Преди десетина години, когато чух за идеята да се четат текстове пред публика в клуб, си казах - готино е, трябва да се прави в малки клубове, защото едва ли ще дойдат повече от 50 души, при това еднократно.

Обаче се оказа, че съм в дълбока заблуда, защото поетесата, певица и радиоводеща Гери Турийска създаде формата "Пощенска кутия" и не само, че не я приключи за месец-два-пет, а я продължи 10 години.

И вече отдавна четенето на нови текстове на български автори пред публика не се случва в малки клубове. А в големи зали, на закрито и открито. И публиката изкупува залите, за да слуша новите текстове на младите автори, прочетени от популярни лица.

Гери е от онези хора, които не се ограничават да бъдат само едно или само друго. Тя е и поетеса, и писателка, и издател на книги. И певица, и авторка на песни. А, забравих - и майка. Нейната книга "Когато живееш с котка" можете да намерите във всички книжарници. А днес излиза парчето й с група "ПИФ" - "Въпрос на време".

В клипа към песента Гери шофира стара Лада 1300, а Димо кара колело (какво друго да кара Димо, ако не превозното средство, станало тема на най-големия хит на "ПИФ").

И така, ако обичате, интервю!

Гери, да започнем така – ЗНАЕШ, ЧЕ СИ МИ ЛЮБИМА! ЯСЕНЕ, ТИ НЕ ЧЕТИ ТОВА ИНТЕРВЮ (Ясен е съпругът на Гери Турийска - б.р.)!!!

А сега по същество – пускаш песен, която се казва „Въпрос на време“. Въпрос на колко време беше създаването на тази песен?

О, Венци, котьо.

Преди седем години някъде Димо ме покани да запиша беквокали на песента. Тъй като съм им фенка от ученичка, си беше голямо вълнение за мен. От беквокали си стана почти дует. Имам и друг подобен случай с JP3, когато Живко Петров ме покани да напиша текст към песента им, но в крайна сметка им се натресох и на тях, и я изпях. Отдавам го на провинциалния си произход и липса на срам.

Твоята банда се казваше „Rubikub“. Обаче тази песен е в друга конфигурация – с “PIF”. Каква е историята и и чия беше идеята за нея?

Песента влезе в албум на PIF като албумно парче. Покрай пролетната социална изолация, Димо ми се обади с покана да изпълним нещо заедно на онлайн концерта, който подготвяха. Предложи ми да направим кавър на една класическа естрадна българска песен, но аз го подсетих, че имаме един стар запис и ще е много приятно, ако го изпълним за първи път. Димо се чу с останалите музиканти от групата и я подготвиха. Получи се чудно на живо. Тогава обсъдихме, че има смисъл да ѝ дадем живот. А Rubikub започва да ми липсва. Особено сега, когато остава повече свободно време.

Димо, фронтменът на “PIF”, е достатъчно емблематична фигура и е автор на текстовете на бандата си. Ти също си автор на емблематични текстове на български песни. Как се разбират двама изявени поети (че тая дума „текстописец“ ми е по-скоро не съвсем правилна) и как се роди текстът на „Въпрос на време“?

И музиката, и текста са на Димо. За мен той е един от най-интересните поети в българската музика. Харесва ми всичко, което е писал - и комедийните песни, и дълбоките, чисто поетични такива. Малко автори на текстове си позволяват свободата да се разгърнат така добре смислово. Повечето гледат на текста като второстепенна функция- да не тежи на мелодията, да е удобен за пеене. Докато Димо може да бъде учебник по писане със смисъл. Но за това трябва самочувствие и цел. Когато един автор има какво да каже, спъващата ни фонетика не е проблем.

Разкажи нещо интересно от снимките на клипа. Гледах един доста голям мейкинг и ми се стори, че сериозно сте се забавлявали. И сте покарали малко стари социалистически автомобили, де. Има ли нещо, което ще остане невидимо за зрителите на „Въпрос на време“.

Хаха, да. Обичайно на този въпрос артистите отговарят „Беше много студено, но страшно се забавлявахме“. Е, при нас не беше нито студено, нито забавно. Хахаха, пак се шегувам. Всъщност аз не карам автомобил. Не знам как, нямам и желание. За снимките на този клип ми се наложи да се кача на шофьорското място и наистина да подкарам тая Лада. Никой не вярваше, че ще успея, но ето на - и това го мога вече, първа, втора, газ, съединител… Страшна история. Снимахме в село Турия, откъдето идва и фамилията ми Турийска. Това е родното село на Чудомир, от което произлиза родът ми по бащина линия. Баща ми много ни помогна - намери ни Лада, колелото, локацията за снимки - една приказна орехова гора. Пък и домашна ракия, ама за нея питай Димо.

Как ти се отразява това шантаво, да не кажа отвратително време, в което живеем напоследък? Вписа ли 2020 година в графата „нулева“ или предпочиташ да мислиш за извънредното положение като за нова възможност?

Отмених 35 събития на "Пощенска кутия за приказки", турне в Германия и десетгодишнината в зала 1 на НДК. Много от тях вече са разпродадени. Беше мъчително… Сега едва-едва тепърва започвам да си правя някакви нови планове, но истината е, че не знам изобщо какво да планирам след октомври. Постоянно ни пишат фенове и наистина не знам какво да им отговоря. Онлайн четенията винаги са опция, но не могат да се сравнят със срещите на живо. Несигурността е брутална. Дори не знам дали ще ги има местата, на които обичайно четем през зимния сезон.

Знаеш, че съм голям фен на проекта ти „Пощенска кутия“. Участвал съм с голям кеф няколко пъти в този формат. Когато преди почти десетилетие го започваше, даваше ли си сметка, че това от бутиково клубно събитие ще се превърне в нещо голямо, което не спира да обикаля страната (и не само) и да случва какви ли не събития?

Никаква сметка не си давах. То си беше за кръг приятели - да си пишем и четем. Но се получи добре и привлече голяма аудитория по естествен начин. Произведе нови литературни имена, направи четенето и писането модерно. На петата година напуснах радиото и се отдадох изцяло на Кутията, направих и издателството. Ако изключим извънредните обстоятелства в момента, абсолютно нямам време от 2015-а насам да се захвана с каквото и да било друго. От време на време дублирам реклами и книги, страшно ми харесва, но го възприемам по-скоро като хоби. 

Пишеш ли днес текстове за песни? И къде сбъркахме по пътя, който в началото на 90–те беше доминиран от рок поети като Воев, а днес е достигнал до Павел Пав, Венци Венц и Криско?

Много рядко пиша. Пише ми се, каквото на мен ми се пише. Това с поръчките и подадените теми вече не мога да го правя, изнервям се. Ако песента ми харесва и ми буди въображението- пиша. Иначе е страшна мъка. Както и преди малко споменах, проблемът с текстовете и липсата на послания в тях е един - топки. Артистът трябва да бъде артист, само ако има какво да каже и знае на кого го казва. Текстът не може да бъде санитар на мелодията. Текстът е ядрото. И не го казвам като текстописец, а като слушател. Представяш ли си как Pink Floyd са седнали, измислили много якия риф и бийт и Уотърс е шибнал един задвратник на Гилмор и му е казал „Чуек, драсни некви думи там, ма да не са много и да не пречат на мелодията“. Не става така. Да, в забавната музика не е нужно да сме философи, ама поне да има нещо, бе! НЕЩО!

Ще правиш ли още песни? И как съчетаваш това да си майка, певица, поетеса и да правиш събитията от твоята си „Пощенска кутия“?

Ще правя още песни. С Милен Кокушаров сме замислили един суинг проект и ще се занимаваме през зимата с него. Отделно с личния ми съпруг Ясен сме натрупали 15 дема ала трип-хоп. С едни млади ентусиазирани мъже, които стоят зад псевдонима „Звук и картина“ пък направихме вече две поп парчета за fun. Общо взето, пее ми се. А това със съчетаването… покланям се на сатаната и той ми дава сили да съм майка и артист.

Как се кара „Лада 1300“, колко бензин харчи и на колко оборота сменяш на трета скорост?

От дългия ми едночасов опит съдя, че е малка, лека, икономична кола, идеална за семейства и градски хора. Препоръчвам я на всеки!

Какво следва след "Въпрос на време?

Следва една "Пощенска кутия за мръсни приказки" в "Surf Scool" -  Черноморец на 14.08, както и на 21 август в "Camino" - Лозенец на плажа. А моята книга "Живот с котка" ще се продава на Алея на книгата Варна до 9 август в Шатра 12.

Снимки - Диляна Флорентин