Книгата "Захарното дете" на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят.

"Захарното дете" е най-вече роман за възпитанието, история за обичта; от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е възможно да направят роб един свободен човек."

Книгата е отличена с престижния знак на мюнхенската библиотека "White Raven”.

Олга Громова е родена през 1956 г. в Москва. Завършва библиотекарския институт и работи 25 години в различни библиотеки, половината от които – училищни. Не се смята за писател, макар че единствената й книга е преведена на няколко европейски езика и е получила литературни награди. Олга Громова ще се срещне с българските си читатели през септември, по покана на издателство "Точица".

Откъс:

Веднъж татко донесе вкъщи огромен пакет. Постави го на пода и каза много сериозно:
– Интересно, какво ли има вътре? Развържи го внимателно и виж.
Първо проверих джоба на татко – там имаше малка червена ябълка. Чак после обиколих пакета. Дълъг, по-висок от мен, той стоеше на пода и леко се поклащаше. Трябваше да развържа всички възли и да видя…
– Хайде де, човече, по-смело!
Това бяха много важни думи. Ако бяха доволни от мен, наричаха ме „добро човече”, а най-висшата похвала беше „добър човек”.
В понятието „добър човек” се съдържаха много неща.
Добрият човек прави всичко сам.
Човекът умее и може да направи всичко, отначало с нечия помощ, а после – сам. Например, на три години и половина човекът се облича и мие сам. А по-големият, разбира се, и играе сам, защото вече знае доста неща и от всички известни му истории винаги може да съчини разни други.
Добрият човек няма страх от нищо.
Плаши се само страхливият. Ако от нищо нямаш страх, не се плашиш. И тогава си смел човек.
Добрият човек развързва всички възли сам.
В живота си човек среща много различни възли и трябва да умее да развързва тези възли. Да разрежеш е лесно, но трябва да умееш да развързваш.
В детската стая на стената бяха заковани две въженца, на които се учех да завързвам и развързвам възли – различни: и бримка, и панделка, и двойни. Татко ме научи да връзвам морски възел, защото всичко трябва да е завързано здраво, но така, че да може лесно да се развърже.
Та така, възлите трябва да се развързват и аз умея да правя това сама.

Още по темата

11/12/2018

Интервю

Зорница Христова: как се пише за деца