Архитект Георги Георгиев* има над 20-годишен опит в областта на строителството с естествени материали, набиращо скорост и у нас. Автор е на общодостъпната електронна книга „Строителство с естествени материали“.

Докато днес знаем много за старата архитектура по българските земи, данните за използвани в миналото строителни техники са оскъдни. Книгата на арх. Георгиев внася яснота.

Същевременно тя е своеобразен наръчник за хора, интересуващи се от „зелено“ строителство. Подробнo разглежда темата за земята като строителен и декоративен материал. Информира за строителните способи кирпич, трамбована земя, коб и др. Проследява съвременното приложение на естествени материали в различни елементи на сградите – основи, стени, покриви, топлоизoлации, довършителни работи и др. Отделя внимание и на изграждането на арки, сводове и куполи с естествени материали.

Детски екоцентър „Бели Брези”в природен парк „Витоша“, арх. Георги Георгиев

Немският писател Кристиян Моргенщерн написа: „Кажи ми как строиш и ще ти кажа кой си“. Арх. Георгиев коe e това, което Ви отличава от типичния архитект на нашето време, това, поради което се посветихте на строителство с естествени материали?

Все по-често търсим био храни, био козметика, тъкани от естествени материали. Говорим също и за био-архитектура. И не само говорим, а я правим. Сградите от естествени материали предлагат здравословна среда за обитаване и намаляват въглеродния отпечатък. Строителството играе важна роля и в стремежа за устойчиво развитие. В световен мащаб то е един от най-големите консуматори на енергия. Постиндустриалното общество преоткрива прединдустриални строителни техники и материали, които могат да решат съвременни проблеми. Или както понякога казваме „новото е добре забравено старо”.

Как събрахте обширната информация, поместена в книгата Ви „Строителство с естествени материали / традиционни практики и съвременно приложение“?

Информацията в книгата е резултат от 20-годишни проучвания и практически експерименти. Изследвани са традиционните строителни техники и материали както в България, така и в много други страни. Имах възможност да участвам в курсове и конференции в Англия, Германия, Индия и САЩ. Запознах се и с някои стари строителни техники, които не са познати у нас, например "трамбована земя" и "коб". В началото гледах на тази своя дейност като на хоби. Преди шест години започнах да провеждам обучения за строителство с естествени материали. За тази цел написах първоначално една брошура. Много хора започнаха да се обръщат към мен с различни въпроси по темата. Така нарастващият интерес ме мотивира да напиша книгата, с която да се опитам да запълня, доколкото мога, липсата на информация на български език в тази област.

^{Църква на над 200 години от кирпич в Таос, Ню Мексико, САЩ}

Защо решихте за безплатно изтегляне в интернет да предоставите труд, който е плод на дългогодишни проучвания и скъпо струващи изследователски пътешествия в различни части на света?

Привърженик съм на идеята за свободен достъп до информация, така нареченият open access. В процеса на моите проучвания аз също получих безвъзмездна помощ както от организации, така и от отделни хора у нас и в чужбина. Благодарен съм на всички които ме подкрепиха при написването на тази книга.

Строителството с естествени материали не е просто избор на строителна технология. То е, както Вие казвате, философско търсене, личностно израстване. 

Да, при мен това беше бавен процес. Днес ние живеем в така наречения "отворен цикъл" на потребление на природните ресурси, т.е. вземаме от природата повече отколкото тя може да възстанови. В природата обаче устойчиви са само "затворените цикли". Затова ние търсим модел на обитаване с максимална автономност. Този модел включва не само строителството на сгради. Тук бих добавил и автономност при задоволяване с енергия, вода и храна. Затова в нашия начин на живот ние експериментираме и с енергия от фотоволтаични панели, собствени водоизточници, произвеждаме и част от храната си.

Като студент бях впечатлен от прогнозата на един известен тогава американски архитект Паоло Солери. Според него, с развитието на комуникациите ще отпадне необходимостта от струпване на толкова много хора в големите градове. За мен това време вече е дошло, защото ние успяваме да живеем сред природата на едно много красиво място близо до Белоградчишките скали без да сме изолирани от света. Като архитект аз имам възможност да работя дистанционно от тук. Дори и това интервю достига до вас благодарение на интернет.

^{Къща с глинени стени „коб” и покрив от тръстъка. Кокингтън корт, Торки, Англия.}

Имате ли данни относно дела на строителството с естествени материали в ЕС, САЩ или други развити държави? Какви са тенденциите в тази област там през последните 10 г.?

През последните тридесет години интересът към този вид строителство нараства. Отчита се не само повече ново строителство с естествени материали, но и възстановяване на стари сгради по технологията на построяването им. Въпреки това не може да се говори за индустрия. Този тип строителство остава бутиково.

В някои страни традицията на строителството с естествени материали не е прекъсвана. Това са например страните от Централна Америка както и американските щати Калифорния и Ню Мексико. Там то е широко разпространено и дори частично индустриализирано. В други страни наблюдаваме своеобразен ренесанс. Водещи в Европа в това отношение са Германия и Франция. В Германия този сегмент е относително малък от общото строителство, но обемът му расте с около 20% на година. Подобни процеси наблюдаваме и в Австралия и Нова Зеландия.

Традициите в много страни от третия свят също не са прекъсвани. В някои страни на Африка и Азия държавите стимулират строителството с естествени материали поради неговия социален ефект. В малкото кралство Бутан опазването на природата и строителството с естествени материали е национална политика.

^{Детски еко-център, Фрайбург, Германия}

Може ли строителството с естествени материали да бъде конкурентно предимство в ключовия отрасъл туризъм?

Смятам, че може. Туристическите сгради от естествени материали в България са на световно ниво и се радват на популярност не само у нас а и в чужбина.

Първата глинена къща бе построена в село Лещен. Тя бързо доби голяма популярност като "Къщичката на Флинстоун". В последствие собствениците изградиха вилно селище на юг от Гоце Делчев. Преди две години у нас отвориха врати и нови ваканционни селища от естествени материали.

За радост все по-често стари къщи се възстановяват в първоначалния им вид. Използват се естествени материали и автентичните строителни техники.

^{Къщичката на Флинстоун в с. Лещен}

^{Глинена къща във вилно селище „Омая“}

^{Екоселище „Глинените къщи” в с. Извос край Белоградч}

^{Възстановена къща в с. Косово. Арх. В. Вълчанова}

По-трудно ли покриват сгради строени с естествени материали нормативните строителни изисквания?

Ренесанс на строителство с естествени материали се забелязва в последните 30 години. Това е относително кратък период. Затова и в световен мащаб съществува дефицит на стандарти и нормативи. В Европа само Германия и Франция могат да се похвалят с такава нормативна база. У нас опитите да се разработят стандарти и нормативи не срещнаха разбиране от страна на държавата в лицето ма МРРБ. Малкото, постигнато до сега, е „на парче” и е дело на Асоциация за строителство с естествени материали (АСЕМ).

Въпреки това, ние проектантите успяваме да се впишем в действащата нормативна база. Успешно защитаваме своите проекти. Отговорът на въпроса „Възможно ли е узаконяването на сгради от естествени материали?” е положителен. Има много одобрени проекти и реализации. Сградите покриват изискванията за сеизмична устойчивост, енергийна ефективност и другите строителни норми.

^{Процес на строителство с естествени материали}

Представете си, че сте инвеститор във ваканционно селище. Бихте ли предпочел - вече в качеството си на предприемач - да го изградите с естествени материали? В случая за Вас освен естетиката важни биха били нужният обем инвестиции и очакваната възвращаемост в сравнение със стандартните строителни технологии.

Засега е у нас разходите за този тип строителство са съизмерими с разходите при традиционното строителство. Същото важи и за поддръжката. В богатите страни са необходими по-големи инвестиции поради по-висока цена на труда. Узаконяването, както вече казах, не е проблем. Трудно може да се окаже намирането на изпълнители. Тъй като строителството с естествени материали обаче не е сложно, строители могат да бъдат обучени.

Необходимо е инвеститорът предварително да обсъди със специалист предимства и недостатъци за своя конкретен проект.

^{Комплекс от глинени къщи „Под скалите“, с. Илинденци}

След проведен референдум на 11.06.2017 г. община Трън отхвърли инвестиционно предложение за златодобив и окончателно реши да следва природосъобразен курс на развитие. Как би се вписало строителството с естествени материали в такава общинска политика?

В миналото Трънският край се е славил със своите майстори строители. Би било чудесно ако традицията се възобнови.

Основните предимства на естествените материали са хармония с природата и здравословна среда на обитаване. Те не са токсични. Глината балансира влажността и температурата в помещенията и предпазва от алергични и ревматични заболявания. Глинените стени ни защитават от електромагнитни излъчвания три пъти по-добре от камъка и бетона. Сградите от естествени материали са „дишащи” и не позволяват образуването на плесени. Всичко това се цени и от туристите.

Преимуществата за природата са, че по време на строителството транспортните разходи са значително по-ниски. Достатъчна е и само 2-3% от енергията, необходима на бетона, печените тухли, керемидите, металите и т. н. Не на последно място естествените материали се рециклират напълно.
Като основен недостатък бих изтъкнал, че естествените материали трудно подлежат на стандартизиране. Например глината във всяко находище е различна и работата с нея изисква индивидуален подход.

Има ли финансови стимули (еврофондове, облекчени банкови заеми и др.), подпомагащи строителството с естествени материали?

Не ми е известно да съществува политика за финансово стимулиране на този вид строителство. Това не изключва възможността отделните общини да разработят собствени стимули за такъв вид сгради. Законът за устройство на територията позволява на общинските съвети да въведат специфични правила в тази посока.

У нас кирпичени постройки като че ли не се възприемат като ценно архитектурно наследство. Само до преди стотина години обаче жилищният фонд на България е бил предимно кирпичен. Подпомага ли държавата или ЕС собственици, желаещи да съхранят все още възстановими сгради, строени по тази технология?

Държавата и Европейският съюз нямат действаща политика в тази област. Въпреки това преди няколко години в местността „Белите брези“ на Природен парк Витоша държавата в лицето на дирекцията на паркa предпочете да изгради с изцяло естествени материали детски екоцентър. Проектът се реализира с европейско финансиране. Това е един обнадеждаващ пример.

^{Глинена къща в с. Баня, близо до Иракли.}

По-евтино ли е собственик да реставрира постройка, строена с естествени материали по технология от миналото, вместо да я разруши и построи отново според днешната строителна практика?

Да, по-евтино е, но тук цената дори не бива да е основен критерий. По-важно е да се запази облика и духа на старата сграда. Те са неповторими.

^{За направата на тази къща е използван стар стопански навес. Стените и декорациите са изградени и измазани с глина и слама. Собственик Сюзън Хаган, с. Хотница, В. Търновско.}

Коя е целевата група на уъркшоповете и обученията, които предлагате по темата строителство с естествени материали? Имате ли информация, решават ли се участници в последствие да строят с естествени материали?

При мен идват хора на различна възраст и с всякакви професии. Обединява ги интересът към екологичното строителство. Много от тях желаят да реставрират старите си къщи. Други възнамеряват да построят нови. Рано или късно преминават към проектиране и строителство.

^{Проект за глинена къща.}

Проследявайки интереса към строителството с естествени материали у нас през последните 10-15 години, какъв ще бъде според Вас интересът към него в бъдеще?

През последните години интересът към този вид строителство нараства в световен мащаб. Изграждат се новии се възстановяват съществуващи стари сгради. Дори световно известни архитекти се насочват към глината. Арх. Нормън Фостър например използва пресовани глинени блокове в свой проект за летище за дронове в Руанда. Но още сме далеч от нива, които са необходими, за да говорим за индустрия. Строителство с естествени материали ще остане бутикова ниша.

По случай своята 40-та годишнина през 2010 г.американското списание Smithsonian magazine издаде юбилеен брой, в който се прогнозират 40-те неща, които се очаква да се случат през следващите 40 години. На първо място е посочено: “Усъвършенствани сгради ще се правят от кал”.

С гордост мога да заявя, че макар и малко на брой, сградите от естествени материали, строени в България, са на световно равнище. Ценят се както у нас така и в чужбина.

^{Проект на летище за дроновев Руанда. Арх. Нормън Фостър.}

*Арх. Георгиев е лектор на международни конференции по екостроителство. Има публикации в България, САЩ и Австрия. Участвал е в курсове по земна архитектура в Англия, Германия, Индия и САЩ. Завършил е УАСГ и работи на свободна практика.