Ето кои са най-интересните заглавия от книжния пазар, според селекцията на OFFNews.

Съвременният свят ни предоставя безброй възможности, но и безчет изкушения. Можем да ядем каквото поискаме, когато поискаме. Можем да се гмурнем в необятния примамлив океан на дигиталните медии. Можем да поръчваме стоки за броени минути. Но да живееш в тази хиперреалност 24/7 носи сериозни рискове за нашето физическо и психическо здраве, за връзките ни с другите и дори за света като цяло. Съвременната консуматорска култура препрограмира мозъка ни, затова днес сме все по-самотни и депресирани, по-предразположени към многобройни болести и с по-голямо наднормено тегло от всякога. На основата на най-новите научни открития книгата разкрива как манипулират мозъците ни и ни предоставя средствата, чрез които можем да проясним мисленето си и да развием здравословни навици. Комбинирайки авангардна наука с практични съвети, книгата е ръководство как да живеем добре в съвременния свят. 

Д-р Пърлмътър, авторът на бестселъра „Тихите убийци на мозъка: Изненадващата истина за пшеницата, въглехидратите и захарта“, се завръща и този път е в екип със сина си – младия д-р Остин Пърлмътър. Двамата говорят честно и открито за епидемията от депресии, тревожност и зависимости, за вредата от съвременната консуматорска обсебеност от нездравословните храни, социалните мрежи и цифровите устройства. Те обаче ни показват и как чрез промяна в начина на живот и хранене можем да излекуваме мозъка си.

  „В движение“ е автобиографична книга, запечатала историята на един богат на събития, плодоносен и удовлетворяващ, но също така белязан от превратности, самота и лутания живот. Заглавието синтезира може би най-характерното за същността на Оливър Сакс – непрекъснатото движение, развитието във всеки един аспект: физически, творчески, духовен. Най-напред се откроява движението в пространствен план. Сакс е страстен мотоциклетист, непрестанно пътува – кръстосва САЩ, Канада, Европа и Австралия, – винаги любопитен към света и хората. Безкрайно интересен е и творческият му път – развитието на научните му интереси, откритията и напредъкът в работата му като терапевт и писател. С неприсъщи за множество мемоари кураж и искреност Оливър Сакс споделя най-съкровени факти от личния си живот. Благодарение на разказваческия си талант, усета към добрия сюжет, богатия си и нюансиран писателски стил и умението да отсява важното и да го поставя в точния контекст, Оливър Сакс е превърнал историята на своя живот в четиво, неотстъпващо по въздействие на добър роман.

„Говори с Нева“: една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиресет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена „Говори с Нева“ като закачка с филма на Алмодовар „Говори с нея“.
Когато „Тоест“ организираше бъдещото си съществуване и се приближи с „Хайде да...“, аз веднага отговорих „Ами хайде“, с уточнението, че ми се занимава с нещо различно от обичайните рецензии, интервюта и пътеписи. Така „учредихме“ място за писма и решихме то да е извън злободневието – в него да се говори на спокоен език и да не е самотно.
Нямахме представа колко дълго ще ни бъде (и още нямаме). И все пак нещо трайно се случи.

Във Великобритания, люлка на рубриките от този тип, техните водещи се наричат Agony Aunt – нещо като „леля за споделяне на душевните терзания“. В равносметката на една от „лелите“ на „Гардиън“ (там те са много и нерядко специализирани в конкретни области) прочетох, че темата, по която е получавала писма най-често, е „възрастен съм и не харесвам майка си“. В моята равносметка дотук бих рекла, че най-честата тема при нас е страхът. И сложното ориентиране в житейския пейзаж.
Всеки отговор съм подготвяла с дни – с огромно усърдие и удоволствие, и желание да съпреживявам с човека, който ме е заприказвал, въпросите, които го вълнуват. Сега с изненада установявам, че в процеса съм нахвърляла нещо като автобиография. Надеждата ми е тя да отразява и приютява другите и нашето общо време така, както се оказа, че те отразяват и приютяват мен.“
— Нева Мичева
Докато човек чете, всичко се променя. А докато чете творба на Нийл Геймън, може и да открие отговора за живота, Вселената и всичко останало. И той няма да бъде 42, а... изкуство! На пазара вече може да откриете българското издание на сборника „Изкуството има значение“ – вдъхновяваща колекция от четири есета на британския писател, посветени на изкуството и придружени от забавните и майсторски илюстрации на неподражаемия Крис Ридъл. „Кредо“, „Сглобяване на стол“, „Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтанията“ и „Правете добро изкуство“ са своеобразно обяснение в любов към изкуството, а текстовете в българското издание са изписани на ръка от талантливия художник Дамян Дамянов.

Всички ние имаме задължението да се впускаме в мечтания. Да измисляме. Да четем за удоволствие. Защото „прозата е лъжата, която казва истината“ и само чрез нашите мънички мисли можем да създадем големи промени.
Нийл Геймън припомня, че свободата на словото, на мислите и на мечтите е основната движеща сила на света, индивидите са тези, които създават бъдещето, а четенето и съществуването на библиотеките са двигателите на въображението.
Без значение дали става въпрос за писател, художник, дизайнер, аниматор, музикант, творец в сферата на изящните изкуства или просто за читател, в ръцете на всеки един се крие уникална способност – тази да съхранява, да променя и да създава живот.
„Изкуството има значение“ е красивата изповед на един писател, с която той оставя своето послание към всички, които искат да творят. А именно: нарушете правилата. Защото „правилата за това кое е възможно и кое – не, в изкуството са създадени от хора, които не са пробвали границите на възможното чрез прекрачването им. А вие можете“. Просто „правете добро изкуство“. Защото то има значение!

След като успя да заплени сърцата на милиони читатели по света с шедьоврите „Лебедова песен”, „Момчешки живот” и „Границата”, американският писател Робърт МакКамън се завръща с нов завладяващ роман – мрачен криминален трилър, смесващ свръхестествените елементи с добрата историческа хроника.
„Момчето, което чуваше всичко” вече може да бъде открит на българския пазар в превод на Богдан Русев и ще пренесе читателя в сърцето на Ню Орлиънс по време на Голямата депресия.
Годината е 1934-та, а освен гладът, по улиците на Ню Йорк се шири и страхът. Американската мечта сякаш се отдалечава от своята нация с всеки изминал ден, а ежедневно в криминалните хроники на вестниците се появява един и същи списък – списък с имената на отвлечени деца и тези, които са били върнати на семействата им. Мизерията ражда несигурност и насилие, а в тази своеобразна джунгла оцеляват само най-безскрупулните.
Провокативен, на места болезнено реалистичен и звучащ като предупреждение, „Момчето, което чуваше всичко” е опияняваща смесица от криминални загадки и свръхестествена фантастика. История за греха, но и за изкуплението. И за онези хора, които никога не бихте нарекли „герои”, но в ръцете на които съдбата понякога иронично поставя живота ни.