Световно известната рок група Garbage ще оглави третия ден на фестивала Hills of Rock 2019. Групата, сформирана в Медисън, Уисконсин през 1993 година, има над 17 милиона продадени копия по целия свят, концерти в над 35 държави и 6 студийни албума.

Ето какво сподели пред OFFNews магнетичната вокалистка на Garbage Шърли Менсън.

Предстои Ви първи концерт у нас. Какво знаете за България?

За съжаление не знам много неща за България. Знам, че ще посетим Пловдив, който е под егидата на ЮНЕСКО. Ние от групата сме много развълнувани, че ще посетим абсолютно ново и непознато място за нас. Невероятно е да открием ново място, на което никога не сме идвали до сега. Пловдив е едно от чудесата на света и затова е трудно да знаем всичките кътчета на тази планета, на която живеем. Чувала съм от хора, които познавам, че Пловдив е много красив и невероятен град.

Ще успеете ли да разгледате града преди или след концерта, който ще изнесете с Garbage?

Няма да имаме дълъг престой в Пловдив. Ние от групата винаги се стараем да разглеждаме градовете, които посещаваме в малкото свободно време, което имаме, и да се опитаме да видим със собствените си очи къде се намираме и как живеят хората на даденото място. Невероятна възможност е да пътуваш и да изследваш нови и нови места.

Това турне продължение ли е на миналогодишното по повод 20 години от издаването на вашият втори албум VERSION 2.0?

Това е кратко лятно турне и не е продължение на миналогодишното 20 YEARS PARANOID. Напълно различно е. Всъщност трябваше да си стоим в студиото и да записваме новия албум, но си казахме “Защо да не посетим някои градове, в които досега не сме свирили?” Казахме си, защо да не отидем да посетим фестивала ISLE OF WEIGHT в Обединеното кралство? В крайна сметка, оказа се че ще бъдем 2 месеца на турне. На това турне ще изпълняваме песни от всичките ни албуми.

Бих искал да Ви върна към миналогодишното юбилейно турне по повод VERSION 2.0. Имахте ли чувството, че все едно изпълнявате албума на живо за първи път 20 години по-късно?

Беше доста странно. Изпълнявайки тези песни, които сме правили преди 20 години, имах усещането че се връщам назад във времето. Но в крайна сметка сме по-зрели. Аз съм по-зряла жена, отколкото бях тогава, и вече съм различен човек. Да изпълняваме песни, които сме изпълнявали на места преди 20 години беше нещо, което почувствахме по различни начини, най-вече заради чувство на страх. Когато промотирахме VERSION 2.0 преди 20 години бях изпълнена със страх и бях несигурна във себе си.
Това да свирим песни от преди 20 години, беше нещо като да се върнем у дома. Беше триумфално и осъзнахме как сме оцелели като група във тази конкурентна индустрия на музиката. Заради това се почувствах наистина много добре.

Миналата година по време на концерта ви в Кьолн, Вие казахте че “Soldier through this” e най-тъжната песен която някога сте написали. Защо?

Тази песен е наблюдение на разпада на красивите взаимоотношения между хората. Това е песен за любовта, която имате в живота и същевременно за тази любов, която в един момент се разпада. Това е за нещо като трагедията между Ромео и Жулиета.

Аз мога да назова други тъжни песни на Гарбидж като “Sugar”, “Тhe trick is to keep breathing”, “Can’t cry these tears”, “Drive you home”и разбира се  "The Trick Is to Keep Breathing" - любимата ми песен от втория Ви албум.

Благодаря! Гордея се, че "The Trick Is to Keep Breathing" е една от песните от нашия репертоар, които се превърнаха в нещо като философски химн. Когато я написах през 1996 година, не смятах, че разбирам защо съм я написала.

Песента е вдъхновена от роман, нали така?

Да, вдъхновена е едноименния роман на Janice Galloway. Както казах, песента се превърна във химн сред феновете ни. На наши концерти аз виждам хора които си татуират телата. Смятам, че всеки се идентифицира с идеята, че животът се променя, и че трябва да продължаваш да си останеш същия човек, когато това е възможно.

Какви песни записвате сега? Какви теми изследвате в новия албум?

Знаете ли, ние не функционираме както повечето групи. Песните се променят толкова много в процеса на записите и те се превръщат в нещо съвсем различно след първоначалните идеи. Не мога да кажа нищо за тях сега, защото може да бъдат съвсем други, когато бъдат финализирани. Изненадващото за мен е колко мелодични и бавни  се получават, за разлика от предишния ни албум “Strange Little Birds”, където звученето е доста по-твърдо.

За мен лично, този албум звучи като Depeche Mode и Massive Attack. Но, разбира се, звучи и като Garbage от средата на 90-те години. Вие можете и да не се съгласите с мен.

Знаете ли, аз не се съгласявам никога с никой. (Смее се) 

Да, това го знам. Вие всъщност сте голяма бунтарка.

Съгласна съм с това Ваше описание. Но всъщност “Strange Little Birds” е доста агресивен албум. Но новият, който записваме в момента, както казах, е по-нежен и по-бавен като музика. По-кинематографичен е така да се каже.

“Teaching little fingers to play” e доста кинематографична песен. Какво влагате в “I am big girl now”?

Ние всички от Garbage вече сме по-зрели, имаме 25 годишна кариера до момента. За да останем близки помежду си като музиканти и да не стане така, че да не се понасяме вече, трябва да сме отворени към нови идеи, и да не се изолираме от света, в който живеем. Трябва да останем любопитни и да търсим предизвикателства.

И смятам, че трябва да се върнем към начина на мислене на начинаещите и как да бъдем любопитни в търсенето на себе си. Ако не сте повече любопитни, и ако не се научавате на нови неща, с вас е свършено. Това смисълът на песента.

Може ли да се каже, че песента е нещо като равносметка на Вашата кариера до момента?

Не мога да кажа със сигурност дали е равносметка, защото е трудно да бъде обобщена нашата кариера. Тя е доста странна, ако я сравняваме с кариерата на други изпълнители. Но ние не сме просто средностатистическа рок музикална група. Ние  сме уникална група, за добро или лошо.

Смятам, че мога да се съглася!

Добре, имаме съгласие помежду си!  (Смее се)

Не много хора знаят, че сте била певица в Angelfish, няколко години преди Garbage. Angelfish Ви превърна във фронтдама на Garbage, нали така?

Да, точно така.

Бихте ли разказали историята, когато Стив Маркър е видял музикалния клип “Suffocate me” по МТВ? Какво се случи после?

Стив и другите членове на Garbage са търсили певица през това време. Стив е видял моето видео от “Angelfish” в една късна вечер по МТВ и е сметнал, че имам хубав глас. След това те се организираха да се срещнат с мен в Лондон. Така се сближихме и направихме добър албум заедно. Въобще не сме мислели, че ще стане такъв хитов албум по цял свят. След това въобще не сме се замисляли как са се случили тези неща. Беше доста диво и странно преживяване. Срещнахме сe и бинго!

Аз познавам музиката на Garbage от 2010 година насам. Не съм от първата генерация почитатели. Някой ми подари компилацията “Absolute Garbage” и така започнах. Смятахте ли, че песента “Only Happy When it rains” ще стане такъв хитов сингъл?

Въобще не знаех за това. Беше доста шокиращо. Фактът, че продължаваме да записваме албуми след 25 години ми се струва все още доста странно и е огромна изненада за мен.

Миналата година излезе специалното юбилейно издание на Белия албум на Бийтълс по случай 50 години от издаването му. Вие от Garbage издадохте 20 годишно юбилейно издание на “Version 2.0”. Можете ли да направите някакво сравнение между двата албума, които имат вече култов статус?

Не мога, освен факта че всички от Garbage сме изключително повлияни от Бийтълс. Ние сме големи почитатели на техните песни и това, те са пионерите на модерната поп музика. Бийтълс определено са група, която сме споменавали многократно през годините. Те като музиканти са минали през всичко и са са били първи в правенето на много неща. Ние сме големи фенове на Бийтълс, но за съжаление няма много неща, които да свържат двата албума.

Какво ще кажете за клипа “Special”, получил номинация Грами за най-добро видео, къса форма. На мен този клип ми прилича на сюреален късометражен филм или видео арт. Смятате ли, че вашите клипове ще бъдат смятани в бъдеще като видео арт?

За да бъда честна, смятам че клиповете ни вече са видео арт. Те бяха доста иновативни дори и през 90-те години. Нашите песни създадоха мода в правенето музикални клипове. Похарчихме доста пари, за да ги направим. Нашата идентичност като група беше запечатана в съзнанието на публиката. Хората все още ни разпознават като група и те все още помнят кадри от тези клипове, които са гледали по МТВ. Бих казала, че видео артът е голяма сила.

Ще направите ли опит отново да запишете солов албум?

Със сигурност няма да е скоро. За мен участието ми в Garbage все още ме задоволява да се развивам като певица и творец. Ще остана лоялна към Garbage.

А какво бихте казали за Нина Першон от The Cardigans? Тя издаде дебютния си албум “Animal Heart” преди 5 години, което е точно 20 години след техния дебютен албум “Emmerdale”. Вие бихте ли опитали да издадете солов албум през вашия независим лейбъл Stunvolume?

Всъщност пробвах да направя това през 2007-а година, но го спрях защото аз тогава имах проблеми със звукозаписната компания която го продуцира. Все още съм привлечена от идеята ние всички заедно в групата да се опитваме да направим нещо заедно, като предизвикателство, и да се борим да направим нещо хубаво като артисти и музиканти. Намирам това за особено вълнуващо.

Светът буквално е пълен със соло изпълнители, стремейки се да развиват своята индивидуалност, те остават интелектуално слепи и заради това има все по-малко музикални групи в момента. Предизвикателство е да функционираме икономически в тази система. За да съществува една музикална група в момента е доста трудно, и да не кажа почти невъзможно, заради икономическата реалност. По-малко и по-малко групи подписват договори със звукозаписни компании. Все още вярвам в концепцията да правя музика с други хора. Огромна рядкост е да ти се случи да попаднеш на хора, с които да можеш да работиш.

Едно допълнение към предишен въпрос. Джон Ленън или Пол Маккартни?

Джон Ленън!

Съгласен съм напълно!

О, ние отново имаме съгласие! И при това два пъти в един разговор! (Смее се) 

В края на нашия разговор, какво бихте казали на феновете от България и читателите на OffNews?

Ще кажа, че ще дойдем и ще дадем най-доброто от себе си. На феновете, които ни следят от самото начало за последните 25 години -  Благодарим Ви, че сте ни чакали толкова време! За нас ще бъде привилегия да дойдем в България и да свирим във вашата красива държава.