Можем ли да си измислим фантастичен свят, в който да живеем?

OFFNews | 02 март 2019 в 08:29 | 3221 |0

Софийски университет, Философския факултет. Студентката по Културология Мария Даниел Иванова прави дипломната си работа, предложена от ръководителя ѝ - 63-годишния проф. Ивайло Дичев. По-късно тя бива разработена в цяла книга по идея на екипа по Културна антропология към СУ. Темата? Не точно каквото бихте очаквали - антропологично изследване на българската LARP общност (от Live Action Role Play, или ролеви игри на живо). В тази общност мъже и жени на средна възраст 30 г. се предрешават като измислени от самите тях герои и понякога с дни разиграват свой собствен сценарий, вдъхновен от съществуващите фантастични сюжети, било то в литературата, видеоигрите, комиксите и др. Техните герои и общността като цяло се превръщат в ключова част от идентичността на всеки един от тях и променят живота им до голяма степен.

Какви са положителните ефекти от това хоби, защо е толкова непознато в България, може ли да бъде използвано в българското образование и възможно ли е един ден хората да предпочетат фантастичния свят пред истинския? По тези и много други въпроси с Мария разговаря OFFNews.

Разкажи ми за общността, само в София ли е?

Не, из цяла България. Горе-долу около 150 души, може да са повече вече, може да са по-малко. Аз затова за тях употребявам термина „нео-племе“, защото можеш да излезеш от тази общност без никакви санкции, не е като при традиционните племенни общности, в които има санкции, когато искаш да напуснеш. Въпросът е обаче да си сериозен. Всичко тръгва от Българската Бард Гилдия, която е повлияна от музиката на една метъл група Blind Guardian с мотиви от творчеството на Толкин. И точно това е, че стереотипната представа на хората е, че те се обличат като някакви фикционални герои, несериозни деца, тийнейджъри. Не, точно това беше най-странното за мен - като отидох на място там бяха мъже на по 40 г., жени на по 35г. – около 30 години е средната възраст.

Все пак това е свързано с бой, въпреки че е с оръжия от полипропиленови тръби за водопровод, пластмасови и т.н. Докато ме учиха как да се бия, разбрах, че това много боли - не е ей така да си кажеш, детска игра. Има си конкретни правила. Трябва да разгадаваш игровите кодове, като аз, понеже участвах за кратко време, някак си не успях да се вглъбя в своя фикционален персонаж, въпреки че си измислих такъв - Агарта, вдъхновена от Умберто Еко.

Значи участниците сами измислят героите си, а не използват установени такива?

То се водиш по конструкции, които са вече писани - естествено, базисната фантастика, Толкин, нормално е... Това е много голяма маса и си повлиян. Разбрах, че ти сам трябва да си направиш инвентара, сам да си направиш визията, сам да си направиш ценностната система, абсолютно цялото поведение и историята на героя. Всичко да си правиш сам, но трябва да бъде съобразено с основните рамки на света на играта.

За да съществуват в един фикционален свят, за да просъществува играта им, трябва да бъде някак си координирана с основните рамки, наречени на английски - сетинг (от англ., setting - обстановка, среда, бел. авт.). Този сетинг може да бъде фентъзи, може да бъде постапокалиптичен или да е в средновековна обстановка, може да бъде стиймпънк дори. Има стиймпънк балове. (от англ. steampunk - поджанр на научната фантастика, вдъхновен от Викторианската епоха и парниковите механизми, бел. авт.).

Какви видове LARP-ове се организират в България?

Първият, който посетих - The Fog (от англ., "Мъглата", бел. авт.), се случи през лятото, но има и зимен LARP, пак по същия сетинг. Съществуват и други обаче - Stalker LARP, който е постапокалиптичен LARP - прави се в подземия, бункери. Той е вдъхновен от „Пикник край пътя“ на братя Стругацки. И реално там има мутанти, има учени, съвсем различен е сетингът. Но хората, които участват във фентъзи LARP-а, също може да участват в постапокалиптичния LARP и го правят. С различни герои, разбира се, съвсем различна е историческата ситуация - магьосници не съществуват в постапокалиптичния LARP. Аз не се престраших да ида на сталкерския LARP, защото трябва да имаш еърсофт оръжия, да бягаш в някакви бункери - просто до момента не съм усетила да е моето нещо, въпреки че ми е много интересно. Единствено бих отишла там като фотограф или човек, който не е игрови персонаж.

Отидох на следващ LARP, който се казва "Нощта на старите богове". Той е заимстван от Роджър Зелазни „Една нощ през самотния октомври“. Прави се около Хелоуин, защото самият сюжет на книгата е по време на Хелоуин. Когато аз участвах в този LARP (той е през цялата седмица) интересно за мен бе, че всеки може да участва, когато намери време. Всеки е ангажиран с университет, работа, семейство и разполага с различно време, в което може да участва. Но все пак цялото нещо започва от интернет - там ти пускат задачите. Много е свързано с urban exploring (от англ., изследване на градската среда, бел. авт), защото по много приказен начин ти обясняват какво трябва да намериш из София - скрити лепенки с кодове... Те само горе-долу описват мястото. За първите няколко задачи въобще не знаех къде да ги търся, изключително поетично и скрито е написано самото място.

5 лв. беше за цялата седмица. Конфликтът е свързан с това, че са два отбора - „отварячи“ и „затварячи“, така е в книгата. И никой не трябва да си казва самоличността. В един отбор сте по двама души - единият е господар, другият е придружител - придружителят е животно. Трябва да имаш козина или зъб животински, или нокти дълги, вълчи... Моето беше пухче от молив и бях папагал, което няма нищо общо с книгата, и пак бях избрала името Агарта. Принципно имената на героите на участниците са заимствани от книгата - Карфичка, Игличка...

Полицаи понякога помагат, защото виждат, че даден човек е с някакви гигантски нокти и търсят някакви неща... Има случай, в който полицаят помага на мой респондент, и той така разбира, че от другия отбор са били на същото място вече и това му помага за собствения му игрови успех. Полицаят е шокиран. И на мен ми се случи нещо подобно - този скитник отваряч ли е или преследвач? Преследвач, защото не знам дали играе въобще, или ме преследва някакъв случаен човек. Например, беше казано по много поетичен начин в едната задача, че на търсеното място са обозначени посоките на света и трябва да се застане на югозапад. Аз си казвам: „А, това е компасът в Южния парк“. То е точно обозначено на коя страна да застанеш, за да намериш кода, но е казано по художествен начин - например „да почерпиш сила“.

Точно това е интересното при тези хора, че изключително много се интересуват от литература, от начина на писане, те са творци сами по себе си - някои от тях рисуват, други с астрофизика се занимават, трети със социология, антропология - това са толкова различни хора, които обаче имат интерес към литературата, самото поетично изразяване. Самите им диалози са много интересни. На мен ми беше по-интересно каква е била промяната за тях преди и след LARP. Какво са научили от LARP, дали има някакви негативи - поне аз не срещнах негативи.

А какви са позитивите?

Най-вече социализация, това е един страхотен метод да си намериш приятели, да преоткриеш такива, да комуникираш по един много по-красив начин, да украсяваш реалността си... Хората ще кажат, че това е бягство от реалността, но според мен по никакъв начин не е бягство от реалността, а нова, видоизменена от тях реалност, която се конструира на базата на културния им бекграунд от всички мотиви, които виждаме - във видеоигрите, филмите, комиксите, навсякъде... Това не е като да гледаш филм - ти си на дистанция от филма. Като играеш видеоигра си вътре в нея чрез компютъра, а LARP е като една видеоигра на живо, интеракцията между тях е изключително интересна.

Излизат ли от роля понякога?

Точно това ме стресна изключително много като отидох на първия си LARP. Това не е само театрална игра, буквално тези хора са в кожата на героя си. The Fog LARP се случва в Костенец - на една поляна. Когато отидох там, забелязах, че всеки е разпределен по лагери (те понеже са на кланове). Във всеки лагер има примерно палатки, огън, и си имат някакви елементи, които подсказват, че това е техният клан. Едните хора си имат крепост, която си стои там, дори да няма LARP - те просто си я надграждат всеки един път и това се превръща точно в смесица между фикционално и реално пространство. Поляната е реална, телефони няма, те не се включват в сетинга - кола, ако мине, те ще кажат, че това е чудовище или дракон, или нещо такова. Няма да кажат, че е кола - и това е интересното интерпретиране на реалността в тяхната игра. И аз бях в палатка, и попаднах точно до леговището на върколака. За първи опит това е много жестоко, защото аз просто го видях, и реакцията ми беше да се скрия в палатката и да не изляза цяла вечер. Чувах някакви викове от ухапани от вампири, някакво ръмжене...

Вкара ли се във филма?

Помислих си, че е ужасно - точно това е, че абсолютно се вкарах във филма, обаче героят ми беше толкова сдухан, че просто си остана в палатката, извън игра. Когато си в палатката, си извън игра, ако си облечеш една светлоотразителна жлетка, също се води, че си извън игра и можеш да се разхождаш. Обаче аз не исках да им преча, защото така или иначе съм нов човек, а и нямах техника за нощно виждане, въпреки че намеренията ми бяха да заснема цялата игра. Оказа се обаче, че няма начин това да се направи, камо ли от един човек. Пък и пречиш - не трябва да се „счупва“ играта. Те употребяват този термин, който на мен ми е изключително интересен. Счупване - аз го виждам точно като едно огледало, като едно произведение, което се създава от всички, което външен човек или някой, който не го приема толкова насериозно, може да го счупи.

И в момента, в който свърши LARP-а, те се връщат към нормалната си същност? Не е ли все едно разговаряш с двама различни човека?

Имам един случай, който навсякъде го разказвам, защото е супер шокиращ. Много готин човек, няма да му казвам името, страхотен, обаче ми споделя в хода на разговора, че отишъл на интервю за работа. И принципно е много стеснителен, та си казал: „Ох, сега как се притеснявам, как ще се представя на това интервю за работа... Абе, я да превключа към вампира“ - който той играе от 10 години вече и вампирът има различно поведение от неговото собствено поведение. Много по-екстровертен е героят му, много по-харизматичен според него, той така казва. Та той действително превключил и хората страшно много го харесали. И той казва: „Ако бях себе си, нямаше въобще да се справя на това интервю. Хората супер много ме харесаха, 2-3 часа съм си говорил с тях, не можех да си тръгна“. И аз по едно време, нали, най-шокиращият момент: „Абе, той сега да не би с мене да е пак така?“ (смее се)

Какви са хората, които го правят?

Те са по природа актьори, артистични, наистина ми се струва, че по-голямата част от тях са по-добри актьори от нашите български актьори, които са известни – не искам никого да засягам. Но друго е да имаш свободата и да ти е интересно това нещо, което правиш. А не да заучиш някакъв сценарий - те сами си го правят, но диалозите, които провеждат… Те са примерно на базата на тяхно любимо литературно произведение. Понякога самият жаргон от това произведение го прилагат на практика.

Преди да се запозная с тях, бях гледала документална продукция на Vice за LARP-ър аутист. И той се справя с аутизма, с поведението си и социализацията посредством LARP, посредством фикционалния си персонаж - т.е. това може да ти помогне със социални проблеми, защото друга глава от моята книга се казва „Разбрах, че имам чувство за хумор“. Момичето, с което си комуникирах не е знаела, че има чувство за хумор преди LARP. Мислела си е, че не може да говори с никого, че няма да има приятели. Тя каза: „Намерих си приятелите покрай LARP, разбрах, че мога да бъда забавна“... И аз бях в шок – по никакъв начин не ми изглеждаше интровертна. Тя каза, че е била най-интровертният човек, въобще не си е комуникирала с никого, но беше изключително екстровертна според мен.

А ти как се почувства като трябваше да влезеш в роля?

Беше много забавна историята как влязох в роля. Бях изпуснала целия брифинг - т.е. всичко, което не ми е ясно, остана още по-неясно. И се връщат те, казват ми горе-долу какво са казали на брифинга. Имаха достатъчно работа като изработка на инвентари, крепости и не можеха много да ми обърнат внимание. В един момент, както си говорим за времето, за някакви абсолютно битови ежедневни неща, чувам от едното момче, с което си говоря – „Скъпа девойко, как пристигнахте на нашите земи?“ и аз: „Какво?“. Ние си говорим някакви съвсем нормални неща за бира примерно и той – „In-game сме, не трябва да го казвам, но сме in-game“. Т.е. при тях оff-game и in-game са разграничени напълно.

Не разбирам обаче как можеш да форсираш възникването на различна гледна точка у себе си, при положение, че ти си който си?

Да кажем, въобще не харесваш проститутките, обаче в този сетинг трябва да има някоя проститутка и на теб се пада тази роля. И ти се поставяш на нейно място, виждаш как хората те гледат, как се отнасят с теб, как ти се отнасяш спрямо тях, колко от това може да те нарани или пък да видиш гледната точка на някой човек спрямо такава дейност. Поставяш се на мястото на такъв човек, за когото в ежеднвието ще кажеш „Аз по никакъв начин не го разбирам това нещо, то е отвратително и пошло, това е боклукът на обществото“.

Това е вече сетинг от реалистичен тип - има такива 360-градусови LARP-ове, в които няма никакви магии, няма никакви фикционални герои, предмети, нищо. Всичко е една обикновена ежедневна ситуация, в която обаче всеки си има определена роля. И можеш да играеш дори себе си. Това е интересното - да играеш себе си. Обаче се създава някаква ситуация - да кажем има реална проститутка и например някакъв казус. Аз не съм гейммастър, не мога да създам такъв сюжет в момента, но всеки може да си интерпретира каква ситуация би могла да се създаде. Като се поставиш на мястото на други хора, на други прослойки от обществото, каквото и да е - до някаква степен обогатяваш своите познания и етиката си, въобще отношението си спрямо другите хора.

И аз затова имам и отделна точка в книгата за образованието – такива игри да се включат в образованието, да кажем по история и философия. Така децата много по-лесно могат да вникнат в даден период и да го разберат, много по-добре биха схванали, да кажем оръжията, или пък въздействието на същия този период върху хората. Много по-лесно могат да възприемат самата културна ситуация, цялата основа и предпоставките за създаването ѝ. И като цяло знанията им да не бъдат преподавани така дикторски със зубрене, ами да им се създаде един траен спомен. Защото LARP-ът, поне за мен - като абсолютен аутсайдер, създава някаква траеща памет.

Те си имат история - тя си продължава от 2004 г. това е фикционален свят, който се развива и става все по-сложен и многопластов. Децата много по-лесно биха се вкарали в такава фикционална игра, защото с игра наистина изключително лесно се учи. Има такива елементарни ролеви идеи, по които се обучават деца. LARP с образователна цел само веднъж, доколкото знам, се е правил във Видин. Мой респондент ми го сподели, той го е предложил, и децата наистина са имали голям интерес. Обаче след като си тръгнал от гимназията, спрели да го правят. Все пак им трябва аниматор или просто запален човек, който да ги запали и тях, да им обясни с какво това ще им помогне, да ги вкара в самата фикция.

В Дания LARP-ът всъщност е поел почти единствено и само образователната дейност. Има дори професии с орки, с елфове и др., които да обучават децата. Четох наскоро една статия. Става дума за час по физика - преподавателят е разследващият някаква мистерия, а пък учениците следват самите материали по химия и по физика. Те ги координират и трябва да изследват различни материали, различни формули, които да достигнат до мистерията, която е била като сетинг. Така те научават материала - с формулите, с химичните елементи, което е супер интересно, но това в България, освен споменатия случай, не съм чувала да се прави.

Има ли идеи сред LARP обществото може би да се организира един ден и да заживеят по този начин? Купуват си някакъв парцел някъде да кажем, и решават едни 30 човека, че ще си живеят в такъв свят...

Уау, това би било много интересно. Много готин въпрос. Не съм се замисляла... Това би било страхотно... Възможно е помежду си, аз все пак не съм част от тяхната общност до такава степен, не мога да кажа, че сме приятели, въпреки че ги чувствам така... Но не съм чувала такова нещо, сега се замислих и би било наистина превъзходно. За мен е по-важно да си остана в реалността и да не се изолирам... По-скоро да се оставя на случайността и на миговете, които ми предоставя съдбата... Тези мигове на случайности, които могат да ти променят живота за една секунда. Това за мен е най-интересното и бих искала да разгадая този механизъм, по който се получават тези работи, защото има нещо гнило.

Защо смяташ, че хората все по-често изпитват необходимост не просто да четат или гледат фантастика, а да участват в нея и да я създават?

Искаме да се докоснем до някаква отвъдност - поне аз така си го обяснявам. Свикнали сме да гледаме филми от деца, родителите ни вероятно не са гледали толкова много филми, колкото ние сме гледали, да не говорим, че не са играли видеоигри на нашата възраст... В един момент това ти писва. Искаш нещо ново, което да е свързано с това, което е било от детството ти, т.е. с филмите, с фикцията. Хората започват да искат сами да си изработват тази фикция. Сами да си я направят по начина, по който им харесва. Особено ако са зарибени фенове, като хората, които съм изследвала. Така те имат базата, за да създадат нещо по свой собствен начин. Може би нещо от реалността не ти стига, искаш да бъде по-красива, да бъде по-приказна или пък искаш да бъде антиутопична, да е точно обратното. Искаш да има мутанти, да живееш в бункер, или сред някакво извънземно нашествие... Всичко можеш да искаш. Хората просто си намират начините да го създават сами.

Има ли още нещо, което би искала да споделиш? Свои разсъждения върху феномена?

Бих искала да кажа нещо за самата история, която се създава около LARP събитията - свързано със света и самото понятие за свят. Точно това е интересното в един такъв културен феномен, че няма как да има история от начало докрай. По някакъв начин този наратив, който се създава, много прилича на фолклор - защото това е нещо, което се говори, нещо недовършено, нещо, което го има на фрагменти - нещо, което вирее като цялостен свят, обаче няма начало и край. То трае в реалността и продължава своето траене, но прилича на фолклор. Дори те са се опитвали със снимки да документират всяка една ситуация, във всеки един ъгъл какво се случва, но не са успявали.

Не могат да го направят това нещо, защото всеки си има своя собствена интерпретация за случващото се. Самите им истории не могат да се обобщят, защото са прекалено много, прекалено различни... Това най-много ми харесва в такъв феномен, че полето за интерпретация е безкрайно. Като имаш толкова много автори, как ще направиш една история? Няма публика, има автори. Тази недовършеност може да се сравнява с това да си пускаш любимия сериал, когато се прибереш, и да знаеш, че на следващия ден ще има следващ епизод. И посредством съществуването на сериала, посредством неговите епизоди, твоето съществуване продължава. Тази фикция, която трае в реалността.

И също искам специално да благодаря на общността на LARP Bulgaria, без която трудът ми нямаше да съществува. За вниманието и прекрасното отношение от тяхна страна, въпреки че съм аутсайдър.

Книгата можете да намерите тук: https://www.seminar-bg.eu/kontrasensus/item/560-rolevite-igri-na-jivo-jivot-in-i-off-game.html

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !