Информацията за новоиздадения роман "Война" на Яна Язова предизвика острата реакция на Петър Величков, литературен историк и изследовател на Яна Язова, който изпрати имейли до медиите и Министерство на културата. Според него издателство „Българска история“ няма право да издаде част от цялото произведение, издадено вече от издателство "Изток-Запад" през 2003г.

Двете издателства публикуваха своите позиции по казуса:

Позиция на издателство „Българска история“

Уважаеми читатели,

През последните няколко дни срещу издателство „Българска история“ се отправят безпрецедентни публични обвинения. Искаме да ви уверим, че преди да публикуваме настоящата позиция направихме всичко възможно да се защитим с аргументи и здрав разум – нещо, което винаги сме следвали като принцип и считаме за правилно и етично. За съжаление, не успяхме. Доброто ни име е жертва на некоректно и недопустимо поведение от не кого да е, а от видния изследовател и литературен историк – г-н Петър Величков, който, подкрепен от своите издатели от „Изток-Запад“, започна кампания срещу нас чрез сигнали до медии и институции.

ХРОНОЛОГИЯ НА КАЗУСА:

Преди броени дни на пазара излезе нашето най-ново издание – „Война“ от Яна Язова. Медийното внимание към книгата, непосредствено след разпращането на прессъобщение от наша страна, бе наистина голямо и съвсем обосновано – „Война“ излиза за първи път в самостоятелно издание от 20 години насам. Броени часове по-късно започнахме да получаваме поредица обаждания от журналисти, задаващи ни въпроси, касаещи „плагиатството, в което сте обвинени от г-н Петър Величков“. Стигна се дотам, че дори една от медиите, отразили новината за книгата, свали статията от сайта си. На въпроса защо журналистически материал е свален след едностранен сигнал от читател и не противоречи ли липсата на право на отговор на журналистическата етика, ни бе отговорено, че редакцията е получила писмена заплаха, че ще бъде приведена под съдебна отговорност, ако е „съучастник в престъпление за кражба на интелектуални права“. Запазваме правото си да не разкрием името на медията, за да запазим доброто ѝ име, тъй като считаме, че ролята ѝ в този казус е незначителна, макар да сме меко казано разочаровани от действията ѝ.

Последва материал във водещ портал за културни новини, в който гледната точка на „Българска история“ бе представена чрез скромно предаден цитат на нашия ръководител проекти Марио Мишев, състоящ се в няколко изречения, като срещу това стояха мненията на цели трима души, защитаващи гледната точка на г-н Петър Величков, в това число и собственикът на издателство „Изток-Запад“ – Любен Козарев. В тази статия ставаше още ясно, че издателство „Изток-Запад“ е подало сигнал към Министерство на културата срещу нас. Към този момент никой от претендиращата за ощетена страна не се бе свързал с нас – нито г-н Петър Величков, нито „Изток-Запад“ – наши конкуренти, но и колеги, с които рамо до рамо членуваме в Асоциация „Българска книга“. Междувременно, все още неразбиращи точно за какво става въпрос, направихме опит да се свържем с г-н Петър Величков и да изясним случая чрез диалог. Въпреки че той не отговори на съобщението ни, ние успяхме да се свържем с него по телефон. В разговора той демонстрира арогантно поведение, еднозначно ни съобщи, че няма намерение да дискутира ситуацията с нас и ни заплаши със съд. Уважаваме това негово право. Не уважаваме обаче клеветническите обвинения, които той отправи в публични публикации в личния си профил в социалната мрежа, както и в сигнали до наши партньори и медии.

КАКВИ СА ПРЕТЕНЦИИТЕ?

Аргументите, които г-н Величков и издателство „Изток-Запад“ изтъкват медийно са следните:

1. От неособено ясните твърдения на г-н Величков правим извода, че той претендира някакъв вид авторско, сродно или друго (морално) право върху романите на Яна Язова – „Война“ и „Голямо и малко“. Това свое „право“ той черпи от факта, че е дългогодишен изследовател на писателката и е разчел и редактирал тези две нейни литературни творби, които са издадени през 2003 година от издателство „Изток-Запад“ под името „Соления залив“ (и преиздадени през 2017 година).

2. Г-н Величков също така, изтъква, че не може да се издаде романа „Война“ отделно, след като веднъж е издаден като част от една книга „Соления залив“.

3. Представителите на издателство „Изток-Запад“ твърдят, че г-н Величков има изключителни заслуги за разчитането и редактирането на въпросните 2 романа на Яна Язова. Според тях, тъй като романът не е издаден приживе на авторката, то Петър Величков като първия изследовател, разчел романа, трябва задължително да бъде трета страна при всички договори за правата върху него.

В крайна сметка, г-н Величков и „Изток-Запад“ – издателството, издало произведението „Соления залив“ на Яна Язова, твърдят, че „Българска история“ извършва нарушение като издава и разпространява романа „Война“ и ще ни търсят сметка за това.

НАШИЯТ ОТГОВОР:

Отричаме изцяло да сме извършили каквото и да е нарушение на правата на г-н Величков и, доколкото ни е известно – на който и да е друг, издавайки романа „Война“ от Яна Язова. Аргументите ни за това са следните:

1. На първо място искаме да сме категорични и ясни по темата – за издаването на романа „Война“ Българска история не е ползвала разчет и/или редакция на г-н Петър Величков. Преди да издадем това произведение, ние от „Българска история“ сключихме договор (и платихме съответната сума), с който получихме неизключителни права за изданието от единствения носител на авторските права върху него в момента – българската държава в лицето на Министерство на културата.

1.1. Безспорен факт е, че романът „Война“ е плод на творчеството на българската авторка Люба Ганчева, известна под псевдонима „Яна Язова“. Произведението е завършено в ръкопис от авторката през 1946-та година, но по една или друга причина остава неиздадено до смъртта ѝ през 1974 г.

1.2. Съгласно чл.5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), автор е физическото лице, в резултат на чието творчество е създадено произведението. В случая това е Яна Язова, която е била и носител на авторските права върху романа „Война“ до смъртта си през 1974 г.

1.3. След смъртта на всеки автор, неговите права се наследяват от неговите наследници и съществуват още 70 години, преди да се изчерпят (чл. 27, ал.1 и чл.32 от ЗАПСП). Яна Язова няма живи наследници към днешна дата и при такова положение, законът казва, че авторските й права се наследяват от държавата и се упражняват от Министерство на културата (чл.33 ЗАПСП).

1.4. Така че ние сме действали напълно правилно и законосъобразно като сме сключили договор с единственият носител на авторските права върху романа „Война“ – Министерство на културата.

1.5. Позволението ни е за самостоятелно издаване на романа „Война“, без да имаме намерение да го издаваме в комплект с „Голямо и малко“. А и нямаме данни авторката да е предназначила двете си произведения за издаване именно като една книга, още по-малко под заглавието „Соления залив“.

1.6. Обръщаме внимание, че „Българска история“ има неизключителни права за издаването на „Война“ и до момента не сме поставяли въпроса има ли друго издателство право да издава и разпространява романа.

2. От друга страна, претенциите на г-н Величков са неоснователни. От неговата изследователска и редакторска дейност не следва да са възникнали авторски, сродни на авторските или други права, които да му позволяват да забрани повторно издание на книгата от „Българска история“ или да търси някакво обезщетение за това:

2.1. Ние не отричаме труда на г-н Величков като един от най-големите изследователи на Яна Язова, който е допринесъл много за публикуването и разпространението на нейни произведения. Включително не отричаме, че той е редактирал двата нейни романа в сборното произведение „Соления залив“, на издателство „Изток-Запад“. Това обаче не му дава право да разрешава или не издаването на романа „Война“.

2.2. Разчитането на ръкописа на Яна Язова от страна на г-н Величков не води до възникване на авторско или сродно право по българския закон. Нито за него, нито за неговите издатели:

2.2.1. Съгласно българското законодателство, за да възникне авторско право върху произведение е необходимо то да бъде плод на творчество.

2.2.2. При цялото ни уважение към труда на г-н Величков (тук обаче говорим с юридически, а не морални аргументи), разчитането на текст по естеството си е техническа дейност, която не е творческа. При нея от ръкописния вариант се създава версия, готова за печат.

2.3. Не е случайно, че нито в списъка по чл.3 (за обектите на авторско право), нито в този по чл.72 (обектите на сродни права) от ЗАПСП е посочено правото на редактора или на издателя върху редакцията и оформлението на литературно произведение. Единственото, което се защитава е „графичното оформление“ на печатното произведение (чл.3, ал.1, т.9 ЗАПСП), но случаят не е такъв.

2.4. Нито в полза на г-н Величков, нито в полза на неговото издателство е възникнало и правото по чл.34а ЗАПСП, което урежда ситуацията на издаването на непубликувано произведение, но след изтичане на срока на авторскоправна закрила:

2.4.1. Първо, към момента не е изтекъл срока на закрила на произведенията на Яна Язова, която е починала през 1974г. (изтича през 2044 г.).

2.4.2. А освен това издаденото с помощта на г-н Величков произведение през 2003-та година е предхождано от поне 1 (от 2001-ва година), ако не и 2 издания на романа „Война“, които биха се считали за „разгласяване“ по смисъла на пар.2, т.1 от ДР на ЗАПСП, ако бяха налице останалите предпоставки за това.

3. В случай, че г-н Величков твърди, че с редакциите си е проявил оригиналност и така е създал преработено (ново) произведение на романа „Война“ от Яна Язова, то на нас не ни е известно такова да е публикувано с автор Петър Величков. Още по-малко да сме го ползвали за нашето издание.

Издателство „Българска история“ не просто няма от какво да се притеснява, а напротив – гордеем се, че спазваме чинно закона и за всяко наше издание полагаме усилия да открием наследниците на автора (ако е починал) и да се договорим с тях. В случай, че не ги открием, ние се обръщаме към Министерство на културата, както направихме и сега.

С настоящото становище искаме да уверим нашите читатели, че не сме нарушили ничии права и винаги сме били коректни, за да заслужим и запазим тяхното доверие.

От друга страна, бихме искали да предупредим г-н Величков, както и всеки друг, който си позволява да разпространява срещу нас неистини и неоснователни твърдения по подобен агресивен начин, че ще носят съдебна отговорност за поведението си.

Разбира се, г-н Величков, както и издателство „Изток-запад“ имат пълното право да потърсят така заявените от тях права по съдебен път, като може да сте сигурни, че каквото и да е евентуалното съдебно решение ние ще ви информираме за него.

Тази позиция ще бъде изпратено до Асоциация „Българска книга“ и до Министерство на културата.

Благодарим за вниманието.

Позиция на издателство „Изток-Запад“ във връзка с романа „Война“ от Яна Язова

Публикуването от издателство „Българска история” на книгата „Война“ с автор Яна Язова (ISBN: 9786197496611) породи доста полемики и тъй като издателство „Изток-Запад” неволно бе въвлечено като страна във възникналия спор, считаме за необходимо да внесем яснота в своята позиция по отношение на изданието, осъществено от изд. „Българска история“:

През 2003 г. „Изток-Запад” публикува книгата на Яна Язова „Соления залив“, ISBN: 978-954-321-654-3, която е хронологично продължение на трилогията „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. „Соления залив“ се състои от 2 части: „Голямо и малко“ и „Война“. Възможността да бъдат издадени ръкописите на Яна Язова в поредицата "Колекция Яна Язова" на издателство "Изток-Запад" се дължи изключително на дългогодишния упорит изследователски и творчески труд, положен от литературния изследовател г-н Петър Величков, без чиято самоотвержена настоятелност и без чийто непоколебим ентусиазъм неподредените, неразчетени, нередактирани и недовършени чернови, съхранени в ЦДА като открит в жилището на Яна Язова посмъртен архив, и до ден днешен щяха да бъдат непубликувани, или в най-добрия случай само частично известни. Именно обнародването на черновите в гореспоменатата поредица за първи път очерта пълния обем на тези авторови творби, сиреч създаде стандарт относно тяхната цялост и последователност. Този факт, както и приносът на г-н Петър Величков за неговото осъществяване, трябва да бъдат подобаващо отчитани от носителя на авторските права – българската държава чрез Министерство на културата (съгласно чл.33 от ЗАПСП – поради липса на наследници), защото положеният от г-н Величков колосален литературен труд е твърде съществен за оформлението на ръкописа във вид на годно за публикация и закриляно от ЗАПСП произведение.

Читателят може да се запознае по-детайлно със спецификата и обема на работата, извършена от Петър Величков по съставителството тук - https://iztok-zapad.eu/yazova-velichkov 

Ние ценим и дълбоко уважаваме работата на колегите ни от издателство „Българска история” за ентусиазма им да възстановяват ценни парченца от българската родова памет. В конкретния случай обаче, със съжаление, но и със съзнание за вероятната неволност на допуснатите непълноти в горепосоченото издание не можем да не изразим съгласие с твърденията на г-н Петър Величков, че:

1. Публикуваният от издателство "Българска история" текст със заглавие „Война“ е втора част от книгата на Яна Язова за Третото българско царство и първите десетилетия на XX век. Тя е продължение на първата част, озаглавена „Голямо и малко“, където се въвеждат основните герои и без която се губи логическата връзка с предишните книги на авторката. Тъкмо по тези причини в изданието на "Изток-Запад" от 2003 г. двете части са обединени под общото заглавие "Соления залив";

2. В изданието на "Българска история" се откриват съществени липси, посочени в становището на г-н Величков, най-ярката от които е липсата на завършваща романа глава; тези липси обосновават правдоподобността на предположението, че в новото издание не е била използвана цялостната транскрипция на произведението, извършена от Петър Величков, а вероятно редакцията на Цвета Трифонова, на която се базира изданието на същия роман, осъществено през 2001 г. от издателство „Весела Люцканова” (ISBN: 954-845-374-6).

Разбира се, за нас това е само предположение, тъй като в коментираното издание на „Българска история” не е посочено нито името на Цвета Трифонова, нито това на Петър Величков, а като редактор фигурира името Антон Оруш, който не ни е известно да е съставял своя самостоятелна редакция на авторовия ръкопис.

Доверяваме се на колегите от издателство "Българска история" и ни най-малко не се съмняваме, че те са подходили добросъвестно и с намерение да спазят закона при подготовката на своето издание, получавайки необходимите права от Министерство на културата. Същевременно считаме, че при предоставянето на право за използване на това произведение, което представлява непубликуван приживе ръкопис, носителят на авторските права е следвало да прояви дължимата грижа към целостта и непроменимостта на произведението във вече публикувания му вид. За нас адекватното упражняване на авторските права непременно включва съхраняването на произведението в неговата цялост и ненакърнимост. Ако носителят на правата има свои аргументи да счита, че транскрипцията на ръкописа, извършена от г-н Петър Величков, по някакви причини не представлява пълно отражение на съхранявания от държавата авторов ръкопис, то евентуално предприемани нови издания на този ръкопис трябва да бъдат снабдявани с точно позоваване на лицата, които са го разчели, редактирали и подготвили за печат, както и с ясна обосновка на техния съставителски подход. Този жест към труда на изследователя-съставител не само би отличил неговата/нейната заслуга към ръкописа, той би послужил и за верен ориентировъчен и разграничителен критерий на читателя спрямо целостта и непроменеността на публикуваното произведение.

В своята издателска практика „Изток-Запад” изключително много държи както на качеството на издаваните книги, така и на коректността към автори и сътрудници на издателството. В съвремието ни, изобилстващо с недобронамерени кампании и фалшиви новини, повече от всякога искаме да опазим не само своето добро име, за което работим от десетилетия, но и да не участваме в нежелано накърняване на нечия чужда репутация.

Вярваме, че колегите от „Българска история”, водени от най-добри намерения, са се опитали да постъпят коректно и в съгласие с българското законодателство, но по неведоми за нас причини (неволни недоразумения или недостатъчен издателски опит) са допуснали коментираните по-горе непълноти.

Понеже сме свикнали да търсим доброто във всяка ситуация, вярваме, че случаят с Яна-Язовата "Война" ще създаде градивни възможности за усъвършенстване на законодателството и правоприлагащата практика, за разведряване на конкурентната атмосфера и най-вече ще се окаже добронамерен принос на спорещите страни към съхраняване на светлата памет и ценното творческо наследие на великолепната българска писателка Яна Язова.