Капитализмът създава огромно богатство и лукс, но същевременно хвърля милиони хора в нищета и борба за оцеляване.
Неговото обещание е, че ако спазваш правилата, ще бъдеш възнаграден с добър живот. То се крепи на простата предпоставка, че има връзка между усилия и възнаграждение. Ако работиш здраво, здравата ти работа ще се отплати.

Но тайната на капитализма е, че такава сигурна връзка няма. Не усилията предопределят съдбата на хората, а тяхната власт. Но работодателите винаги имат повече власт от работниците. Капитализмът завладява държавата отвътре и я прави в самата ѝ основа пристрастна към интересите на капитала. Така той поражда несправедливост. И заради това поражда и съпротива.

Работещите могат да защитят своите интереси само създавайки колективни организации. Енергията да се придвижим към по-човечно общество все още зависи от солидарността на обикновените хора.

Вивек Чибер е американски академик, социален теоретик, редактор и професор по социология в Нюйоркския университет (NYU). Полето на изследванията му включва развитието, социалната теория и политиката.

Откъс:

Предговор от Георги Медаров и Огнян Касабов

Преди 30 години, след 10 ноември 1989 г., у нас изгряха огромни надежди за бъдещето, открило се пред страната ни и Източна Европа. Днес обаче мнозинството хора – в България, но не само тук – гледат с носталгия към миналото и с цинизъм към настоящето.
Причината за това са огромните, дълбоки социални проблеми – дори кризи, – съпътствали последните три десетилетия. Колкото и остро да ги изпитва всеки един от нас, тяхното естество остава до голяма степен скрито заради нещо важно, но останало недоизказано.
Водещите анализатори у нас често ни препоръчват т.нар. преход като преход към „демокрация“ – към възможността за реално управление от и за гражданите след социалистическата диктатура в Народна република България, която била народна само на думи.
Но на заден план остава преходът към нов тип икономическа система. Твърде много експерти, обществени учени и политици все още се опитват да заобиколят въпроса за връзката между капитализма и социалната несправедливост.
И наистина, в България самата дума капитализъм все още е своеобразно табу. Днешните проблеми на страната ни уж са резултат от тежкото наследство на социализма, продукт на балканския ни манталитет или пъклен план на чужди сили („Русия“, „Сорос“), разклащащи стабилността и отклонявайки страната от нейния „европейски“ или „традиционен“ път, според предпочитанията.
Изумително е колко ограничено е разбирането за капитализма в днешна България, при условие че това е икономическата и политическа система с решаващо значение за нашия живот.
Книгата, която държите в ръцете си, може да помогне да се отърсим от тези заблуди. И да се изправим лице в лице с реалните проблеми. Те са неизбежно произвеждани от капитализма във всичките му форми и разновидности, а не просто от „постсоциалистическия“, „балканския“ или „олигархичния“.
Вивек Чибер, професор по социология в Нюйоркския университет (NYU), представя точен, достъпен и ясен анализ на проблемите, съпътстващи всяка капиталистическа икономика. Примерите в книгата му са от Съединените щати, но лесно можем да откроим българските им аналози.
Сравнението на двете страни извежда на преден план несъстоятелността на илюзиите, че тревогите ни имат свой, типично български характер. Ако капитализмът работи толкова зле, толкова несправедливо в най-развитата капиталистическа страна в света, то какво да кажем за останалите?
Капиталистите и работниците имат съвсем различни, дори противоположни интереси. Системата произвежда несметно, постоянно нарастващо богатство, но и ужасна нищета. Работниците – а това е огромното мнозинство от нас – могат да получат своя справедлив дял, само ако действат заедно и организирано.
Екипният дух в една фирма и националното единство на една държава могат да бъдат подвеждащи. Те често крият желанието на властимащите (съответно мениджърите, политиците) да привлекат подчинените (служителите, народа) на своя страна.
Още по-фалшиво е уравняването на пазарно общество и демокрация. На свободния пазар всеки свободно купува политици, които правят закони в негова полза. В подобни обстоятелства корупция съществува само относително. Когато върховната власт са парите, „върховенството на закона“ може само отчасти да въздаде справедливост. А твърде често то на практика защитава едрите собственици, вместо обикновените хора. Същото се отнася и за другите институции на либералната държава.
Капитализмът винаги е олигархия. Казано другояче – властват малцината чорбаджии. Това положение се бетонира през последните три десетилетия. С разрушаването на социалистическите държави на Изток и продължаващото подкопаване на социалните държави на Запад на преден план излиза класовата борба, която икономическите елити водят срещу работещите хора.
Властта все повече се консолидира в митичния 1%, контролиращ повече от половината от световното богатство. Но народът може да вземе нещата в свои ръце – ако се организира. Само когато обикновените хора упражняват систематичен натиск и държат под контрол властимащите – само тогава става възможна истинската демокрация.

Настоящата книга представя основите на тези реалности.