Двадесет и пет години след „падането” на комунизма България все още е посткомунистическа страна и „пост” пред „комунистическа” е по-скоро за благозвучие. Знам колко яростно ще реагират на подобно твърдение българските политици и придворните им анализатори, но знам и колко ирационални ще бъдат аргументите им „против”. Няма да ги изреждам вместо тях, само бих задал риторичните въпроси:
· щеше ли да бъде възможно политическата и съдебна власт на всички нива да е толкова корумпирана;
· щеше ли да бъде възможно комунистите да не бъдат наказани за престъпленията си;
· щеше ли да им бъде позволено да установят почти пълен контрол върху медиите;
· щеше ли да е възможно да бъде подменена, ако не и изцяло скрита, истината за миналото;
· щеше ли да бъде така деморализирана неукрепналата българска демокрация,
ако комунистите още не бяха на власт?
Говоря за комунизма като начин на мислене, не като партийна принадлежност. Но той не е само авторитарно мислене. Той е и престъпно действие. На път сме да забравим това, защото комунизмът в България бе обявен за несъществувал и несъществуващ. Следователно няма враг, срещу който антикомунистите да се борят, което логично води до амнистия на престъпленията на комунистите. А ако не е имало престъпления, не е имало и нужда от борба с тях - това пък е индулгенция за съвестта на тези, които бяха призвани да се борят с комунизма, а не го направиха: духовниците и интелектуалците на България. Господ и Историята ще ги съдят.
Не само в България обаче – в света не може да има модерна политика без дълбоко осмисляне на комунистическия опит от 20 век. Длъжни сме да анализираме причините за временния успех и крайното поражение на комунизма - за да не се повтаря никога вече.
Точно тук се проявява най-ярко прикритият комунизъм на т.нар. „българска политическа класа”. Каквото и да направиха някои партии в областта на декомунизацията през всичките тези години – а то е обидно малко! - презумпцията им винаги беше: „историята да не пречи”. Затова от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през май 2000 г., отпадна чл.6, според който не трябваше да тече погасителна давност за престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление, дори тези престъпления и нарушения по времето на комунизма да не са били противозаконни. Затова Конституционният съд методично отменяше лустрационните текстове в редица закони - Законът за банките и кредитното дело от 1992 г., първият Закон за досиетата от 1997 г. , Законът за администрацията от 1998 г., Законът за дипломатическата служба от 2011 г., който забраняваше на хората от ДС да заемат определени постове в системата на външното министерство... Затова през 2002 г. Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията „Андреев” и запечата архива на Държавна сигурност. Агентите с картончета останаха анонимни. През 2006-та третият, най-нов Закон за досиетата, най-после позволи да се огласяват и техните имена. С това политиците сметнаха процеса на декомунизация в България за приключен.
Затова е изненадващо, че на 8 май 2015 г., истинският ден на победата над фашизма, в 43-тото Народно събрание бе внесен законопроект, който възобновява дебатите от 41-то и 42-то Народно събрание по отношение на премахване на давността за престъпленията на българския комунизъм. Вносителите искат поне част от тези престъпления да се третират по международното право като престъпления срещу човечеството. И да се търси отговорност на престъпниците.
Да, това е антикомунизъм. И ни най-малко не е късно за него. Антикомунизмът в политиката трябва да продължи с лустрация и декомунизация. Например по модела на проектозакона, който през 2012 г. внесе тогавашния депутат от Синята коалиция Лъчезар Тошев и който, разбира се, не беше приет: временно 10-годишно ограничение за кадри на ДС да заемат ръководни постове в редица държавни институции и дружества, сред които МВР, Висшият съдебен съвет, военното министерство, Българската народна банка, разузнаването и службите за сигурност, "Националната електрическа компания" и "Българския енергиен холдинг". Антикомунизмът в обществото трябва да доведе до пълно отстраняване на комунистическото учение или негови елементи от учебните програми в началния, среден и висш курс на обучение. Само това ще направи възможно резултатното разгръщане на демократичните идеи.
Мисия на просветените антикомунисти в България е да покажат моралната несъстоятелност на комунизма. Да разобличават лъжите на комунистите. Да защитават истината заради самата истина.
Антикомунизмът е борба за истината. Това му придава философско достойнство.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
20.08 2015 в 18:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
20.08 2015 в 16:08
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 19:42
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 18:59
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 14:36
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 10:28
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 09:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 09:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 09:11
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.05 2015 в 07:59
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Краси1
И Спецов се намеси по случая с ареста на журналиста Димитър Стоянов
Джендо Джедев
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)
Джендо Джедев
Партия-ракетоносител напуска ПП-ДБ, СЕК на Бачийски си тръгва от коалицията
Valioka
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС
Bad Horse
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)