нещо такова според вас?

Това, което се случи, бе, че хората получиха възможността да се изразяват чрез социалните мрежи, които им дадоха поле за изява. Нещо, което преди 10-15 години изобщо не съществуваше. Важното е, че трябва да имаме предвид контекста на всичко, за да не се обиждаме. Така например можеш да чуеш шега, която съм разказал по време на шоуто ми, но преразказана да те засегне, въпреки че дори не си бил там и не знаеш в каква връзка е разказана.

Няма нищо, с което да не се майтапиш, във всичко има по нещо смешно. Начинът, по който е разказана шегата, и нагласата могат да направят всичко смешно.

Дори еболата ли? Четох Ваше предно интервю, в което казвате, че тя не е смешна.

Като заболяване тя не е смешна, но когато пристигна в САЩ и първото нещо, което ме питат имиграционните на летището, е дали идвам от държава, където върлува ебола, това може да се обърне на майтап. Просто има нещо смешно във вида на хората с термометри, които мерят температурата на пътниците, за да видят дали еболата не идва в страната.

Ракът сам по себе си не е смешен, СПИН-ът не е смешен, но можеш да се шегуваш с нещата около тези теми.

Съгласен съм, даже мисля, че едно от златните правила в света трябва да е: „Relax, it's a joke, not a dick, don't take it so seriously” (в общ превод: "Споко, това е шега, не к*р, не го приемай толкова навътре").

Има страшно много неща и шеги, които можеш да кажеш на своите приятели или семейство, защото те те познават, знаят как мислиш. Но има работи, които би казал на приятел или роднина, но никога дори не би си помислил да изтърсиш на непознат, защото той не знае какво целиш с това. Може да разправяш супер забавни расистки вицове на компанията си, но ако срещнеш мен или някой друг човек по улицата, и разкажеш същия майтап - трудно ще разбера, че се шегуваш. Откъде да знам, че не си някой злобар, който се смее на мой гръб?

Ако работиш като професионален комедиант, със сигурност обмисляш шегите си предварително и си наясно с шока, който биха предизвикали. Това е може би единствената професия в света, в която можеш да казваш каквото си поискаш. Това, разбира се, не значи, че няма комедианти, които злоупотребяват с позицията си и се измъкват от всичко с: "О, ама това е просто шега".  

Какво трябва да е мотото на света?

Имайки предвид разговора ни относно шегите и това, че светът отива по дяволите, мисля, че е редно световното мото да бъде – "Уважавай човека до себе си, отнасяй се с него както би искал и той да се отнася с теб".

Още по темата

10/10/2016

Култура

Какво е стендъп комедия и има ли почва у нас

22/03/2016

Интервю

Джими Кар: Политическата коректност няма място при хумора

23/02/2016

Интервю

Изкуството да се надсмееш над себе си, преди да се подиграваш на другите

02/02/2016

Интервю

Дилън Моран: Младостта е ограничен ресурс, не чакайте за нищо, действайте