Двуезичното издание "Свещник" на Джордано Бруно и „Периферни тела“ на Уилям Гибсън са новите заглавия на издателство Изток-Запад, които излизат днес.

„Периферни тела“ на Уилям Гибсън е номиниран за наградите „Локус“ и „Джон Кембъл“ научнофантастичен трилър, който ни показва две различни бъдеща – едно по-близко и едно по-далечно, свързани от необичайно престъпление.

Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на продукти в 3D печатница. Един ден брат й Бъртън, който работи като охрана в игрови прототип – виртуален свят, който смътно прилича на Лондон – я моли да поеме смяната му. Работата е съвсем проста – от Флин се иска да пилотира квадрикоптер около високите етажи на една сграда и да гони от тях летящи „папараци“. Когато става неволен свидетел на едно загадъчно убийство обаче, тя започва да се чуди дали този виртуален свят не е нещо повече от прототип на игра.

Брилянтен роман. – Кори Доктороу
Никой не пише по-добре за близкото бъдеще. – Вашингтон Пост
Безкраен поток от големи идеи, върху които читателите ще размишляват дълго. – Лайбръри Джърнъл
Книгата ни предлага едно съвсем реално бъдеще, което можеш да вкусиш, помиришеш и усетиш върху кожата си; толкова е убедително. – NPR

Уилям Гибсън (р. 1948) е американско-канадски автор на бестселъри, един от най-ярките представители на поджанра киберпънк. Публикувал е 12 романа и дузина разказа, отличени с престижни награди като „Небюла“, „Хюго“, „Филип Дик“, „Джон Кембъл“ и „Аркър Кларк“, а през 2008 г. името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика. По негови произведения и сценарии са заснети два епизода на „Досиетата Х“ и филмите „Хотел „Ню Роуз“ и „Джони Мнемоник“.

„Свещник“ (двуезично издание), Джордано Бруно:

Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито инициали са Дж. Б. и не оставят съмнение, че това е самият автор Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това „платно“ на комедията (Оказвате се твърде хитър, като велможа, изтъкал това платно така изкусно, че чак сега разбирам вашето изкуство). Наистина авторът умело е изтъкал нишките на пиесата, за да прилича на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам – термин, който се използва както за платното, на което ще се рисува, така и за творенията на паяка, който тъче паяжината си, докато ефектът от тъкането е и т.нар. ordito – основа, вътък, който е и сюжет на литературно произведение.

Разбира се, всичко това е и намек за клопките, които крие паяжината, също като измамите в комедията. Препратка е и към дейността на художника, на изкуството му да рисува платна – дейност, която сближава още повече писателя с художника, Джоан Бернардо с Джордано Бруно. Единият рисува платна, а другият тъче вътрешния свят на комедията. И двамата обаче „рисуват“ – Джоан Бернардо експлицитно в пиесата, а Бруно имплицитно, тъчейки нишките в ролята си на философ-художник. – Нучо Ордине

Джордано Бруно (1548 – 1600), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.
Джордано Бруно е роден през 1548 г. в Нола, Кампания в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 г. отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.
Заловен е от римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо де Фиори на 52-годишна възраст.