В тъмното продължават да се случват странни неща. И там не ни причакват само хлапета, но и американските богове. Продълженията на няколко култови сериали, за които вече писах, почти едновременно ни връхлетяха това лято, след като играта на тронове приключи окончателно (поне в този си вариант). Ще им отделим подобаващо внимание, макар веднага да се съглася с повечето фенове от форумите: всяко начало (май винаги) е по-добро от всичките му продължения. Най-хубавото в традициите на Нетфликс е, че пускат епизодите накуп и емоциите или неудовлетворението те превземат еднократно – вместо да им робуваш седмица след седмица в бурно въодушевление или тих потрес. Ала и с „боговете” на Starz новите осем серии излизаха една по една. И прехвърлиха с една година уж обещаното им пускане.

Романът на Нийл Геймън (известен повече по онова време с комиксите си и предшестван от „Добри поличби” – в съавторство на Геймън с Тери Пратчет) излиза през далечната 2001-а, за година-две печели престижните награди Хюго, Небюла и Брам Стокър, а на 30 април 2017 излиза първият епизод от сериала. Вторият сезон стартира на 10 март т.г.
Няколко имена от втория сезон: Изпълнителни продуценти са Браян Фулър, Майкъл Грийн, Нийл Геймън, Стефани Бърк, Том Биърс, Крейг Сжедилски. Фулър и Геймън са автори на пуснатите до сега 16 серии. В ролите са Йън Макшейн (Мистър Сряда, Один; първоначално е поканен Никълъс Кейдж, но той отказва), Рики Уитъл (Шадоу Мун), Емили Броунинг (мъртвата му съпруга Лора), Пабло Шрайбър (Мат Суини), нигерийката Йетиде Бадаки (Билкис, богинята на любовта, Савската царица), Криспин Глоувър (Мистър Свят), Орландо Джоунс (Нанси, бог Ананси), Брус Лангли (техничарчето, „админът” на матрицата), Питър Стормеър (Чернобог); ала Джилиан Андерсън вече не е Медия – Кейхюн Ким я замества като Нова Медия. Между изпълнителните продуценти – освен самият писател – е и Макшейн. Музиката този път (в първи сезон тя е на Брайън Райтцел) е на Дани Бенси и Саундър Джурианс. Кристофър Бърн режисира 2 епизода, останалите „дирижират” шестима негови колеги. Визуалното интро е все така смахнато-върховно. Най-висока оценка в IMDB (8.5 при гласували 770) има пред-последния епизод. Втори сезон се забави и заради бурната си „задкулисна” предистория.
Всъщност, Фулър и Грийн са отстранени от работата по новия сезон. Първо той е „даден” на Джеси Аликзандър. Самият Геймън е зает с пресъздаването на „Добри поличби”. Актьорите започват да се „бунтуват” на снимачната площадка, Макшейн взима да си пише сам репликите. Джеси е отстранен. Специализирани сайтове приписват 16-те готови и излъчени серии на Фулър и Грийн. И да: който е чел книгата, няма да намери нещата от нея точно такива, каквито си мисли, че трябва да са. Вече съм приел, че това се „случва” задължително с екранизациите на книги.
Специалните ефекти отново са на ниво, но някак се губят в общата мудност на картината – проследяваща разговори в кола, по пусти пътища или на опустошени паркинги. Хубави кадри и оригинални хрумвания (Къщата на скалата, Въртележката, Бурлеската на американските традиции) не липсват. Но повече е разпиляната философия, която на малки порции в епизодите блести като скрижали от борбата на Старите и Новите богове. И така…

Една се моли пред празния ковчег на баба си. Церемонията ще е след ден-два, но атрибутите за нея са подредени в църквата. Защото, самият преподобен Хътчинс казва, че „важна е идеята и Бог е просто една идея” (Еп.4).
Но г-н Свят пък казва, че война може да бъде спечелена само с информация. А какво е това ли? Ами слепотата. Хората повсеместно ослепяват. Това е информацията. Например, социалните мрежи – колко смешно! Никой не иска да го следят, но там всеки следи всеки и сам качва всичко, с което другите да проследят неговия ден, почивката му, сексуалния му живот. А колко са радостни – вече имат лицево разпознаване, могат да се „удостоверят”. И „сами носят шибани тракери в себе си и правят каталог на всяка скапана хапка и всеки отвратителен косъм в носа си” (Еп.4). „Щом всички гледат, някой трябва да гледа тях самите. А това пък е маркетингът", (Еп.3).
През 1933 г. Рузвелт отменил златния стандарт. Вече не можеш да отидеш в банка и да получиш пари срещу сребро или злато. „Парите са нищо (твърди Мистър Сряда), парче хартия. Но те са история, която чуваш отново и отново. И са набили в главата ти, че означава нещо. Без значение от държава, култура, религия. Целият свят обича парите. Най-голямата история, разказана някога. Пари́… Но видимото е и невидимо. Исус бил умрял заради греховете на хората. Това не е истината. Той умря, защото разгневи властимащите. Той отказа да им се подчини. Да бъде контролиран. А виж каква власт има сега. Колко хора му се прекланят…” (пак там). А най-влиятелният бог в Америка се нарича Пари́. „Недосегаем задник, но акциите му никога не падат.”

Стереотипите и нещата, които хората превръщат в модни икони? Като политика или ежедневие, като слогани или като вещи. Самите американци дали се чудят или се смеят, като гледат филма. (Мисля си, че по-скоро изобщо и не вдяват за какво иде реч…) Още много, преди да се „роди” т.нар. политкоректност: черните са изначално лоши, белите са добри – черните правят разни лоши неща, белите ги линчуват. Бог Анубис (местър Ибис, цветнокожият съдържател на погребалното бюро в Кейро, Илинойс, САЩ – да не се бърка с Кайро, Египет) – констатира: „Преди Гражданската война никой от нас не знаеше, че сме цветнокожи. Чужденци, може би, екзотични и с тъмна кожа. И още по-странно е, когато взеха да ни наричан „афроамериканци”. Ние никога не сме се считали за африканци. Ние бяхме народът от Нил, но когато фараонът ми поднасяше дарове” (Еп.4).
Кино-разказът обаче (поне за мен) постоянно „подбутва” чувствата и спомените на зрителя, дори в бивша социалистическа България, дето някога кока-колата бе обявена за отровна. Тия кадри се редят като култови плакати по стената в стая на самосънуващо се хипи, което крие възторзи и мечти зад вратата. Или като задвижил се колаж от рекламни постери на стари американски филми.

Има ги и попиконите, не са пропуснати и новите страхове (романът, да припомня, е писан в календарното начало на новия век). Чукът Гримнир е в очукан кейс за китара. За да се възстановят магичните руни по всепобеждаващото копие на Один, трябва да се извика силата от старото кожено яке на Лу Рийд. Джинът и Човекът-Не-Човек Салим (ето я "джендър"-двойката) пътуват из Америка с бойния глиган на Фрея, който е завидно реставриран мотор с кош „Урал”. Норните – предсказващи съдбата – са восъчни кукли от игрален автомат в бар от Средния Запад. Неонацисти от „Нова Германия” в САЩ почитат американските ценности и желаят да спонсорират американец в шампионата на Америка по вдигане на тежести; най-накрая ще му наредят да падне от германец на финала; все пак… „тези идиоти в ботуши ще ти върнат предишната слава” (Еп.6).

Имам книгата на Геймън. Преди 2 години, с началото на екранизацията, я прехвърлих наново. Знаех, че няма да мине без „отклонения” (напр. мъртвата съпруга на Шадоу – Лора, е доразработена за филма от писателя, за да се увеличи присъствието на женски персонажи). Първият сезон ми хареса. Признавам, че е въпрос на нагласа (вече претърпях емоции и разочарования от „троновете”), не подходих с предубеждения на доморасъл критик към новите серии. Разсъждавам над някои реплики, но преобладаващо гледам ведро и с подсмихване филмите. Фентъзи, което не е фентъзи, страхотни ефекти – но не в космоса или с пришълци тук, всъщност една продължаваща с живота на човечеството библейска история: тук-там усмихната с емотикони и електронен език. Пресъздаващ прехода на хората от старите към новите им богове. Терзанията са си за самите могули (стари или нови) – щом са се почувствали уютно и величаво в създадените от човека аватари. Е, ясно е, че кръвта и истинската смърт остават за тленните хорица.
„Когато хората пристигнали за пръв път в Америка, ни довели със себе си. Локи, Тор, Один… Ние проникнахме в съзнанието им и пуснахме корени. Но постепенно те ни изоставиха, заради по-добра сделка. Нов живот в нова земя.. Нашите истински вярващи умряха или просто спряха да ни вярват. Оставиха ни сами да се грижим за себе си. Но ние оцеляхме. Живеем в периферията на обществото: стари, забравени богове в земя без богове.” (Г-н Сряда, Еп.1).

Зарибени от първия сезон и недоволни от втория – има доста. Трябва да кажа в аванс (на още две следващи ревюта, може би?), че и продълженията на „Странните неща” и „Дарк” също отстъпват на вече изгледаното. Отделно, че там екранните герои разиграват едно технологично по-модерно „Синьо лято”, обилно гарнирано с печеливш съспенс по проверени сценарии. Боговете обаче даже са подразнили мнозина. С неубедителност, с разтегнато действие, с дълги „парчета” от епизоди, които не казват нищо (напр. почти целия шести). Ето едно от любопитните обобщаващи и литературно поднесени мнения – за съжаление, още от откриващия първи епизод. Блогъра Никита Казимиров в мулти-културалния сайт https://euuser.xyz/ (12.03.2019) пише: „Първата серия от втори сезон, това е пиян шарлатанин в странична уличка, на който тестета карти му изпадат от ръкавите, а при опит да извади гълъб от шапката, той просто му скършва вратлето.” Добре де, не е толкова зле. Като се има предвид, че Нийл Геймън има повест „Monarch of the Glen“, продължаваща историята на пътешествията на главния герой от „Американски богове“ – Шадоу, това може и да подсказва вероятно продължение на историята, което обаче се очаква да бъде написано. За следващ кино-сезон, не знам? Ако Геймън получи творческата свобода, която явно има в адаптирането на „Добри поличби”, боговете могат да се уредят с още свои часове присъствие сред „публиката” си. Не е като да не си написал книгите, които вече са заснети („троновете” на Мартин)…
И също като в най-ама-най-последния епизод в играта на огън и лед, и в „Американски богове” финалният епизод на 2-я сезон е съвсем разочароващ. Ако български зрител – защо не и покрай тези редове тук – реши да го гледа сега, ще се натъкне на едно актуално тотално хакване на системата (с намигване от Орсънуелсовата „Война на световете”): горките американци!, да им спрат виртуалните услуги и да ги карат да плащат кеш в супера за тоалетна хартия и вода…
„Г-н Зи, можем ли да спрем хакването? (питат Службите). – Не. – Какво можем да направим? – Можем да се молим. Мечтите за ред отстъпват пред естественото състояние на нещата", (Еп.8).

Щом Библията е на близо 2 хиляди години, не виждам проблем трансформацията и битките между старите и новите (американски) аватари на древната вяра и актуалната технологична матрица да не се гледат на екран поне още няколко сезона. Защото:
„Вие не сте богове. Създадени сте от хора. Бог е приказка за възрастни, които искали отговори, но били прекалено мързеливи да си ги потърсят сами. Вие (боговете) взимате и взимате, а какво давате на хората. Нищо. Вие сте чудовища под леглата, ебаващи се с живота на хората.” (Шадоу Мун, Еп.1). Нямам какво да добавя. Но аз съм просто зрител и читател. Знам, че вероятно нещо давам ежедневно, но нищо няма да получа. Освен зрелище.

ПС. Илюстративните снимки от продукцията са от галерията в сайта на AXN-България.

Още по темата

04/03/2019

Култура

КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”

02/03/2018

Култура

Останалите... Но кои са по-изгубени?

13/01/2018

Култура

"Американски богове" и през 2018-а?