МОН щял да "издирва" всяко дете, за да го прати в училище – чета тук след 12-часовия си работен ден на средностатистически български учител. Не знам точно как ще стане тази организация, но бих желала да споделя опит от крехкия си 8-месечен педагогически стаж.

Аз съм класен ръководител на 7-ми клас и имам ученичка, която преди известно време престана да идва на училище. Мой беше ангажиментът да разбера защо и да оформя разбирането си документално. Защото инак ние т.е. училището носим отговорност какво става с детето.

Момичето няма телефон и не е предоставило номер за връзка с родител. Затова след като ѝ пращах писма, гълъби, молби и послания по съседски деца и тя не се яви, отидох да я търся в дома ѝ.

Беше месец януари, а температурата – около минус 15. Ученичката живее в отдалечена и трудно достъпна част на квартала. До там няма градски транспорт. Вероятно поради липса на шосе. Аз не шофирам и няма такси, което би се съгласило да ме закара до това място, назависимо от метеорологичната обстановка.

Имам късмета да работя с изключително свестни и човечни хора, затова моята заместник-директорка ме закара с личния си автомобил.

Намерихме момичето. То живее в къща от картон, шперплат и найлон заедно с майка си, която е тежко хронично болна. На въпроса ни защо не идва на училище момичето отговори, че причината е липсата на зимни обувки. Майката подписа декларация, че е информирана за големия брой неизвинени отсъствия на дъщеря си.

В последвалата седмица след вопъл от моя страна, че детето живее в бедствено положение, колега ми донесе два чифта ботуши, които изпратих по съседско дете.

Моята ученичка отново не се появи в училище, затова се наложи отново да я търся в дома ѝ.

Както казах, имам късмета да работя с изключително свестни и човечни хора, затова моят директор ме закара с личния си автомобил.

Намерихме момичето. Майката отсъстваше т.е. нямаше кой да ми подпише какъвто и да било документ. А това е важно за училищната документация. На въпроса защо продължава да не идва на училище, детето отговори, че ботушите, които съм изпратила, са ѝ малки.

През следващите две седмици с помощта на моето семейство, приятели и колеги успях да събера няколко чифта ботуши, якета, блузи и други дрехи.

Изпратих ги в чували по две дечица в 5 клас, които живеят наблизо. Беше вече около минус 10.

Момичето отново не се появи в училище.

Междувременно първият срок свърши и моята ученичка остана без срочни оценки поради отсъствия.

Имаше изпитна сесия, за която тя трябваше да бъде инфомирана, затова помолих колега, която си тръгваше от работа, да ме закара до тях с личния си автомобил.

Както вече посочих, имам късмета да работя с изключително свестни и човечни хора. Бяхме с още 3-ма колеги, които си тръгваха от работа по същото време... В училище сме свикнали да обединяваме усилията и да си помагаме – иначе няма как.
Намерихме момичето. Майката отсъстваше. т.е. нямаше кой да ми подпише какъвто и да било документ. А това е важно за училищната документация. Каза, че ще дойде на училище.

В началото на февруари моята ученичка дойде в училище. Разбирайки, че няма как да продължи, освен ако не се яви на изпит и успехът ѝ да бъде оформен някак, каза, че не желае и че повече няма да идва на училище.

Предстои ми да оформя това документално.

Разказвам всичко това – фактология е и нямаше как да бъде по-кратко и по-малко досадно – във връзка с прекрасната идея на любимата ми институция за справяне с неграмотността чрез "издирване" и "вкарване" на деца в училище. Не знам как го мислят, и на кого ще го възложат, ама дано го мислят внимателно, и го възложат правилно.

Към настоящия момент българското училище, най-общо казано, и българският учител, най-конкретно казано, са натоварени с купища несвойствени им задължения.

Българският учител не просто преподава. Той извършва, по съвместителство, дейности на: администратор, социален работник, служител на реда, психолог, здравен работник, служител на комисията за борба с противообществените прояви, доброволец в благотворителна организация за борба с бедността, изпълнител на проекти... И много други. Без въобще да споменавам функциите му на заместник-родител и основен възпитател.

И ако имат наистина сериозно намерение да се заемат с "издирването" и "вкарването", нека предвидят включването на други институции в този процес. На министерствата на труда и социалните грижи, на правосъдието, на вътрешните работи, на здравеопазването, на младежта... ако последното все още съществува. И нека гражданите, работещи в тези институции, институционално раздвижат... институциите си. Да станат от бюрото не просто за да преместят папката в другия му край, за участие в "работна група" или "анкетна комисия"... а за да влязат в училище и да погледнат истината в очите.

В някакъв следващ етап вероятно ще се наложи, на МОН, и не само на тях, да поблъскат главите си над въпроса защо деца живеят в кашони и защо родители не виждат полза от това да пратят детето си на училище.

А ако задълбаят още една идея по-нататък, възможно е да си спомнят онази хубава африканска поговорка, според която възпитанието на едно дете е работа на цялото племе...

Надявам се.

Дано.

*Авторката е учител по английски език в 58 ОУ "Сергей Румянцев", София. Доскоро работи в сферата на връзките в обществеността. Влиза в клас по програмата "Заедно в час". Заглавието е на OFFNews.

Още по темата

16/05/2017

Общество

Всяко дете, което не ходи на училище, ще бъде издирено и вкарано в клас

19/12/2016

Лица

Учителството като приласкаване