Когато един автор спечели „Златен лъв“ с дебютния си филм, няма никакво значение кога ще успее да направи своята следваща творба – тя задължително ще е обект на специално внимание от филмовия свят.

Осем години след фурора, който предизвика с „Ливан“, израелският режисьор Самуел Маоз представи във Венеция втория си игрален филм „Фокстрот“ и отново покори журито, което му връчи своята Гран при „Сребърен лъв”.

Въпреки противоречията на политическа основа, които предизвика историята за семейство, оплакващи своя син, загинал по време на служба в израелските отбранителни сили, филмът бе избран да представлява Израел на тазгодишните награди „Оскар“. Смел и разтъсващ, разказът на Маоз оставя без думи всички престижни издания за кино в света, като повечето от тях му дават възможно най-високите оценки, а българските зрители ще имат възможност да го видят на тазгодишното издание на София филм фест.

Михаел и Дафна са покосени от ужасяваща мъка, когато офицери от армията се появяват на вратата им със съобщение за смъртта на техния син Йонатан. Михаел е изнервен от фанатично скърбящите роднини и добрите намерения на армейските бюрократи и докато упоената с лекарства съпруга си почива, той е завладян от вихрушка от гняв и изживява един необясним обрат в живота, който би могъл да се сравни единствено със сюрреалистичната военна служба на сина му.

„Израелският режисьор Самуел Маоз представя скръбта и военната служба като сюрреалистичен танц със съдбата, от който няма измъкване... Уникален глас в световното кино, Маоз е направил само два игрални филма в цялата си кариера. Първият поведе зрителите в изпълнено с напрежение, клаустрофобично пътешествие във вътрешността на танк, заедно с четирима уплашени израелски войници – и спечели „Златен лъв“ във Венеция през 2009 година. Осем години по-късно, отново в програмата на същия фестивал е представен и втория му филм – „Фокстрот“, изпълнен с повече страдание. Той заема своето място сред най-дръзките, гневни критики, отправени към съвременната политика на Израел, и по-специално използването на недостатъчно зрели млади хора в армията, която прокарва политическите интереси на държавата. Фокстрот е танц, но също и кодова дума в армията, а самият филм обрисува Израел като доста сюрреалистично място, което предизвиква болка и психологически травми. Оригиналността на творбата е в сложната структура на разказа, изпълнена с напрежение, но Маоз очевидно не изпитва притеснение от това дали ще изгуби някой от по-озадачените зрители в хода на филма... Героите на филма очевидно са си определили среща със съдбата – няма значение какво правят, те винаги се оказват на същото място, от което са тръгнали – точно както се случва и със стъпките на фокстрота...“, пише Дебора Йънг за „The Hollywood Reporter“.