Идният месец, на 21-и, събота, се задава грандиозен рок лайв в „Арена Армеец” – едно истинско ъндърграунд празненство с участието на едни банди, които времето превърна в легенди на своето 2-ро БГ рок поколение и с всяка година, парче, албум, събитие ги утвърждава изобщо в палитрата на доайените на българския рок. Ами, от онази забележителна (макар само) 5-годишна епоха на тяхното най-емоционално съществуване – 1987-а – 1992-а – вече са изтекли повече от 30 години. Пънк ще гърми, уейв ще се лее с „Хиподил”, „Контрол”, „Ревю” и „Нова генерация”. Кой не ги е слушал, кой не пее песните им… (Повече информация и текстове за припомняне – освен в Нета – в книгата „Цветя от края на 80-те”, която зае заглавието от онова бележито парче и спомените на участниците в тогавашните епични процеси.)

Няколко актуални срещи с емблематични членове на групите ще подгреят феновете за събитието. Можем да го наречем и „Национален пънк-уейв празник, Глава Трета”, защото през 2006-а и 2009-а предишните празници в Зимния дворец пометоха публиката.
В първите дни след големия сняг сядаме с Владо Попчев, който обаче не е Владо „Попа” – а Владо „Унгареца”, в едно уютно кафене наблизо до апартамента му около „Димитър Петков”. Зареждат ни с бира и кафе и включвам записвачката.

Актуалният ни състав от 3 години, откакто се занимаваме пак със свирене е: Владо Унгареца, т.е. аз и Тони Тенев от най-стария „Контрол”, от малко по-стария „Контрол” е Оги Кьосовски. И новият ни певец Иван Гатев. Направихме едни опити да привлечем Краси Неделин (Крезо), но не се получи и си останахме четиримата.
Може да се каже, че сме активни, да свирим, един албум издадохме. Искахме сега през 2018-а да издадем и нов, но явно няма да стане. Работим, но е бавно, всеки си има своите ангажименти, събираме се по-рядко; по-скоро свирим по-често, отколкото да работим върху албума.
Да, обикаляме по т.нар. клубни сцени. Историята е трагична. Всъщност, добре че ги има тези клубове, защото иначе човек никъде няма да може да се появи. Другите участия са разни безплатни участия, платени от някоя община, на площада. Там свирят всякакви и няма много място за такива като нас. Клубовете обаче…, ами оказва се, че в почти всеки град вече има клуб. Друг въпрос какъв – някои са, хм, ами наричат се клубове. Ето обаче хубав пример, направо бяхме учудени – в Дупница има страхотен клуб, страхотен. И като помещение, и като озвучаване, направо изненада! Как се уреждат нещата? Понякога ни се обаждат, понякога ние се обаждаме… Ние, най-вече, когато ни поканят от някъде и трябва да организираме още една дата. Глупаво е, нали, да пътуваш примерно до Добрич за една вечер – прекалено далече е и не се връзва. Ние работим само на вход, т.е. колкото хора дойдат, толкова пари взимаме. Отделно, някои помещения са малки и да искат не могат да поберат повече хора. Другаде пък клубът е голям, но не идват достатъчно хора и така… Не се изкарват кой знае какви пари.
Има ли интерес? 150-200 души и толкова. И горе-долу е еднакво. И е странно, защото във Варна би трябвало да са 500 поне, но идват 250. И примерно в Казанлък идват 150. Габрово, който е един прекрасен град, който обаче е останал без хора, там няма хора вече, всичко се е изнесло – може да е бил 50-хиляден град, а сега едва ли има и 20 хиляди…, там също идват 150 човека. Това е положението.
Отиваме във Варна, идват 250 човека и ние си викаме: ами, добре е, все пак. А от там ни казват: ааа, предишната вечер имаше трибют на „Металика” – нещо, което се прави всяка седмица в този клуб, бяха повече хората, сигурно 300 души. И оставаш безмълвен. Като знаеш, че има поне 68 трибют-групи на „Металика”, 49 на „Мотърхед”, 25 на „ЕйСи/ДиСи” и т.н.
Хубавото е, че поне тези, които са ни дошли, знаят за какво са там, доволни са, кефят се, за нас са дошли, знаят всички песни и даже започва едно световно поръчване на това парче – онова парче. Ние заради това преди половин година си извадихме всичките стари песни и вече репертоарът ни, с който можем да движим вечерта е 50-60 парчета. Извадихме си едни парчета, които даже и през 80-е години не сме свирили и се оказа, че е страхотен успех именно с тия вехтите песни.           

И да, има вече и хора, които помнят, но и такива, които са „научени”. Излиза, че старите ни неща се приемат по-добре от новите. Като че ли чак сега, напоследък захапаха песни от новия диск. Но пък какво е странното, ами не е изобщо странно. Той нашият диск къде се излъчва, къде се върти, къде се продава…, нищо от него не се излъчва по нито едно радио. На нас от 30 години ни въртят едни 5 парчета от началния ни репертоар; това вече са ни станали най-омразните 5 песни. Затова излиза, че е нормално чак година и половина, две, след като сме го пуснали, хората да искат парчета от новия ни албум. Ние можем да издадем още 5 албума, но какво от това.
А и даже не знаем какво е положението с последния ни – нямаме някаква огромна обратна връзка с публиката. Свирим различни песни, много са, и кой знае, че имаме нови неща. Направихме турне само с него, свирихме го от начало до край, където ходихме и какво – хората гледат като копърки и си чакат да дойде „Най-щастливият ден” в сета. Че как да знаят? Оставил съм в един магазин, разпращаме с разните куриери, който си поръча било през сайта, било щото е открил някакви наши телефони. Бях се интересувал при някои издатели, да речем „Сиела”, значи верига бензиностанции, магазини. Добре, ясно е, че ще са на консигнация. И те ни казват: ами ние имаме 60 бензиностанции, остави ни по 10 диска за всяка. Ама това са 600 бройки, нали струват пари да ги произведем – и без да знаем дали ще се продаде нещо и колко. И дори да имаме някакъв успех, практиката е показала, че ще си събираме парите с години, дето се вика.

Нов албум? Никакъв смисъл засега. Имаме готови 5-6 парчета. Макар че Иван и Оги се хванаха с ново студио, сигурно ще ги презаписваме и тях. Взеха под наем помещението в Балкантон, дето преди това бяха Графити и сега оправят техника, машинарии. Помещението е ценно, разбира се, защото е правено за целта и е правено и с мисъл и с пари. И от истински инженери.
Парчетата продължаваме да правим двамата с Тони, сигурно и защото, ние най-често се виждаме. Имаме и някои по-странни, като питаш за експерименти, по-различни уж, защото въртим-сучем и накрая пак са си нашите неща.

Концертът. Ами надяваме се да се събират хора, това е най-важното. От там идва и настроението, не е приятно да свириш в една празна зала. И говорим не за пари, а за смисъла от всичките тези 30 години. Ако наистина се напълни тази голяма зала, преживяването ще е неповторимо. В далечните изначални за всички нас години, само на РокРинга на стадион „Академик” сме свирили пред толкова публика, така че трябва да е чудесно, ако и сега хората дойдат. Светльо Витков и ние с другите там имаме вече един – мисля – успешен такъв проект в Зимния дворец преди години. Даже и в Бургас го повторихме. Там вече бяхме на една сцена с „Хиподил”, сега се засичаме повторно. С „Нова генерация” сме свирили заедно някога, даже и онази плоча, в която си делим по една страна – ние сме с „генерацията”. Доколкото знам и сега пак ще се заснема, но важното е да има хора.
Виж за самото ни участие направо изпитваме трудности. Свикнахме да свирим на живо по 40-45 песни и сега изобщо не знаем какво да отберем. Явно ще трябва да са най-големите хитове, но кой решава кои са те – публиката. Та това е най-големият ни проблем – да съберем сет за 40-тина минути и кои ще са парчетата в него. Ние излизаме в сегашната си формация с Иван Гатев. Кольо (Гилъна – б.авт.) е казал, че силите му стигат да изпее 2 песни, така че почти знаем и кои ще са те. Владо Попа също ще участва в 2 парчета, силно се надяваме, че и Неделин ще е на линия и във форма за няколко. Всъщност, знаеш ли, изчислявах, сигурно имаме към 100 песни записани. Вярно, че нашите повечето са кратки. Но е трудно да избереш за кратък сет измежду тях.

А като се връщаме в миналото, се сещам, че с „Нова генерация” 88/89-а година имахме и общо турне и то от Концертна дирекция – след като ни издадоха плочата. И така решиха – тия две групи. И имаше страхотни недоразумения – естествено публиката ни е коренно различна и все се спореше кой да свири пръв и кой втори. С „Ревю” също сме се засичали по сцените и то в различните техни формации: с Милена, без Милена. Само с „Хиподил” сме едва за втори път заедно в лайв.
Какво още си спомням от преди 25-30 години ли? В някое от онези даже 2 турнета с „Нова генерация” имахме шофьор на буса, който беше Жоро Патицата. И вечер, след всичко, като удареше и 2 ракии и тръгвахме да се прибираме към хотела, той ни показваше как се кара без ръце. Имаше и малък „Слънчев бряг” за 50 стотинки, имаше такива времена в тази страна… Както и имаше хотели през зимата при минус 15 градуса, в които не бяха чували за парно. Обаче беше весело.

Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерти за ценители - в Зимния дворец през 2006 г. с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 г. с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „Арена Армеец”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лв. за терен. В продажба са и няколко сектора със седящи места на цена 40 лв. В деня на концерта и на място билетите ще са съответно по 45 и 50 лв. Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. "6-ти септември” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „Бард“ и други.

Черно-белите снимки са на Нели Воева (тогава Недева), други са на Стоян Гребенаров – има ги в книгата „Цветя от края на 80-те”. А Унгареца по потник си е в техния сайт.

Още по темата

12/05/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: БГ пънкът (Част ІІ-ра)

11/05/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: БГ пънкът (Част І-ва)

04/05/2012

Владо Попчев: С „Контрол” уцелихме нишата