„Гьолът“, на немски „Die Grube”, разказва за минерална баня покрай пътя и до морето, която се посещава активно от местни, култови личности в пенсия. Самата локация предразполага всеки, който има кино нюх да поиска да снима. Пара се издига от минералната вода, а отзад е безкрайната шир на морето. И всичко е синьо, и всички киснещи във водата има какво да разкажат. Сниман с вкус, режисиран с любов, филмът ни представя реалността без да критикува, без да назидава, просто такава каквато е - трагикомична.

Този гьол, в който възрастните топлят кокалите си денем, е нощем място за разврат или поне слуховете така твърдят. С две думи той е много повече от просто минерална баня, това е обществено пространство, което има дълбоко социално значение за героите във филма. Там те се чувстват добре, там са приети и създават приятели, там нещо ги очаква. Създали са си една капсулирана Вселена само за тях.

Хареса ми, че именно този аспект на българската култура става видим във филма – огромното желание да принадлежим към нещо, да имаме компания, да не трябва да сме сами и да познаваме лицата около себе си. Друга типична наша черта обаче също намира своята проява – пасивността - очакването някой друг да се оправя с проблемите ни. Ето заради това „Гьолът“ е успешен филм, защото не си служи с клишета, ами оставя реалността да говори. 

Документалната форма е една от най- интересните в киното и нейното владеене не е лесно. Християна Райкова успява да изгради интригуващо персонажите и да стигне до кулминация и развръзка в творението си, което е най- сложната задача според мен. Надявам се, че българската публика ще има удоволствието да гледа филма скоро.

Християна Райкова е родена 1985 във Варна, 2004 заминава за Германия, 2015 започва да учи режисура в Потсдам, а през 2019-а абсолвентският ѝ филм се състезава в категорията „Перспективно немско кино“ на филмовия фестивал в Берлин. Документалистката се завръща с филма си на родното си място – във Варна.