„Нощни работи“ привидно е разказ за всичко онова, което може да се случи нощем – в големия град или в най-затънтеното село, във физичен или в метафизичен план. Срещи с хора, веселие и насилие, първа любов и греховна страст, вещерски ритуали, търсене на тайни от миналото, спомени, фантазии и страхове…
А когато действието се развива в Чехословакия през съдбовната 1968 г., всичко това е съпътствано от „братски“ танков обстрел, и от „работите“ на Държавна сигурност, арестите и преследванията на невинни хора. Тяхна жертва стават и двете деца, през чийто поглед четем тази история.
Яхим Топол не пише политически роман за Чешките събития от 1968 г. Той умишлено избягва всякаква идеологизация и създава истинска оргия на устния фолклор в писмен вид. От „голямата политика“, наложена върху ежедневното битие, той сътворява магически космос, предаден чрез могъщо асоциативен, но в същото време чисто разговорен език.

Яхим Топол (1962) е сред от най-ярките представители на чехословашкия литературен ъндърграунд до 1989 г. Син на дисидент, той не получава достъп до университетско образование и се прехранва като склададжия, хамалин, въглищар и др. За самиздатската си дейност и за нелегалния внос на „нежелани“ книги от съседна Полша (с раничка на гръб, през държавната граница на Чехословакия), Топол неколкократно излежава кратки присъди. Автор е на две стихосбирки – „Обичам те безумно“ и „Във вторник ще има война“ – и пет романа, сред които се открояват магистралното произведение „Сестра“ (1994), наложило се като една от знаковите книги на чешкия постмодернизъм; и „Нощни работи“ (2001), оценяван от немската критика като най-добрата му книга.
В момента Яхим Топол е програмен директор на библиотека „Вацлав Хавел“ в Прага – по силата на завета на самия Хавел, близък приятел на семейство Топол.

ЯХИМ ТОПОЛ

НОЩНИ РАБОТИ

Хм. При баба ми идват и най-големите болшевици, да не мислиш. И жени, дето ходят на църква. Гъски.
Така ли? искрено се изненада Ондра. Спомни си за самолетите, които беше видял в Прага, разпери ръце и наподоби звука им: Взззззз. Пак загуби равновесие и за малко да падне, затова скочи напред. Така удължи летателния път.
Тия всичките си мислят, че тя говори с умрелите и разни такива глупости. Станда стъпи в локва. Ядосано удари с крак и се изпръска повече.
С умрелите, а? Че това е невъзможно. Ръцете на Ондра все още бяха разперени като крила, пак се опитваше да наподоби с уста звука на самолетния двигател: Взззз, обаче зъбите му тракаха. Пъхна ръце в джобовете си.
Пък баба ми само се бъзика с тях!
И с Бохадло ли? С учителя! Еха, голяма работа е баба ти.
Станда кимна и обясни: На него пукна чичо му. И никой не знае къде си е скрил парите. Затова започна да идва при баба ми. Не умрелият. Бохадло! А баба ми му вика: Оооох, момче, трудна работа е това. Чичо ти не ще и не ще да каже къде са парите. Ама аз пак ще опитам. И прави сеанс. После още един сеанс. И Бохадло ѝ ръси. Бабиерата си изписа от Прага списания за сеансите, аз ѝ ги чета. Глей ся, аз ходя на училище, нормален съм. Ама тя, дъртата му хитруша, даже не знае да чете. Не може да прочете нито дума, ей, честно!
Наистина ли?
Аз имам пари. Баба ми дава. В мен са си. Можех да купя и кофола, и каквото си ща. Ама не исках.
Аха!
Баба ми казва на всеки: Искаш да говориш с умрял, добре! Обаче ми трябва нещо ценно. И нещо, което е било на умрелия. Разбираш ли, баба ми е познавала всички умрели от нашия край, нали е стара. Познава и тия, дето са познавали умрелите. Оттам нататък е лесно. Хората ѝ се връзват и ръсят.
Дават ѝ пари, така ли? Честно??
Е, хората по принцип внимават с парите. Обаче и баба ми също! Ама знам ли, сега, когато руснаците са тук, парите може би няма да имат никаква стойност. Тюх, май трябваше да купя кофолите. Или повече ракия! Или поне дъвки.
Утре ще купиш, потупа го Ондра по рамото. Станда поспря. И момичета ходят при нея! Всякакви жени, и през ум няма да ти мине.
Какво? .
Една от тях я видях гола. Вчера. Ако кажа на баба, сигурно ще може да ги гледам голи всичките.
Сериозно?
Аз обаче не искам! Хич не ми пука за тях, разбираш ли?
Ъхъ!
Гледаш я, изтупана крава, с изгладена поличка, надута, няма да размени приказка с човек, другите са нищожества за нея, обаче при баба ми реве, та се къса.
Защо?
Ти тъп ли си, или какво? Баба ми ги преглежда. А на тях обикновено нищо им няма, махна с ръка Станда.
Нищо?
Ами да, то е ясно! Обаче баба ми иска разни неща, верижки, пръстени, ей такива. Имаш ли хубав килим? пита баба ми. Я покажи! Станда набърчи чело, изгърби се и наподоби как опипва плат. Ондра се разхили. Приятелят му приличаше досущ на дърта циганка.
Добре, продължаваше Станда да имитира баба си, ще видим какво може да се направи! И пусна въображаемия килим на земята. Взима различни неща. Кой каквото донесе. И от умрели хора. И от къщите, където са живели немци. Стъклени фигурки, например. Елен с отчупен рог, но това не ѝ пречи на баба ми. Хората носят разни стари неща и ѝ се присмиват. Обаче са много прости. Баща ми после продава много от тия неща за луди пари.
Сериозно?
Ами да. Тате нали е все на локомотива, вижда свят. Станда намигна, после се престори, че повдига халба и отпива здрава глътка, примлясна и изтри уста с опакото на дланта си. Виждам свят, деца, така казваше той. В Прага има едни магазини, дето купуват само стари неща. Например картинки. Начи, на картинката има мелница, някакво си дърво и някаква си графиня. И дават за нея шест хилядарки, деца! На това място от разказа си Станда подсвирна в знак на изумление.
Лъжеш!
Изобщо не лъжа. В Прага има такива магазини, ти не знаеш ли?
Знам, как да не знам.
Ето, скиваш ли. Имам тука шест крони. От бабето. А и разни хора плащат за стари вещи, да не мислиш!
Еха! Шест крони! Леле!
Ами да, нали ѝ чета брошурите. Сега пък иска черен котарак. Като се мотаел наоколо, хората щели да й вярват повече.
Мяу! измяука високо Ондра.
Мяу! провикна се и Станда. Ама не местен котарак, трябва да е от другаде. Никой да не го разпознае.
Братле, заговори Ондра. Видях в Прага самолети, бойни. Летяха в редица.
Е да де, в Прага. Мурука разправя, че в Прага, на Вацлавския площад, имало магазини, дето в тях продавали десет вида цигари, даже и двайсет!
Ония самолети бяха красиви. Избучаваха ей така: Бззззз! И за секунда ти изчезваха от погледа!
Обаче баща ми издъни всичко! Замина уж да докара пустия котарак отнякъде си, и така и не се върна. Аз стърча при локомотива и го чакам. Него го няма никакъв. Питам аверите му, нищо не знаят. Питам баба ми, бабенце, откъде трябваше да дойде тоя котарак? И тя не знае. Голяма тъпотия.
Тия самолети, значи, заговори пак Ондра, имат радари, щото летят чак до космоса. Могат да стигнат до планети, които се владеят от гигантски извънземни цивилизации!
Стига бе, копеле, прекъсна го Станда. Да не би да вярваш в тия работи?
Често си представям, копеле, продължи Ондра, как отивам на училище. Гадната даскалка вика: На дъската този и този. И в същия момент през вратата се втурва байчето или не, не байчето, директорът. И вика: Внимание! Внимание! Станете всички! Имам изключителна новина. Осъществен е контакт с извънземна цивилизация. Отивайте си вкъщи! Или по радиото казват: Открит е живот във Вселената, има огромен технически потенциал, невероятни параметри, включваме се пряко в събитието. Нов живот, абсолютно друг живот, разбираш ли, брат? Всичко ще бъде различно.
Абе де да знам.

Превод от чешки: Анжелина Пенчева