BUFFET A VIF/SMASHED TO PIECES: Разрушаването като акт на създаване

Радина Владимирова | 22 октомври 2018 в 18:11 | 645 |0

"Да разрушим, за да създадем" е водещата идея в пърформънса BUFFET A VIF/SMASHED TO PIECES, представен в тазгодишното издание на АСТ Фестивал за свободен театър. Представлението изследва двигателната сила на принципа за разрушаване, който всеки един от нас носи в себе си и е необходимо да прояви, за да запази баланса в живота си. Зрителите могат да станат част от този процес на 23.10 (вторник) от 20:00 в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформънс. Създателите на пърформънса Маргьорит Борда, Рафаел Котeн и Пиер Мьоние споделят подробностите около зародиша на идеята и нейното реализиране.

Как се появи идеята за пърформънса Ви?

Шоуто произлиза от Sujets à vif, като отговор на поканата на SACD (Френското авторско дружество) и фестивала в Авиньон на Пиер Меуниър и Рафаел Котин, под формата на общо творение. Въз основа на желание за колаборация, Sujets à Vifs канят двама артисти, които не са се познавали преди това, да участват в два различни артистични процеса, за да създадат кратко 30-минутно произведение, представено по време на фестивала в Авиньон. Освен това в съзнанието ми дълго време пребиваваше идеята за мъже, които унищожат мебели и чувстват облекчение от тяхното разрушаване. Оттам произлиза и идеята за Smashed to pieces.

Тъй като срещата между Рафаел Котън и мен мина успешно, решихме да удължим произведението заедно с Маргьорит Бордат, като представим бюфета след разрушаването му (всъщност тя вече участваше в процеса на създаване, за да представи външна гледна точка). По време на репетиция Маргьорит излезе с предложение: създаването на инсталация от руините на бюфета. Самите парчета от него, разпръснати по пода като археологически разкопки. Това ни предостави една различна гледна точка, възможно разширение, форма на абстракция, както и материализиране на идеята, която бе желана в първоначалното си състояние.

Вярвате ли в понятието за ново начало, като се вземе предвид бремето на спомените ни?

Налице е значителна доза агресивност в самото действие, в тази очевидна воля за разрушаване, разглобяване, разчленяване и в същото време същинско удоволствие от слагането на край на това, което ни обременява, това, което засенчва нашия хоризонт. По този начин се откриват условията за ново начало и възможна промяна. Имаме нужда от празни пространства - липсват ни, особено в града. Така че това е радикално решение, но същевременно толкова полезно. Съществува щастливо и радостно чувство в процеса на разрушаване, когато човек си даде право да вложи цялата си енергия в тази задача. Разрушаването съдържа доза примитивно удоволствие - да счупим това, което ни предхожда, нещата, които наследяваме по един или друг начин и които понякога ни натоварват. Спомням си, когато бях на осем години, майка ми разби чиния върху кухненските плочки с огромна наслада. Това беше съвсем неочаквано, но същевременно много силно и освобождаващо действие.

Повече от самото разрушаване, осъзнаването на това действие може да съществува в измеренията на абсолютно всичко. Именно това осъзнаване може да ни помогне да останем в движение. Вместо да се замразява вече познатата реалност, бихме могли да разработим желание за повторно създаване и да оценим, но в същото време с по-голяма интензивност, колко ни струва да създадем нещо ново. По този начин възприятието ни за "нормалния" ежедневен живот се изменя. Именно тази сложност на възприятията, според нас, прави представлението интересно.

Как можете да опишете границите на театъра и пърформънса?

Театърът се основава на действия, които вече познаваме и това е възможно най-доброто изпълнение, с огромна работа и интелигентност, необходими, за да се почувства актът на създаване във всяка една секунда. Пърформънсът сам по себе си се явява като уникален момент, споделен с аудиторията. Неговият ход зависи от реакциите на партньорите, материалите и състоянието на света в този момент.

Как можем да използваме приповдигащата емоция от разрушаването и да я превърнем в създаваща сила?

Унищожаването всяка вечер маса с брадва и железни топки ни вдъхва истинска радост, смесена с усещане за трагичност. Това е момент, изпълнен с живот и парадокси, които предлагаме на публиката, за да я накараме да влезе в един вид активна фантазия. Това, което се движи между трагизма и бурлеската, е за нас източник на стимулация, която е както поетична, така и политическа, и философска. Неочаквани връзки могат да възникнат между тези различни полета, които често се разделят в нашето съзнание.

Физическият театър е универсален език, но може ли да установите конкретни разлики в това как различните култури го възприемат и създават?

Унищожаването на мебелите не се получава по същия начин в Париж, Белград, Швейцария или Сараево. Ефектът остава силен, но интимното ехо е неизменно свързано с всяка най-близка черта до определен народ и неговата история, особено когато тя е трагична. Бихме искали да извършим това шоу в Азия, където масата например има по-свещена стойност, отколкото на Запад. За повечето народи от Азия масата е олтар, използван за домашни церемонии, свързани с техните божества. Може би това, което правим, ще бъде лошо прието и смятано за провокация? Или може би част от публиката ще изпита внезапна свобода от тежестта на традиция, която е задушаваща?

Много хора виждат независимия театър като ъндърграунд или по-скоро елитарно изкуство. Смятате ли, че е възможно да достигне до по-широка аудитория?

Независимият театър в държава като Франция, където пърформънсът все още е финансиран от държавата (дори и ние не знаем колко дълго), за разлика от независимия театър в други европейски страни, където той изобщо не е финансово подпомогнат от правителството. Макар и театралните продукции да стават все по-трудни за създаване, френският театрален пейзаж все още е много богат и разнообразен, но се усеща натискът върху създателите на театър, например, да създадат нещо, което да запълвани места за представленията. Концепцията за театъра като забавление набира все по-голяма сила и проявява надмощие над по-взискателния вид театър. Душевните терзания и търсения не се приемат толкова добре...

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !