Аз и Мария (нещо като политически текст)

Венци Мицов | 23 октомври 2015 в 15:06 | 5793 |4

Zdr...

Днес е 23 октомври. Ден последен за предизборна агитация.

Като кандидат за кмет на район Младост в София и втори в листата за общински съветници на ПП "Глас народен" (бюлетина номер 20, за да не се объркате от толкова много информация) и аз раздавам различни печатни материали - листовки, вестници, флаери.

Последните дни се подвизавах по различни подлези в столицата, защото къде по - добре може да се изяви един ъндърграунд политик, ако не в ъндърграунда на столицата - станциите на метрото.

Та така...

Завчера, някъде около 18,30 часа, тъкмо раздал всичките си материали се канех да тръгна, когато към мен приближи едно дете.

Момиченце, на видна възраст около 9 години.

- Чичо, може ли да остана при теб да изчакам мама, защото е в задръстване и не може да стигне да ме вземе от метрото - рече момиченцето

- Ама разбира се, мила - рекох аз - ако искаш се обади на мама, че всичко е наред.

- Падна ѝ телефонът, мама много говори, докато работи - рече детето

Покрай мен минаха хора, но аз отказах да раздам последните листовки и понечих да ги прибера в найлоновата торбичка от известен хипермаркет, в която ги бях сложил, за да ги донеса до подлеза.

- Ама на тия листовки е твоето лице, чичо - рече детето.

- Викай ми Венци, че се чувствам стар, като ме наричаш "чичо" - рекох аз - да, на тия листовки съм аз, ама на теб няма да ти дам, защото съм кандидат за общински съветник и кмет, а децата не бива да се агитират.

- Аз се казвам Мария - рече момичето - а ти, чичо Венци, защо си раздаваш сам листовките? Гледахме с мама завчера че в центъра раздават листовки, ама бяха много хора. А чичковците от снимките не съм ги виждала да раздават.

- Няма и да ги видиш, мило дете - отвърнах аз - те се наричат "високо ниво" и не се появяват сред хората в подлезите. И още по-добре - ако се появяваха, щяха да отцепят целите подлези, защото ги пази охрана.

Мария се усмихна.

- Какво прави кмета, чичо Венци? Защо си решил да ставаш кмет и онова другото...дето си решил да ставаш.

Усмихнах се.

- Общински съветник, миличка, общински съветник. Ами...Как да ти го обясня с две думи.

- На Сашо от съседния клас чичо му бил депутат. Ама Сашо каза, че откакто станал депутат и се променил много. Преди му бил любимия чичо, а сега се надул, станал богат и не си говорел вече с близките си.

- Е, Мария, първото нещо, заради което се кандидатирам е точно заради това - искам - и аз, и колегите ми - да покажа, че политиката е място, в което влизаш, за да свършиш малко полезна работа, без да се промениш.

- Значи, ако станеш кмет и някой ден мама закъснява, ще мога пак да изчакам в метрото с теб ли - попита Мария и ме погледна изпитателно

- Да, Мария, ако мама закъснее, защото улиците са лоши, има задръствания и е час пик, ще можеш заедно с мен да изчакаш метрото - отвърнах аз, без да се замисля.

От метрото слезе ново влакче. Изнервени хора се бутаха един друг, бързайки да се приберат от работа.

Телефонът на малката Мария звънна.

Майка и бе успяла някак да пусне телефона.

- Не се притеснявай, мамо, аз те чакам с чичо Венци, който е кандидат за кмет в подлеза - рече Мария - той ми прави компания.
Не разбрах, дали майката на Мария се успокои особено след този кратък разговор, но момичето отново дойде при мен и каза, че всичко е наред.

- Мама идва след 5 минути и каза да ти благодаря - рече Мария - но я да те попитам - ако станеш кмет ще ми оправиш ли площадката, където си играем пред блока?

Усмихнах се.

- Слънце, ако стана кмет, първо твоята площадка ще оправя, обещавам - рекох аз и в тоя момент и двамата се засмяхме.

- И другите така говорят - рече детето - май и ти си като тях.

- Знаеш ли - рекох аз - опасността да стана като тях е голяма. Ето, сега, без да се усетя заговорих като всички останали кандидати.

- Добре, а ако не станеш кмет а отидеш в онова, сложното? Там какво се случва? - попита ме Мария и присви умните си очички.

- Там едни хора гласуват дали кмета да има пари за детски площадки - рекох аз - дали да има концертни зали, дали да има повече паркинги. И кметът е длъжен да се съобрази с всички техни решения.

- Добре, тогава искам ти да си там - рече Мария - и да ми гласуваш за детска площадка.

- Обещавам ти, Мария - рекох аз - първата ми работа ще е да отида там и да кажа - ей, общинарите, веднага детска площадка за Мария, защото иначе ще стана лош.

Мария се засмя. И аз се усмихнах.

В този момент млада дама слезе в подлеза.

Беше майката на Мария.

- Благодаря ви, господине - рече запъхтяната майка - това задръстване направо ме съсипва, а баба и - и посочи Мария - не е в София и нямаше как да я вземе.

- За мен беше удоволствие - рекох аз и помахах за сбогом.

- И да знаеш - ще си чакам площадката - рече детето.

А майка и погледна с учудване. Но ние не казахме нищо.

Това беше тайна. Всеки си има своите тайни.

И двете - майка и дъщеря - поеха в мрака на софийския октомври.

Знаете ли?

По време на кампании е забранено да ползваме деца.

И слава Богу.

От друга страна човек е най-честен с децата.

Можеш да излъжеш всеки, но не и едно дете. Децата имат невероятна интуиция, която с времето бива притъпявана от медии, социални мрежи, реклами, лидери на мнения, инфлуенсъри и духовни и политически лидери.

За това всеки от нас, който е решил да става политик, трябва да мине един тест - да се опита да обясни какво ще направи като политик.

Ама не на избирателя, който и без това е лъган милион пъти и е развил апатичен сарказъм към кандидатите.

А на децата си.

Ако успеете да обясните на едно дете какво искате да направите и то ви повярва - значи ставате.

Значи все още не сте загубили вашата искреност.

Това е, което имах да ви казвам.

А, не съм ляв, не съм десен. Не съм фен на Путин, но не приемам безрезервно и Обама.

Отличавам се от десните по това, че съчувствам на малкия и беден човек.

Отличавам се от левите по това, че смятам, че държавата е лош стопанин и не харесвам регулациите.

Но най - вече не харесвам онези, които лъжат...

Защото лъжите прокудиха децата ни.

И последно - малка Мария. Обещавам да се допитвам не до съветници.

А обещавам да се допитвам до теб.

И когато стана като другите, моля те - шибни ми един шамар.

-------------

(историята в тоя текст е измислена и при създаването и не бе използвано нито едно дете)

Марин Илиев 06.11 2015 в 10:40 4
+ 0
- 2
Браво Венци!
Не гласувах за вас, но ви се радвам искренно!

Бойко Незнам 24.10 2015 в 21:59 3
+ 1
- 0
Чичо Бригадир е взел милион, докато вашите Бригадири взеха милиарди и продължават да взимат.Само ми е чудно как така само двама агитатори, но май се досещам навсякъде биете контра и не достигат анонимни.
И не на последно то си пише, че е измислено и още докато четох знаех, че не се е случило, но важно е, че вие заработихте вашето, а аз ще се постарая да има изненади в Младост въпреки, че най-добрия ми приятел от детството е представител на ГЕРБ.Дори да сте прави нека да дадем малко и другите да чупнат от баницата, ама нЕма.
Единият затваря нЕкви магазинчета, бие който му падне и плаща за агитки.Другият се чуди как да измъкне некой си с главния прокурор ама его забрави се.Шефа на предизборния щаб осъден на втора истанция-няма проблеми.

Един въпрос понеже гледам ги разбирате нещата, президента направи милиони с бизнес парка в Младост, защо си прехвърли бизнеса да взима некви стотинки?Цялото обкръжение е взимало поне 3 пъти и нагоре повече пари и така за доброто на България зарязват всичко и отиват да стават депутати или има нещо друго?

Не искам да продължавам, че пиша направо през хрома без скрити ай пи-та и туко виж дошли и ми взели старото компютърче....
Ангела 24.10 2015 в 00:24 2
+ 4
- 7
Мнооого измислено. Като цЕлата "партия" Глас народен. Чичо Бригадир нема ли да подпомогне кампанията с кинти?
NoComment! 23.10 2015 в 18:45 1
+ 6
- 0
"тъкмо раздал всичките си материали се канех да тръгна, когато към мен приближи едно дете."

"Покрай мен минаха хора, но аз отказах да раздам последните листовки и понечих да ги прибера в найлоновата торбичка"