Първо мислиш, после скачаш. Петруня просто скача. На Богоявление се мята кръста, който трябва да се хване от някого, на когото да носи късмет през цялата година. Това обаче е само мъжка работа, жените нямат право да се гмурнат за късмета си. Петруня го прави, но това не й носи нищо освен неприятности.

Така простичко започва филмът на Теона Митевска - „Господ съществува, името й е Петруня“. От една случка, за която би съобщено в жълт вестник на трета страница, оградена от други ненужни новини, се развива филм, който прави достоверен анализ на човешката ограниченост и животинска природа. Петруня е безработна историчка на 32 години, мъжете й казват, че дори не биха спали с нея, а майка й я смята за невзрачна и й желае само едно – да си намери поне работа!

Независимо от обстоятелствата, в които е поставена главната героиня, зрителят вижда, че това е една силна жена. След като тя изневиделица се мята и успява да хване кръста, смут се изписва на лицето на попа. Мъжете започват да се бутат да го изтръгнат от ръцете й, но тя успява да избяга. Оттам започва абсурда на цялата история. Може ли жена да хване кръста на Богоявление? А може ли Господ да е жена?

Безспорно един от най-добрите филми за сега на „Берлинале“. Отличава се с простотата на сюжета си, който въвлича много публиката, с не натрапчивото, но въпреки това ясно феминистко послание и със сполучливите хумористични моменти, които накараха цялата зала да се смее независимо от националността си. Знаем как смешното граничи с тъжното и обратното – режисьорката е направила добър микс и от двете. Стискам палци филмът да бъде отличен поне със „Сребърна мечка“. Засега е ясно едно - публиката го прие много топло.