Повече за книгата можете да прочетете тук.
САЩ, ГЕРМАНИЯ И СЪДБАТА НА ЮГОСЛАВИЯ
Това интервю на Давор Джалто с Ноам Чомски е записано на 6 януари 2012 г. в Кеймбридж, Масачузетс.
Давор Джалто: Все още се спори какви са истинските причини за разпада на Югославия. Разбира се, могат да се изтъкнат вътрешни и външни фактори. Някои твърдят, че първостепенна отговорност носят политическите елити в югославските републики, които заедно с мнозина интелектуалци прегърнаха национализма като идеологическо оръжие към края на Студената война, за да запазят постовете си и да разширят властта си. Други изтъкват ролята на международната общност. Какво смятате Вие?
Ноам Чомски: На мен ми изглеждаше нещо различно, по-скоро както Сузан Удуърд го описваше (1). На първо място беше ефектът от смъртта на Тито и след това последиците от неолибералните политики, наложени по целия свят, включително в западните държави, от обичайния триумвират: МВФ, Световната банка и Министерството на финансите на САЩ. Те имат приблизително еднакъв ефект в различните страни, така че ако отидете на протестите „Окупирай Уолстрийт“, те се заявяват против отражението на тези програми върху САЩ. Ако отидете на площад „Тахрир“ в Египет, протестират срещу последиците върху Египет. Същото е и в други части на света. Държавите, които най-стриктно спазваха правилата, в Южна Америка или в Африка на юг от Сахара например, са онези, които пострадаха най-лошо поради изгубените десетилетия очакван растеж и развитие. Южна Америка най-накрая се измъкна от всичко това. Тамошните държави отхвърлиха неолибералните политики и сега бележат прогрес. Подобни програми на строги икономии (които, между другото, МВФ вече не подкрепя) сега се налагат в Европа от Световната банка, от Европейската централна банка и от германските банки. Те са някаква форма на класова борба, която подкопава социалната държава. Целта им е да бъдат сигурни, че банките са достатъчно богати, като омаловажават ролята на труда – доста стандартни последици.
С Югославия се случи същото. Може да кажете, че либералните политики са били приети, или че Югославия е била подчинена на тях, зависи от коя страна погледнете въпроса. През 80-те години имаше програми за структурно приспособяване, които подкопаха много от постиженията на обществото. Те имаха обичайните последици да централизират богатството и властта, да премахнат държавните структури, много от които бяха полезни, а други – не. Рекламното лице на всичко това, човекът, когото Западът обичаше повече от всеки друг, бе Слободан Милошевич. Чак до 90-те години той бе истинският фаворит на Запада заради политиките, които провеждаше. Разбира се, въпросът за национализма съществуваше, но и това е интересен феномен. Ако проследите анкетите от проучванията на общественото мнение в Югославия някъде около 90-та, мисля, че все още значително болшинство подкрепя идеята за запазване целостта на Федерацията.
Д. Дж.: Словения и Хърватия първи обявиха независимост от Югославия. Как приемате тази поредица от събития в по-широкия европейски и международен контекст от онова време?
Н. Ч.: Да, Словения обяви независимост и това не бе голям проблем. Във всеки случай тя в голяма степен беше част от Централна Европа. Имаше няколкодневни сблъсъци и всичко мина безпроблемно. Но голямата крачка бе Хърватия.
На първо място, в Югославия бяха живи много спомени, свързани с Втората световна война, особено сред сръбското население. Обявената независимост на Хърватия бе незабавно подкрепена от Германия, което също събуди спомени от войната – нацистите и хърватските фашисти бяха тясно свързани. А Германия очевидно се опитваше да разпростре влиянието си в регион, който традиционно бе владяла. Германската подкрепа за хърватската независимост не отчиташе правата на сръбското малцинство в Хърватия, което бе значително. Така че, естествено, Югославската армия се намеси и това доведе до първите конфликти. Всъщност някои от първите зверства бяха извършени от хървати, а както вече казах, имаше и тежко наследство в смисъл на исторически спомени.
Големият въпрос бе как Европа щеше да отговори. Разбира се, Европа застана зад Германия, както обикновено постъпва – в последна сметка тя е двигателят на Европа, – което означаваше, че подкрепя раздялата и някакъв конфликт. След това избухнаха вътрешните конфликти.
Първо, САЩ стояха настрана и дори фактически подкрепяха някои стъпки в посока към обединяване. През 1993 г. имаше предложения, планът Ванс-Оуен например, който вероятно щеше да разреши конфликта по повече или по-малко мирен начин, без зверствата, които последваха. В този момент САЩ се намесиха в конфликта и подкопаха усилията. Очевидно Вашингтон искаше да има участие в действието, да не остави всичко на Европа, намеси се, трябваше да намери на чия страна и така подкрепи бошняците. Клинтън доста притискаше Изетбегович да не приема предложените решения, които по една случайност не се различават твърде от споразумението, което накрая се постигна. След всички престъпления и варварства стана ясно, че беше възможно всичко да се реши още на онзи етап, но след това последва онова, което ни е известно – още и още насилие. Съвременната статистика говори, мисля, за сто хиляди убити, може би шейсет хиляди бошняци, много зверства, много престъпления.
Например всеки знае за Сребреница, но никой не знае за гоненията в Крайна (2), които се случиха приблизително по същото време, най-голямото етническо прочистване при разпада на Югославия. САЩ стояха зад него. Беше хърватско и можеше да бъде забравено. В последна сметка във военно отношение линиите бяха малко или много ясно очертани след Сребреница и Крайна, и така САЩ се включиха и наблюдаваха сключването на споразуменията, които в основата си утвърдиха съществуващото положение. Както казах, това вероятно можеше да стане още през 1992 г.
Д. Дж.: Нека се съсредоточим върху ролята на Германия в разпада на Югославия, за която споменахте. Тезата Ви бе, че Германия е главният поддръжник на независимостта на Хърватия, а после останалите държави от Западна Европа просто следват тази линия. Не е нещо, което може да се научи от медиите или от научните разработки в бивша Югославия. Искам да попитам какъв е бил главният интерес на Германия да подкрепя независимостта на Хърватия и така да постави основите на разпада на Югославия и на последвалите конфликти?
Н. Ч.: Германия има исторически интерес на Балканите. Когато Хитлер нахлува там, той не прави нищо ново. Германия винаги е имала влияние над тази част от Европа. Мисля, че просто се е опитвала да възстанови влиянието – по същия начин, по който Германия сега е моторът зад програмите за строги икономии, които разрушават Южна Европа.
Д. Дж.: Как гледате на последните събития? Как виждате политическото и икономическо положение в Европа? Един британски член на Европейския парламент неотдавна обвини Германия, че се стреми да властва и контролира изцяло Европа.
Н. Ч.: Това не е тайна и няма нищо ново – така е от векове насам. Европейците повече не воюват помежду си. В политологическата литература това се нарича „демократичен мир“. Възгледът, че демокрациите не воюват една с друга. Е, вярно е, че демокрациите не воюват помежду си, ако проумяват, че следващия път, когато се впуснат в любимата си игра да се избиват взаимно, ще унищожат света. И така, през 1945 г. на европейците им светна. Те осъзнаха: „Били сме най-дивото и жестоко място векове наред, но не можем да продължаваме да бъдем такова“, защото капацитетът за унищожение е толкова голям, че следващия път, когато избухне война между Франция, Германия и Италия, ще трябва да отговорят като Айнщайн, когато го попитали „Какви оръжия ще се използват в следващата война?“, той отвърнал – цитирам по памет: „Е, не знам какви ще бъдат те, но знам какви ще бъдат в по-следващата война – каменни брадви“. Когато им просветнало, те спрели да воюват едни с други. Сега извършват зверствата си някъде другаде.
----------------
(1) Американски политолог, експерт по въпросите на Балканите и Югославия и автор на „Балканската трагедия: Хаосът и разрухата след края на Студената война“. С.: Сиела, 2002. 825 с.
(2) Чомски има предвид операциите „Мълния“ и „Гръм“ на хърватската армия през 1995 г., които слагат край на съществуването на република Сръбска Крайна, като прогонват около 200 000 и избиват десетки хиляди хърватски сърби. Република Сръбска Крайна (1991-1995) се простира на територията на бившата „Военна граница“, или „Военна Крайна“ в Австро-унгарската империя, в която сърбите са болшинство.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12270
2
28.02 2020 в 22:32
По-лесно е когато се видят негови следи, всичко да се игнорира като информация. Дори и за кратко да има загуба на позиции в "обществото", дълготрайния ефект от ограничаване на инфекцията в обещственото мислене ще е ползотворен за всики нормални!
152
1
27.02 2020 в 16:10
"Америка за България", вижте какво финансирате - "Например всеки знае за Сребреница, но никой не знае за гоненията в Крайна (2), които се случиха приблизително по същото време, най-голямото етническо прочистване при разпада на Югославия. САЩ стояха зад него."
?!
Последни коментари
dolivo
Кремъл предупреди собственика на Телеграм да внимава
dolivo
Защо по време на нападението срещу 'Крокус' не е имало служители на реда?
dolivo
Столична община ще плати над 30 000 лева на адвокатка, счупила крака си до Съдебната палата
Ендевър
Депутатите решиха: До 10 години затвор за блудство с малолетно дете
мнение от IP
Томислав Дончев: Отново са възможни разговори с ПП-ДБ след изборите
dolivo
Европейската прокуратура извършва обиски в два хотела в български ски курорт