'Душа на пеперуда' от Мохамед Али и Хана Ясмин Али

За първи път на българския пазар, историята на най-великия спортист на всички времена извън бокса

OFFNews | 16 юли 2019 в 09:51 | 765 |0

„Душа на пеперуда“ е специална компилация от мемоар и избрани духовни прозрения на един от най-великите спортисти на всички времена. Непреходни добродетели като любов, мир и разбирателство оживяват върху страниците на книгата, подкрепени от суфистки притчи, лични истории, писма и стихове. Красотата и остротата на писане са толкова изумителни, колкото са и уменията на Мохамед Али на боксовия ринг. 

Там, където се срещат красивите криле на пеперудата с безпощадното жило на пчелата, егото и емпатията, тленното и вечното – там започва и това житейско пътешествие на великия Мохамед Али.

„По време на моята боксова кариера вие не виждахте същността ми, виждахте само малка част от мен. Когато приключих със спорта, започна моето духовно пътешествие, тогава бях истински.”
Мохамед Али


„Това не е книга, на която можеш да попаднеш всеки ден… Това е книга за любовта. В разговорите с дъщеря си Хана Али се разкрива като нежна и блага душа, която търси покаяние и смирение. Извинението към най-големия му противник Джо Фрейзър е трогателно.“

Саймън Барнс, The Times

Мохамед Али е обявен за най-великия спортист на всички времена още приживе. Влиза в боксовата зала на 12 годишна възраст и посвещава живота си на бокса, няма конкуренция на ринга през цялата си боксова кариера. Има 61 мачар 56 победи и само 5 загуби. Основоположник на съвременния бокс.

Роден с името Касиус Клей на 17.01.1942 г. в Луисвил, Кентъки. Известен и с прозвището Великият и Шампионът. Той е трикратен световен шампион по бокс в категория „тежка“ и олимпийски шампион от Рим, 1960 г.
След като става част от ислямската организация „Черните мюсулмани“ и приема исляма до края на живота си тойсе бори за равни права на всички чернокожи. Умира на 3 юни, 2016 г. във Финикс, Аризона.

Откъс:

Тази книга представлява размишления за живота ми, тя описва някои от най-ярките ми преживявания и разказва как станах човекът, който съм днес. Изминах дълъг път, откакто започнах да се боксирам. Обиколих света и се срещнах с всякакви хора. Вярвам, че Бог е украсил планетата, като ни е разпръснал и ни е направил различни. Целта на нашите държави би трябвало да бъде да работят за взаимно разбирателство, уважение на тези различия и за намиране на общото между нас. Трябва да ценим красотата в разнообразието. Светът би бил скучен, ако всяко цвете има една и съща форма, цвят и големина.

Сред най-важните аспекти на моята духовност е, че постепенно започнах да разпознавам всичките онези моменти от живота ми, в които Бог ме използва за делото си – на ринга и извън него. Когато израствах, изпитвах трудности при четене и произнасяне на думите. Едва успях да завърша средно училище. Онова, от което страдах, си има име – дислексия. По мое време учителите смятаха, че децата, които срещаха труд-ности в ученето, са глупави. Училището бе трудно изпитание за мен, но аз все пак открих начин да се справя с това. Когато бях притиснат до стената, не се предавах и не се отказвах – търсех изход встрани, отдолу или отгоре ѝ. Открих начин да работя с онова, което Бог ми бе дал. Когато чета или чувам неща, които считам за ценни, нещо, което ми говори за света, както аз го чувствам, се съсредоточавам върху тези места, запаметявам ги. Когато нещо ми изглежда истинско, то става част от мен. Това е начинът, по който се уча.

Усещах, че Бог винаги работи чрез мен. Той ме изпълва с мъдрост, увереност, самоувереност и осъзнатост. Изучавах живота, изучавах хората. Може и да съм изпаднал по отношение на четенето и писането, но по отношение на любовта, съпричастността и другите чувства, които вълнуват сърцето, съм богат. Има една стара пословица, която си повтарях през годините: „Къде е богатството на човека? Богатството е в неговото знание. Ако то е в банка, той не го притежава“.

Моето богатство е в познанията ми за себе си, любовта и духовността. Опитах се да използвам знанията си, за да бъда добър представител на моите хора. Не мога да бъда слепец, защото ако сляп води друг слепец, всички ще паднем в пропастта. Душата ми се развиваше с годините и вижданията ми се променяха. Докато съм жив, ще продължавам да се опитвам да вниквам все по-дълбоко във всичко около мен, защото онова, което сърцето прави, никога не е достатъчно. През целия си живот съм бил подлаган на проверка – тогава на изпитание бе силата ми; сега дойде ред моето търпение и устойчивост да бъдат изпитани. За всяка стъпка от пътя ми вярвам, че Бог е бил с мен. И повече от всякога знам, че и сега е с мен.

Научих се така да живея живота си във всяка стъпка, на един дъх и в един миг, но това беше дълъг път. Тръгнах по пътя на любовта в търсене на истина, мир и разбирателство. Аз все още се уча.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !