Когато Джулиан Асандж започва да публикува документи, свързани с правителствена и корпоративна корупция, най-големите медии в света го атакуват с предложения за сътрудничество. Той обаче сключва договори само с 5 - Би Би Си, „Льо Монд“, „Шпигел“, „Ел паис“ и „Гардиън“. За България официален представител на Асандж става сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“.

Ето какво разказва неговият основател Асен Йорданов в новата книга на Анна Заркова „Свободни в словото“:

Джулиан е австралиец. А аз се сприятелих с най-добрата австралийска телевизионна водеща – Белинда Хопкинс. Тя беше дошла в България през 2009 година, за да снима филм за сънародника си Джок Полфрийман, който беше арестуван за убийство. Като българин, носител на европейския „Пулицър“ аз фигурирам в базите данни на западните медии и тя потърси връзка с мен. Направи ми интервю – за свободата на словото, за корупцията и за правосъдието в България. Покрай Джок тя направи голям филм за България – за корумпираната съдебна система, за лошите условия в затворите… Докато ѝ помагах, станахме добри приятели. Помолих я да ми направи връзка с Асандж, за да разбера какви разкрития има той за моята страна. Белинда познаваше неговия ментор – една жена, която живее в Швейцария. Направихме връзка с фейс контрол, а после той се съгласи на лична среща.

Срещнахме се в Лондон. Асандж беше с полицейска гривна, под домашен арест в едно имение. Отидох в имението с две бутилки ракия „Бургас 63“. Взех и колегата Атанас Чобанов, той работеше тогава в Биволъ. Видях Джулиан в дъното на една голяма зала – изпит, блед. На цялата дълга маса бяха наредени публикации за мен. Искаше да ми покаже, изглежда, че ме е проучвал, за да прецени дали да се срещнем. Знаеше що за човек съм…

„Добре дошли“ – каза Джулиан.
А аз: „Радвам се да ви видя, нося ракия, българска, да пийнем“.

Сипах, той много хареса ракията. Пресушихме и двете бутилки. През това време си говорихме за различни неща – за Уикилийкс, за каузата му, защо се бори той, защо ние се борим, как заедно да работим... Като изпихме и втората бутилка, Асандж каза: You are my brother.
И сключихме контракт.

7 разследващи журналисти са представени в книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“ (ИК „Авлига“, 2022). Това са покойният Георги Тамбуев, известен с разследванията си на тема корупция още преди 1989 г. ; създателят на „Биволъ“ Асен Йорданов; на сайта „Фрог нюз“ – Огнян Стефанов; авторът на разследванията за Корпоративна търговска банка и Осемте джуджета Николай Стайков; популярните телевизионни лица Миролюба Бенатова, Валя Ахчиева, Генка Шикерова. Всички те разказват историите си от първо лице, а авторката припомня най-известните им разследвания. Книгата навлиза в кухнята на журналистическата професия и то в нейната най-трудна и опасна част – разследващата журналистика.

Анна Заркова: В тази книга всички събития са действителни, а хората говорят със своя глас и на своя език. Тези хора са журналисти. Те са забележителни телевизионни водещи, репортери и редактори – но най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са послушни наемни работници в телевизии, вестници и сайтове. Не са придворни писари и глашатаи, нито шутове, съветници и метреси в двора на този или онзи владетел.

Тази книга е галерия с техни портрети. И с картини, нарисувани от тях – на корумпираната власт, на криминалния поминък, на необяснимите богатства, на купените медии и кривите им огледала. Ако е в ръцете ви сега, вие държите едно доказателство, че има журналисти, които не се предават.

Книгата е написана с финансовата подкрепа на Министерството на културата – Програма „Творчески проекти в областта на литературата“.
Художник на корицата е Маргарита Дончева.